playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

Без граници

БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!

Юлия Караджова 22.06.2020


Background
share close

Този израз за Гьорчо Попангелов стои над всичките му дела. Да се запозная с живота на този известен общественик в миналото на Горна Джумая ме насочи дългогодишния уредник в Регионалния исторически музей в Благоевград Снежана Захариева, провокирана от съдържанието на сайта “Споделено знание – без граници”. Даде ми телефона на неговата внучка Незабравка Славчова, за да запиша спомените за нейния дядо Гьорчо Попангелов. А тя ги е запазила от своя баща Славчо Попангелов.

Гьорчо Попангелов

Гьорчо споделя съдбата на много бежански семейства от Егейска Македония. Роден е през 1881 година в село Зарово, Солунско в многолюдното семейство на възрожденския учител и свещеник Ангел Константинов, който възпитава децата си в любов към българщината и им завещава идеите на македоно-одринското революционно движение. Гьорчо завършва Солунската българска мъжка гимназия, а по-късно се обучава за учител в Скопската педагогическа гимназия. Учителства на различни места из Македония, работи и като директор на Образцово народно училище в Солун. Заподозрян и арестуван е от турските власти за участие в Илинденското въстание. Затварят го в Беяз Куле в Солун. Там лежи като каторжник 11 месеца в очакване на смъртна присъда, но поради липса на доказателства е освободен през 1904 година. Жени се за 16 годишната Пенка Маджарова от село Негован, Солунско. Тя е първа братовчедка на тракийския революционер Лазар Маджаров, който съпровожда Гоце Делчев при обиколката му из Лозенградско и Бунархисарско през пролетта на 1900 година. По време на Пловдивския конгрес 1902 година е определен за войвода на Лозенградския революционен район. Загива в сражение с турската войска.

Междусъюзническата война през 1913 година сварва Гьорчо като кмет на град Баракли Джумая, Серско. Научавайки, че гръцката кавалерия е наблизо и крал Константин е издал заповед за геноцид над българското население, той се присъединява със семейството си към кервана от бежанци, които се изтеглят през Рилския манастир към Самоков. След примирието отива учител в село Дебрене, Светиврачко, днешния град Сандански. През октомври 1915 е мобилизиран като щабен писар при боевете на Криволак. В тази война българите печелят победи и почти цяла Македония е присъединена към Отечеството. Гьорчо е назначен за председател на Тетовската окръжна постоянна комисия, където остава до средата на 1918 година. В Тетово е живял в семейството на Мара Бунева. След края на войната през 1919 година се установява в Горна Джумая, където остава до края на живота си. През есента на 1924 година семейството му преживява тежки моменти при т.н. алекови събития. Убит е Алеко Василев – пашата. Площад „Македония” е покрит с трупове. Гьорчо е бил арестуван като човек на Алеко, с който са учителствали заедно в Баракли Джумая и са били приятели, но куршумът му се разминава.

Гьорчо Попангелов като председател на Петричкия общински съвет

По това време в Горна Джумая се настаняват много бежанци от Егейска и Вардарска Македония и Гьорчо участва активно в обществения живот по настаняване на бежанците в града, по оземляването им. Помага на строителния техник Илия Орлинов да изготвя скици за къщите на бежанците. Така се създава днешната Орлиновска махала на „Баларбаши”. Гьорчо многократно е избиран за общински и окръжен съветник, а по-късно и за председател на Петричкия окръжен съвет /1929 – 1932 г/. По това време град Петрич е окръжен център. Помага за водоснабдването на селата в окръга, за развитие на пчеларството, за залесяване на голите баири по Дъбравския път, за канализацията, електрификацията, благоустрояването и планирането на Горна Джумая. Съдейства за построяването на болницата в града. Популярността му на добър човек расте и много хора го търсят за помощ. През 1930 година заради заслугите си получава покана от двореца да присъства на сватбата на Негово величество цар Борис III .

Дълги години е председател на Македонското културно-просветно дружество „Братство”. Гьорчо Попангелов съдейства за построяване сградата на читалище „Съгласие”, днес „Никола Вапцаров 1866”. След преврата на 19 май 1934 година гимназията „Св.Св.Кирил и Методий – бивша Солунска” е закрита в Горна Джумая и преместена в Кюстендил. Тогава Гьорчо Попангелов става инициатор за връщането й в града и оглавява делегацията до Министерството на образованието. След неговата защита гимназията в Горна Джумая е възстановена.

До края на живота си Гьорчо остава противник на изкуствено създадения „македонски език” и „македонска нация”. Мечтае да види обединена България. Като член на ВМРО съдейства за създаване паметник на незнайния македонски четник на площад „Македония”. За съжаление след 9 септември паметникът е разрушен. Народната власт многократно обвинява Гьорчо Попангелов като македонстващ. Умира на 18 октомври 1951 година. Тогава бившия кмет на града Сава Кочанов го нарича радетел на Македония. В телеграмата до близките му пише: ”Самоотвержен и отзивчив към страдащите и онеправдани свои сънародници и съграждани, бай Горче бе преди всичко човек. Добрите му и честни дела нека да ви бъдат утеха.

Пенка Маджарова

Незабравка Славчова продължава разказа си за родовата памет със спомени за децата на Гьорчо Попангелов – Славчо Попангелов, който е нейн баща и оперния певец Ангел Попангелов – нейн чичо и сестрите им, които се преместват да живеят в София. Разказва и за съдбата на баба си Пенка Маджарова от село Негован. Нейният баща Стоьо е убит от турците. Отгледана е от чичо си Иван Маджаров, който е бил свещеник, учител и виден борец в църковните борби за запазване на българщината. За тази му дейност Българската Екзархия го издига в ранг архимандрит Йона Маджаров. Погребан е в българската черква „Свети Стефан” в Цариград през 1911 година. Неговата дъщеря Олга Маджарова е била учителка в град Сяр и се омъжва за войводата и учителя по музика Иван Караджов от село Лешко, за който казват, че е написал музиката на песента „Тих бял Дунав”.

Незабравка Славчова

Незабравка Славчова е родена 1948 година в град Перник, откъдето е майка й, но през 1951 година семейството се премества в Горна Джумая и тя дълги години работи като детска учителка в Благоевград. Пенсионирана е през 2008 година.

Tagged as: , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
close
  • 21

Без граници

Празникът на „Свети Иван Рилски” всяка година събира хора от двете страни на Влахина планина, разделени от държавна граница

София Гълъбова 22.06.2020

Село Габрово, което се намира само на 20 километра от Благоевград, привлича и впечатлява с уникалната си природа и древна култура.

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.