playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЛЕТНИ ОПЕРНИ ВЕЧЕРИ НА ОТКРИТО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    12 ЮНИ – ДЕН НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    РУМЯНА ХАЛАЧЕВА ГОСТУВА В БЛАГОЕВГРАД С РОМАНА СИ „ДЪЛБИНИТЕ НА ДРЕВНОСТТА”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    проф. АНГЕЛ ДИМИТРОВ: ИСТОРИЯТА ОБЩА, ИЛИ СПОДЕЛЕНА?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    РОДЕНА С МИСИЯТА ДА ОБИЧА И ДА БЪДЕ ОБИЧАНА
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ДИМИТЪР ТАЛЕВ: „ЧУДНА И ТОЛКОВА ХУБАВА БЪРКОТИЯ Е ЖИВОТЪТ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ДВАМА БРАТЯ КОСТАДИН И НИКОЛА ПАНТУШЕВИ ОТ СЕЛО БАНИЦА ПОГРЕБВАТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СЛЕД УБИЙСТВОТО МУ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ И ХАРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН – ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БУКОВСКИ
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    „ОТ РАННИ МЛАДИНИ ОБИЧАХ И ТЪРСЕХ БОГА И БОЖЕСТВЕНОТО ВЪВ ВСИЧКО…” – МИТРОПОЛИТ БОРИС НЕВРОКОПСКИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЕТЪР СЕМЕРДЖИЕВ – ЗАЩО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НЕДОЛЮБВА РОДА ВАПЦАРОВИ?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    БРАНИМИР МИТОВ – ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО ТУК И СЕГА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

play_arrow

Актуално

140 ГОДИНИ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ – БИВША СОЛУНСКА ГИМНАЗИЯ

Юлия Караджова 10.03.2020 1 4


Background
share close

 

През 2020 в Благоевград отбелязваме 140 години от създаването на първата Солунска българска мъжка гимназия „Св.Св.Кирил и Методий” . Решенията на Берлинския конгрес оставят българите в Македония под робство, но българският дух при всички обстоятелства намира начин да оцелее и да се съхрани. Създадена през 1880 година по инициатива на българския възрожденец Кузман Шапкарев, гимназията съществува в Солун до 1913 година и се смята за духовна емблема на българите в Македония. Божил Райнов е първият директор на гимназията. През 1881 година, след неговата среща с княз Александър Батенберг, в Солун се открива и девическа гимназия „Свето Благовещение”. За нейн директор е назначена дъщерята на видния български възрожденец Димитър Миладинов – Царевна Миладинова. След 1913 година, когато гръцките власти завземат града, гимназията търси пътища за оцеляване в пределите на майка България. Мъжката и девическата гимназии се обединяват под името „Струмишка смесена гимназия”. Тя се мести в Струмица, Щип, пак Струмица, Петрич.

През 1920 година гимназията се установява в Горна Джумая, днешния Благоевград, където от 1991 година е известна с името Национална хуманитарна гимназия „Св.Св.Кирил и Методий – бивша Солунска”.Огромна е заслугата за построяване на днешната сграда на гимназията на кметът Панайот Тасев, който управлява Горна Джумая от 1921 до 1934 година.

Паметникът на светите братя Кирил и Методий пред сградата на гимназията е поръчан по повод нейната 100 годишнина и поставен пред сградата през 1981 година. Автор е скулпторът Николай Терзиев –Желязото. Това е единствената скулптура, в която Желязото изобразява две фигури една до друга и споделя: „Кирил и Методий в Благоевград са светски. Единият е духовен, със свити ръце, гледа под очи, вглъбен, затворен. А другият защитава словото, говори с вдигната ръка. Старал съм се по-малко да е жестът, да не е илюстративен, да не разказва, а да внушава с обема си. Това е монументалността!”

Много са имената на видните българи преминали през Гимназията „Св.Св.Кирил и Методий – бивша Солунска” .Това са българи,за които Иван Хаджийски в своята „Оптимистична теория за нашия народ” казва, че мислят с паралелите и меридианите на три континента.

За значението на Гимназията „Св.Св.Кирил и Методий – бивша Солунска в българската история е разговорът с историка Димитър Тюлеков в звуковия файл.

 

Здравейте, „Без граници. бг“ !

Поздравления за Вашия сайт като едно добро решение да се надникне в пространството на Балканите едновременно в близко, а и в по-далечно минало. Радвам  се , че могат да се чуят много гласове, да се разкрие една пъстра галерия от образи, от спомени и интерпретации на историческите събития.

За това си позволих да Ви представя и моето мнение по повод 140 годишнината на гимназията „Св.св. Кирил и Методий“(бивша Солунска), защото разказа за този просветен център с времето се мени и пренаписва. Така и фактите ще се обогатяват, а истината ще бъде по – убедителна !

140 години гимназия „Св.св. Кирил и Методий”(бивша Солунска )

 СОЛУНСКИЯТ СВЕТИЛНИК

Запазила съм завинаги образа на моята гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ (бивша Солунска) като отломка от историята ни, като реликва и вероятно нещо като малък параклис, в който може да надникнеш не само към външния свят, но и навътре към себе си. Сега, когато се обърна назад към миналото, разбирам, че това усещане на себевглеждане е възникнало от черно-белите снимки на някогашните ученици – Даме Груев, Гоце Делчев, Пере Тошев, Гьорче Петров, Сава Михайлов и много други имена на достойни българи. Това време се е запечатало в съзнанието ми като низ от черно-белите образи на нейните учители –  Григор Пърличев, Константин Величков, Трайко Китанчев, Васил Кънчов, Димитър Страшимиров, Иван Снегаров, Георги Кулишев , всяко едно име остава траен отпечатък, озарява историята и културата сред българите от всички български краища.

Историята на гимназията е съхранена и на филмова лента във фонда на БНТ със заглавията „Григор Пърличев“ и „Солунският светилник“, записани са и думите на нейния ученик Гоце Делчев : „Един живот трябва да се осмисли. Едно съществуване трябва да се заслужи“ – като жизнена необходимост и съдбовна последователност, като предзнаменование за епохата, като усещане за времето.

Никога няма да забравя черно-бялата сграда на Мъжката гимназия в Солун, от която с мълчалива настоятелност ни гледаха първите й випуски. В паметта си като драгоценен дар сгуших  съдбовното дело на Кузман Шапкарев, който точно в този град сред голямата пъстрота от народности се е осмелил и успял в далечната 1880 г. да отвори вратите на българското училище.

Много и различни са обстоятелствата, които влагат своя принос за израстването на поколенията, които не се огъват пред съдбата, знаят какво искат и нямат намерение да отстъпват пред никого и вместо тъга, угнетеност и недоимък са успели чрез образованието смело да извървят пътя си в живота. Останалите живи спомени, документи, мемоари са съхранили много примери на храброст, чест и достойни дела за общото благо. Когато се разровиш в тях, сякаш стъпваш върху жарава, която пари, но все пак е светлина.

Може би затова гимназията след като се премества през 1920 г. в Горна Джумая продължава традициите на този ярък просветен център, заслужил достойно името на Солунския светилник. Такава си я спомням още от моето детство като едно духовно огнище на знания, родолюбие и свобода! От тогава градът на 24 май му придава значимост и го откроява с ежегодно тържество, за да отдаде своята признателност към випуските, които са завършили това старо училище, да почете неговата  история и отправи поглед към бъдещето.

За мен моята гимназия винаги олицетворяваше усещане за обвързаност с живота, с вълненията на времето, с търсенето на онази вътрешна свобода, която по-късно  определяше и смисъла на съществуването ни. В моето гимназиално време изпитвах удоволствие не само от ученето, но и от кипежа на младостта ни, от приятелствата и любовите, от поезията, която трябваше да осмисли събитията. Говоря за откриването на вкуса към живота, за поривите и копнежите да бъдем щастливи и най-искрено да проумеем света.

Когато и да си спомням моя випуск 1964 год., един вътрешен глас ми подсказва, че не е нужно да преувеличавам значението на гимназията „Св.св. Кирил и Методий”, за да скрия от себе си недостатъците на своя живот. Но нещо из вътрешно свидно от нейната същност, възпроизвеждащо се отново и отново, завинаги ще остане неразделна част от мен, което възприемам и днес като съдба.

Честит юбилей! Пожелавам да пребъде и в бъдещето!

 

Нели Цонева

Вместо визитка

Директор на Регионалния телевизионен център в Благоевград (1976 -1983). Наградена със „Златното перо” – най-високото отличие на СБЖ за принос в развитието на телевизионната журналистика. Повече от дванадесет години  работи в Българската национална телевизия в София. По-късно е PR (връзки с обществеността) в най-голямото  издателство у нас за учебници и учебна литература „Просвета“ .Журналист www.tsoneva.com

Нели Цонева

www.tsoneva.com

nelly@tsoneva.com

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
play_arrow
share playlist_add
close
  • 581

Актуално

ДОЦ. Д-Р ВЛАДИМИР ПЕНЧЕВ: Време е да поставим паметна плоча на дома, в който е живял Валадимир Сис.

Паулиана Новакова 05.03.2020

С този апел за поставяне на паметна плоча на дома, в който е живял чешкият журналист, кореспондент по време на балканските войни у нас, написал едно от най-сериозните изследвания върху […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.