playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЛЕТНИ ОПЕРНИ ВЕЧЕРИ НА ОТКРИТО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    12 ЮНИ – ДЕН НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    РУМЯНА ХАЛАЧЕВА ГОСТУВА В БЛАГОЕВГРАД С РОМАНА СИ „ДЪЛБИНИТЕ НА ДРЕВНОСТТА”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    проф. АНГЕЛ ДИМИТРОВ: ИСТОРИЯТА ОБЩА, ИЛИ СПОДЕЛЕНА?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    РОДЕНА С МИСИЯТА ДА ОБИЧА И ДА БЪДЕ ОБИЧАНА
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ДИМИТЪР ТАЛЕВ: „ЧУДНА И ТОЛКОВА ХУБАВА БЪРКОТИЯ Е ЖИВОТЪТ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ДВАМА БРАТЯ КОСТАДИН И НИКОЛА ПАНТУШЕВИ ОТ СЕЛО БАНИЦА ПОГРЕБВАТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СЛЕД УБИЙСТВОТО МУ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ И ХАРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН – ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БУКОВСКИ
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    „ОТ РАННИ МЛАДИНИ ОБИЧАХ И ТЪРСЕХ БОГА И БОЖЕСТВЕНОТО ВЪВ ВСИЧКО…” – МИТРОПОЛИТ БОРИС НЕВРОКОПСКИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЕТЪР СЕМЕРДЖИЕВ – ЗАЩО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НЕДОЛЮБВА РОДА ВАПЦАРОВИ?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    БРАНИМИР МИТОВ – ДА ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО ТУК И СЕГА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПЛАНИРАЛ ЛИ Е ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ УБИЙСТВОТО НА СИМЕОН ВТОРИ? ЧАСОВНИКЪТ НА ЦАР ФЕРДИНАНД
    Валери Тодоров

Без граници

БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!

Юлия Караджова 22.06.2020


Background
share close

Този израз за Гьорчо Попангелов стои над всичките му дела. Да се запозная с живота на този известен общественик в миналото на Горна Джумая ме насочи дългогодишния уредник в Регионалния исторически музей в Благоевград Снежана Захариева, провокирана от съдържанието на сайта “Споделено знание – без граници”. Даде ми телефона на неговата внучка Незабравка Славчова, за да запиша спомените за нейния дядо Гьорчо Попангелов. А тя ги е запазила от своя баща Славчо Попангелов.

Гьорчо Попангелов

Гьорчо споделя съдбата на много бежански семейства от Егейска Македония. Роден е през 1881 година в село Зарово, Солунско в многолюдното семейство на възрожденския учител и свещеник Ангел Константинов, който възпитава децата си в любов към българщината и им завещава идеите на македоно-одринското революционно движение. Гьорчо завършва Солунската българска мъжка гимназия, а по-късно се обучава за учител в Скопската педагогическа гимназия. Учителства на различни места из Македония, работи и като директор на Образцово народно училище в Солун. Заподозрян и арестуван е от турските власти за участие в Илинденското въстание. Затварят го в Беяз Куле в Солун. Там лежи като каторжник 11 месеца в очакване на смъртна присъда, но поради липса на доказателства е освободен през 1904 година. Жени се за 16 годишната Пенка Маджарова от село Негован, Солунско. Тя е първа братовчедка на тракийския революционер Лазар Маджаров, който съпровожда Гоце Делчев при обиколката му из Лозенградско и Бунархисарско през пролетта на 1900 година. По време на Пловдивския конгрес 1902 година е определен за войвода на Лозенградския революционен район. Загива в сражение с турската войска.

Междусъюзническата война през 1913 година сварва Гьорчо като кмет на град Баракли Джумая, Серско. Научавайки, че гръцката кавалерия е наблизо и крал Константин е издал заповед за геноцид над българското население, той се присъединява със семейството си към кервана от бежанци, които се изтеглят през Рилския манастир към Самоков. След примирието отива учител в село Дебрене, Светиврачко, днешния град Сандански. През октомври 1915 е мобилизиран като щабен писар при боевете на Криволак. В тази война българите печелят победи и почти цяла Македония е присъединена към Отечеството. Гьорчо е назначен за председател на Тетовската окръжна постоянна комисия, където остава до средата на 1918 година. В Тетово е живял в семейството на Мара Бунева. След края на войната през 1919 година се установява в Горна Джумая, където остава до края на живота си. През есента на 1924 година семейството му преживява тежки моменти при т.н. алекови събития. Убит е Алеко Василев – пашата. Площад „Македония” е покрит с трупове. Гьорчо е бил арестуван като човек на Алеко, с който са учителствали заедно в Баракли Джумая и са били приятели, но куршумът му се разминава.

Гьорчо Попангелов като председател на Петричкия общински съвет

По това време в Горна Джумая се настаняват много бежанци от Егейска и Вардарска Македония и Гьорчо участва активно в обществения живот по настаняване на бежанците в града, по оземляването им. Помага на строителния техник Илия Орлинов да изготвя скици за къщите на бежанците. Така се създава днешната Орлиновска махала на „Баларбаши”. Гьорчо многократно е избиран за общински и окръжен съветник, а по-късно и за председател на Петричкия окръжен съвет /1929 – 1932 г/. По това време град Петрич е окръжен център. Помага за водоснабдването на селата в окръга, за развитие на пчеларството, за залесяване на голите баири по Дъбравския път, за канализацията, електрификацията, благоустрояването и планирането на Горна Джумая. Съдейства за построяването на болницата в града. Популярността му на добър човек расте и много хора го търсят за помощ. През 1930 година заради заслугите си получава покана от двореца да присъства на сватбата на Негово величество цар Борис III .

Дълги години е председател на Македонското културно-просветно дружество „Братство”. Гьорчо Попангелов съдейства за построяване сградата на читалище „Съгласие”, днес „Никола Вапцаров 1866”. След преврата на 19 май 1934 година гимназията „Св.Св.Кирил и Методий – бивша Солунска” е закрита в Горна Джумая и преместена в Кюстендил. Тогава Гьорчо Попангелов става инициатор за връщането й в града и оглавява делегацията до Министерството на образованието. След неговата защита гимназията в Горна Джумая е възстановена.

До края на живота си Гьорчо остава противник на изкуствено създадения „македонски език” и „македонска нация”. Мечтае да види обединена България. Като член на ВМРО съдейства за създаване паметник на незнайния македонски четник на площад „Македония”. За съжаление след 9 септември паметникът е разрушен. Народната власт многократно обвинява Гьорчо Попангелов като македонстващ. Умира на 18 октомври 1951 година. Тогава бившия кмет на града Сава Кочанов го нарича радетел на Македония. В телеграмата до близките му пише: ”Самоотвержен и отзивчив към страдащите и онеправдани свои сънародници и съграждани, бай Горче бе преди всичко човек. Добрите му и честни дела нека да ви бъдат утеха.

Пенка Маджарова

Незабравка Славчова продължава разказа си за родовата памет със спомени за децата на Гьорчо Попангелов – Славчо Попангелов, който е нейн баща и оперния певец Ангел Попангелов – нейн чичо и сестрите им, които се преместват да живеят в София. Разказва и за съдбата на баба си Пенка Маджарова от село Негован. Нейният баща Стоьо е убит от турците. Отгледана е от чичо си Иван Маджаров, който е бил свещеник, учител и виден борец в църковните борби за запазване на българщината. За тази му дейност Българската Екзархия го издига в ранг архимандрит Йона Маджаров. Погребан е в българската черква „Свети Стефан” в Цариград през 1911 година. Неговата дъщеря Олга Маджарова е била учителка в град Сяр и се омъжва за войводата и учителя по музика Иван Караджов от село Лешко, за който казват, че е написал музиката на песента „Тих бял Дунав”.

Незабравка Славчова

Незабравка Славчова е родена 1948 година в град Перник, откъдето е майка й, но през 1951 година семейството се премества в Горна Джумая и тя дълги години работи като детска учителка в Благоевград. Пенсионирана е през 2008 година.

Tagged as: , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 60

Без граници

СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ

Юлия Караджова 18.06.2020

Виолета Сотирова се връща назад близо едно столетие с ясен, бистър ум и емоционално сърце, за да ни разкаже как е живяла тя, как са живяли нейните родители, каква е […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.