Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!

Този завет на Шапкаревия род спазват и днес наследниците на Кузман Шапкарев, сподели неговата правнучка Елисавета Шапкарева, която дойде в Благоевград по повод организираната кръгла маса на тема „Будителство и достойнство” от Македонския научен институт, Националната хуманитарна гимназия „Св.Св.Кирил и Методий – бивша Солунска”, Регионалния исторически музей и Община Благоевград. Поводът е 140 години от основаването на Солунската българска мъжка гимназия и 100 години от преместването й в Горна Джумая.

Паметникът на Кузман Шапкарев в двора на гимназията е дело на скулпторите Крум и Борис Дерменджиеви. Именно тук наследниците Елисавета Шапкарева и Петър Мутафчиев дадоха интервю за Споделено знание –без граници:

Българският възрожденски книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев е роден в Охрид. Той е един от основателите на Българската мъжка гимназия в Солун и пръв Главен учител в нея.

Елисавета Шапкарева е наследничка от втората жена на Кузман Шапкарев –Екатерина. Първата му съпруга Елисавета Миладинова – голямата дъщеря на Димитър Миладинов умира млада, умират и децата им, така че от нея той няма наследници. Елисавета е дъщеря на Любомир Шапкарев, внучка на Иван Шапкарев, роден в семейството на българския етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев с майка Екатерина. През 1919 година Иван се жени за бъдещата видна поетеса Елисавета Багряна. Двамата имат син Любомир Шапкарев, който е юрист по професия. Известно е, че Елисавета Багряна напуска Иван Шапкарев през 1925 година заради Боян Пенев и по този начин го спасява от атентата в „Света Неделя”.

За своя прадядо Кузман Шапкарев Елисавета споделя, че той стои в основата на основаването на Солунската българска гимназия, за усилията му да вземе разрешение за построяването й от Екзарх Йосиф в Цариград.

На смъртния си одър Кузман Шапкарев е казал: „Пазете българщината в Македония”. Самата Елисавета Шапкарева като член на Управителния съвет на Българското Сдружението на родовете от Македония се опитва да продължи мисията на своя прадядо.

Голям е Шапкаревият род. В Благоевград беше и Петър Мутафчиев – правнук на брата на Кузман Шапкарев – Петър Шапкарев, който след освобождението продължава просветителската дейност в Самоков и Кюстендил. Днешните съвременници на Шапкаревия род поддържат връзка с разклоненията на рода, разпръснат в различни краища на света. За идеята да се съберат и да направят общ родословен корен разказва и Петър Мутафчиев.

В Благоевград бе и доц. Наум Кайчев, изтъкнат историк и дипломат, чийто родословен корен е от костурското село Кономлади.

Той е доктор по история, преподава нова и съвременна балканска история в Софийския университет. От 2015 е ръководител на катедра „История на Византия и балканските народи. В периода 1999 – 2002 е генерален консул на България в Торонто, Канада, а през 2007 – 2010 – Генерален консул в Битоля, Република Македония. Заместник председател е на Македонския научен институт. От май 2018 е заместник съпредседател на Съвместната комисия по историческите и образователни въпроси с Република Северна Македония. С него разговарях за работата на тази комисия и за последната среща в средата на месец октомври в Скопие. Все още не могат да се похвалят с успех за личността на Гоце Делчев като част от нашата съвместна история. Има шансове да се разберат, оптимист е той, защото Гоце Делчев е българин по народност и македонец по своя регионален произход. Продължават споровете и за нашата средновековна история, която се изучава в учебниците за седми клас в Северна Македония. Предстои да разгледат личностите на Григор Пърличев и братя Миладинови.

Изводите, според него сочат, че договора между двете страни не се изпълнява не само в дейността на комисията, но и в областта на инвестициите и търговския стокообмен.

Разговаряхме и за позицията на Македонския научен институт за отношенията между двете съседски страни. Доцент Кайчев смята, че са необходими повече събития като това, посветено на 140 годишнината на Солунската мъжка гимназия, за да се запознава и широката общественост с научните постижения и истини за българите от Македония. За Кузман Шапкарев в Северна Македония казват, че е книжовник, който е държал на диалектите в Македония и го изопачават като тварящ отделен македонски език, което се опровергава от неговите учебници, както и от сборникът му „Български народни умотворения”.

Съвсем отскоро Предсетадел на Македонския Научен институт – филиал Благоевград е историкът доц. д-р Валентин Китанов –историк и ръководител на катедра „История” към Югозападния университет „Неофит Рилски”.

Според него място за политиканство в Македонския научен институт няма и целта им е да дават възможност за личностна изява на членовете на института за изследване историята, езика, миналото, традициите, културата на Македонския край.

Разговаряхме за предимството да бъдем жители на Благоевград, където се намира последното издание на Солунската българска мъжка гимназия, която има изключителен принос не само за образованието и културното развитие на българите в Македония, но и за революционното движение в поробена Македония. Дейността им в бъдеще ще бъде подчинена и за достойното посрещане 100 годишнината от създаването на Македонския научен институт през 2023 година. Мечтата на доц. Китанов е да привлекат към тази дейност повече историци и интелигентни хора и от съседните балкански страни.

Tagged as: Кузман Шапкарев, Националната хуманитарна гимназия „Св.Св.Кирил и Методий – бивша Солунска”, Елисавета Шапкарева, Петър Мутафчиев, доцент Наум Кайчев, Македонския Научен институт – филиал Благоевград, доц. д-р Валентин Китанов.