playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

play_arrow

Акцент

Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат

Паулиана Новакова 30.06.2021 1


Background
share close

Кой е Иван Михайлов, какво знаем и какво не знаем за него? И доколко това, което знаем, отговаря на истината? Цанко Серафимов е от малцината, които са се посветили на осветляването на живота и делото на последния велик български комита и на разкриването на истинския му образ. Именно на него се е доверила и г-жа Вида Боева, личен сътрудник на Иван Михайлов в продължение на 30 години, да му предоставя документи от архивите на революционера. В разговора с Цанко Серафимов ще чуете някои факти от т.н. „Синя тетрадка“ за пръв път. Ще научите и за причините, поради които не сме запознати до край с неговото дело.

Като общество все още не сме прочели безпристрастно собствената си история, за да се отърсим от противоречията, с които е обграден образа на Иван Михайлов. Все още доминират съображения и табута, наложени от личностни и политически интереси. За архивите му все още се говори с недомлъвки. Хвален и отричан, обявяван за кръволок или герой, дейността му никога не е разглеждана в контекста на историческите събития така, че личността му да намери истинското си пълноценно място в националната ни памет.

Стоян Филипов (първи),Йонко Вапцаров (трети),Иван Михайлов (четвърти), Панчо Михайлов (пети)

Знаем за братоубийствената борба между михайловисти и протогеровисти. Но от какво е породена тя? Защо по време на режима на Стамболийски и след това до 1934-а година е в апогея си? И кой всъщност я стопира? Никой не знае, че това прави самият Иван Михайлов благодарение на един разговор с министър-председателя Никола Мушанов. Документиран факт от неговите архиви.

Ще научим и каква е съдбата на Иван Михайлов в емиграция, защо Кемал Ататюрк го подкрепя и как благодарение на закрилата на Ататюрк Михайлов се спасява от сръбски заговор и успява да избяга в Полша. Какво се случва в Полша когато войната започва, ще научим и за пребиваването му в Загреб и причините за връзките му с Анте Павелич и усташите. Ще разберем истина или не е твърдението, че Германия в края на войната е толерирала идеята за независима македонска държава под ръководството на Иван Михайлов. Ще научим как Менча Кърничева и Иван Михайлов, заедно с юриста Асен Аврамов, преживяват в нелегалност 4 години в швейцарските Алпи, как през 1948-а се прехвърлят и заживяват Италия, първо инкогнито, после легално като Иван Анастасов и Мария Анастасова.

И още какви акции предприемат комунистите да се домогнат до неговите архиви от страх, че архивите ще видят бял свят и ще проговорят. Смущаващи, но красноречиви са разкази, като този за жената-летец Роза Георгиева, по-късно станала видна бизнес дама, която бива внедрена в семейната среда на войводата и която успява да заблуди дори преданите му сътрудници Вида Боева и Антон Попов за известно време, докато не я разобличат.

 

Подготвя се том пети от Спомените, които ще бъдат много интересни, защото засягат събитията след 1944 година и проблемите, отнасящи се до нашата емиграция.

Цанко Серафимов предстои скоро да издаде и една друга уникална книга, пак по предоставени материали от Вида Боева, също част от архивите на Иван Михайлов. Става дума за събития от 1955 година, когато на наши емигранти от Вардарска Македония се предоставя възможност да напуснат Югославия, около 200 души успяват да стигнат до град Капуа в един емигрантски лагер. Иван Михайлов праща Асен Аврамов се срещне с тези хора. Асен Аврамов прави записи и това, по думите на Цанко Серафимов са истински шекспирови сюжети. Такива жестокости са изживели в сръбските лагери. За пръв път текст на Асен Аврамов ще бъде публикуван.

Цанко Серафимов споделя и личната си ангажираност към делото и личността на Иван Михайлов. Още като журналист във в. „Пиринско дело“ той получава отрезвяване от клишетата с които се е говорило и пишело за революционера, след като се запознава с Тома Малечков, който е бил секретар на Ив. Михайлов по времето, когато е при Анте Павелич и който след 9 септември прекарва 16 години в затвора. Тома Малечков предоставя на Цанко Серафимов 600-700 страници на пелюр – всички материали, издавани от Иван Михайлов: статии, „Сталин и Македонския въпрос“, „Македония Швейцария на Балканите“, „По трънливия път на Македонското освободително движение“. След 10 ноември Цанко Серафимов издава тези книги и с усърдие продължава да работи за възкресяване на истинския образ и истинската дейност на Иван Михайлов.

Завършил е журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работил е като кореспондент и редактор, както и в областта на културно-историческото наследство.

От 1993 до 2002 г. е издател и редактор на сп. „Македония“ – издание за история, политика и култура, разпространявано сред българската диаспора по света.

Той е автор на историко-публицистичните трудове „ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК за Македония и македонските работи“ (2004, 2017),„РЕЧНИК НА ПРИЗНАНИЯТА за моето българско време или щрихи към македонската орис“ (2016), както и на литературните портрети „БИОГРАФИИ НА ПИСАТЕЛИ или стълбове на българската духовност“ (2005) и студията „История славянобългарска“ – манифест на Новото време“, с адаптация на Паисиевия труд на съвременен литературен български език (2017).Пиесата му „Лето 1014-то. Манускрипт за времето на цар Самуил“ е поставена от Иван Кондов в Благоевградския театър (1986). Цанко Серафимов е издал и стихосбирките „Река“ (1978), „Пътуване към камъка (1993), „Събуждането на тревата“ (2002), „Дъждът на буквите (2002), „Врата към светлината“ (2003), „Съдът на мъртвите“ (2003), „Отвъд оградата на самотата“ (2005), „Почти сбогом“ (2011), „Къща върху пясък“ (2013), „Закъснял живот“ (2015), „И все пак…“ (2017), „Ранени песни. Избрани стихотворения“ (2018).

https://bezgranitsi.bg/banichanskata-bogorodicza-na-czanko-serafimov-kato-zavesthanie-za-nravstvenost/

Tagged as: , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
close
  • 270

Без граници

160 години на сборника „Български народни песни“ на Братя Миладинови

Юлия Караджова 17.06.2021

По този повод в Благоевград се състоя кръгла маса, организирана от Македонския научен институт, Регионалния исторически музей  и Българското сдружение на родовете от Македония.   Снимки: първото издание на сборника […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.