“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”

Това изречение е част от статия в специализирано италианско политическо издание, която Венета Ненкова успява да прочете в началото на 90-те години, когато се установява в Рим. Първата й асоциация по темата за македонската следа във Ватикана е образът на Ванче Михайлов, който умира на 94 годишна възраст близо до Рим.

Венета е родена в Добрич и по темите, свързани с така наречения македонски въпрос започва да се интересува, когато започва работа като екскурзовод и сътрудник на радио Ватикана. Близките на Ванче Михайлов в италианската столица са й разказвали, че той цял живот се е смятал за българин и е живял с България в сърцето. Бил е антикомунист от 1934 година, заклеймявайки решението на Коминтерна да бъде създадена македонска нация и тя да бъде откъсната от България. Той приема като голяма трагедия откъсването на територия от Вардар и присъединяването й към бивша Югославия. Венета се притеснява да говори по-задълбочено по тази тема, защото смята, че ние малко познаваме истинската си история. Тя смята, че ако днес България и Северна Македония инвестират в историческите проучвания и бъдат максимално прозрачни и искрени относно историческите факти, ще установим, че целия ареал, който обхваща южната част на Балканите, има не само обща култура, но и общ произход.

След падането на желязната завеса, Венета Ненкова, едва 17 годишна, заминава за Рим, за да учи оперно пеене, но съдбата й е била отредила друго. Завършва „Културология” във Висшия свободен университет „Черноризец Храбър” във Варна със специалностите „Журналистика” и „ Арт мениджмънт”. В Рим завършва „театрална режисура”. Работи в българската секция на националното радио „Rai International” до нейното закриване. До 2007 година работи като главен редактор на вестник „България експрес”, предназначен за българите в Италия. Днес е екскурзовод в Рим и единствен лицензиран на български език за Ватикана. Сътрудничи от близо 20 години на Радио Ватикана. През 2014 година, заедно със свои съмишленици основава Културна асоциация „Паралел 43” и става нейн президент. Целта на асоциацията е да администрира Българско неделно училище „Асен и Илия Пейкови”, в което днес учат около 200 ученика.

Асен и Илия Пейкови са малко известни български творци, родени в Севлиево. Асен Пейков е български скулптор, чиято девет метрова бронзова статуя на Леонардо да Винчи се намира на входната врата на Рим. Всеки пътник, слизайки от самолета на летището във Фиумичино, което носи името на Леонардо, може да я види. В непосредствена близост до Колизеума има площад, кръстен на името на Асен Пейков.

Никола, бащата на Асен, е бил инженер и депутат от Земеделската партия на Стамболийски. През 1923 година екстремната десница – земевладелци унищожава 33 хиляди души, сред които и Никола. Разстрелян е на входа пред дома им. Асен е свидетел на това убийство и то се превръща в белег през целия му живот. На 16 годишна възраст Асен бяга към морето и става рибар. Заедно с четири момчета там създават бунтовния вестник „Мисъл”. Всички успяват да избягат, с изключение на Асен, който престоява в затвора 8 месеца. След това заминава за София, където животът му не е лек. Там се запознава с един млад творец, занимаващ се с керамика, който определя

по-нататъшната му съдба. Асен казва: ”Видях глината, пипнах я и станах скулптор”. През 1937 година завършва Художествената академия със златен медал. Следват Париж, Мадрид, Америка. Накрая се спира в Рим, защото според него „италианците са най-свободния народ, който някога бил виждал, една истинска ежедневна поезия, за което може би дори самите те не подозират.” След войната Асен започва активна творческа дейност в Рим. Старото му ателие на улица „Маргутта” е било сборно място на видни интелектуалци и артисти в Рим през 50-те,60-те години на миналия век. Сред известните му приятели са Фелини, Ава Гарднър, София Лорен , поетът Унгаретти, художниците Гуттузо и Де Кирико и други.

По-малкият брат, Илия Пейков, наричат художника на Космоса, защото с неговата специфична техника рисува картини, които наподобяват космически пейзажи. Среща се с Юри Гагарин в Рим, който го пита как е успял да пресъздаде онова, което само той бил виждал. Съпругата на Илия Пейков – Йоле Манчини днес е на 100 години и е една от тези, които популяризира творчеството на двамата братя в Италия. А също и синът им Родолфо. През 2007 година в Рим бе открит още един площад в близост до кинематографското градче Чинечитта, на името на Илия Пейков.

Константин Величков е друга българска следа в Италия. Учил е в Художествената академия във Флоренция, където има паметна плоча на негово име. Той е първият преводач на български език на „Ад” на Данте Алигиери. Пенчо Славейков също е творил в Рим, в близост до който и умира. Димитър Добрович от Сливен е първият дипломиран български художник и първият фотограф на България, работил 45 години за Ватикана. Рим за Венета е все още неразорана земя за нас българите, защото в дълбоките й исторически корени могат да се намерят и много български следи. Тя разказва за храмовете на тракийската богиня Котис. Според Венета един ден ще стане ясно, че мартеницата и сурвачката са тракийски обичаи и са свързани именно с богинята Котис. Надява се Министерствата на образованието и на културата в България да изпращат свои специалисти, които да работят в насока проучване на античната история в Рим, свързана с древна Тракия. Венета мечтае един ден в Рим да има филиал на БАН, където учени да преоткриват българската история. Защото най-ценното, което човечеството притежава е неговата култура и история.

Един ден Венета се надява да се върне със семейството си в България, където да прекарат старините си. Всяко лято тя идва в родния си град Добрич и прекарва летните дни на морето в Балчик, за да си вземе поредната доза адреналин и да зареди батериите. Така по-лесно се издържа през годината на напрегнатия живот в италианската столица, където тя от години популяризира българските следи в европейската история.

Tagged as: Ванче Михайлов, Венета Ненкова, Асен Пейков, Илия Пейков, Българско неделно училище "Асен и Илия Пейкови".