playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Времето на цар Самуил – виртуална реалност
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

play_arrow

Акцент

“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”

Юлия Караджова 04.01.2021 5


Background
share close

Това изречение е част от статия в специализирано италианско политическо издание, която Венета Ненкова успява да прочете в началото на 90-те години, когато се установява в Рим. Първата й асоциация по темата за македонската следа във Ватикана е образът на Ванче Михайлов, който умира на 94 годишна възраст близо до Рим.

Венета е родена в Добрич и по темите, свързани с така наречения македонски въпрос започва да се интересува, когато започва работа като екскурзовод и сътрудник на радио Ватикана. Близките на Ванче Михайлов в италианската столица са й разказвали, че той цял живот се е смятал за българин и е живял с България в сърцето. Бил е антикомунист от 1934 година, заклеймявайки решението на Коминтерна да бъде създадена македонска нация и тя да бъде откъсната от България. Той приема като голяма трагедия откъсването на територия от Вардар и присъединяването й към бивша Югославия. Венета се притеснява да говори по-задълбочено по тази тема, защото смята, че ние малко познаваме истинската си история. Тя смята, че ако днес България и Северна Македония инвестират в историческите проучвания и бъдат максимално прозрачни и искрени относно историческите факти, ще установим, че целия ареал, който обхваща южната част на Балканите, има не само обща култура, но и общ произход.

След падането на желязната завеса, Венета Ненкова, едва 17 годишна, заминава за Рим, за да учи оперно пеене, но съдбата й е била отредила друго. Завършва „Културология” във Висшия свободен университет „Черноризец Храбър” във Варна със специалностите „Журналистика” и „ Арт мениджмънт”. В Рим завършва „театрална режисура”. Работи в българската секция на националното радио „Rai International” до нейното закриване. До 2007 година работи като главен редактор на вестник „България експрес”, предназначен за българите в Италия. Днес е екскурзовод в Рим и единствен лицензиран на български език за Ватикана. Сътрудничи от близо 20 години на Радио Ватикана. През 2014 година, заедно със свои съмишленици основава Културна асоциация „Паралел 43” и става нейн президент. Целта на асоциацията е да администрира Българско неделно училище „Асен и Илия Пейкови”, в което днес учат около 200 ученика.

Ученици от Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови”

Асен и Илия Пейкови са малко известни български творци, родени в Севлиево. Асен Пейков е български скулптор, чиято девет метрова бронзова статуя на Леонардо да Винчи се намира на входната врата на Рим. Всеки пътник, слизайки от самолета на летището във Фиумичино, което носи името на Леонардо, може да я види. В непосредствена близост до Колизеума има площад, кръстен на името на Асен Пейков.

Никола, бащата на Асен, е бил инженер и депутат от Земеделската партия на Стамболийски. През 1923 година екстремната десница – земевладелци унищожава 33 хиляди души, сред които и Никола. Разстрелян е на входа пред дома им. Асен е свидетел на това убийство и то се превръща в белег през целия му живот. На 16 годишна възраст Асен бяга към морето и става рибар. Заедно с четири момчета там създават бунтовния вестник „Мисъл”. Всички успяват да избягат, с изключение на Асен, който престоява в затвора 8 месеца. След това заминава за София, където животът му не е лек. Там се запознава с един млад творец, занимаващ се с керамика, който определя

Асен Пейков и София Лорен

по-нататъшната му съдба. Асен казва: ”Видях глината, пипнах я и станах скулптор”. През 1937 година завършва Художествената академия със златен медал. Следват Париж, Мадрид, Америка. Накрая се спира в Рим, защото според него „италианците са най-свободния народ, който някога бил виждал, една истинска ежедневна поезия, за което може би дори самите те не подозират.” След войната Асен започва активна творческа дейност в Рим. Старото му ателие на улица „Маргутта” е било сборно място на видни интелектуалци и артисти в Рим през 50-те,60-те години на миналия век. Сред известните му приятели са Фелини, Ава Гарднър, София Лорен , поетът Унгаретти, художниците Гуттузо и Де Кирико и други.

По-малкият брат, Илия Пейков, наричат художника на Космоса, защото с неговата специфична техника рисува картини, които наподобяват космически пейзажи. Среща се с Юри Гагарин в Рим, който го пита как е успял да пресъздаде онова, което само той бил виждал. Съпругата на Илия Пейков – Йоле Манчини днес е на 100 години и е една от тези, които популяризира творчеството на двамата братя в Италия. А също и синът им Родолфо. През 2007 година в Рим бе открит още един площад в близост до кинематографското градче Чинечитта, на името на Илия Пейков.

Константин Величков е друга българска следа в Италия. Учил е в Художествената академия във Флоренция, където има паметна плоча на негово име. Той е първият преводач на български език на „Ад” на Данте Алигиери. Пенчо Славейков също е творил в Рим, в близост до който и умира. Димитър Добрович от Сливен е първият дипломиран български художник и първият фотограф на България, работил 45 години за Ватикана. Рим за Венета е все още неразорана земя за нас българите, защото в дълбоките й исторически корени могат да се намерят и много български следи. Тя разказва за храмовете на тракийската богиня Котис. Според Венета един ден ще стане ясно, че мартеницата и сурвачката са тракийски обичаи и са свързани именно с богинята Котис. Надява се Министерствата на образованието и на културата в България да изпращат свои специалисти, които да работят в насока проучване на античната история в Рим, свързана с древна Тракия. Венета мечтае един ден в Рим да има филиал на БАН, където учени да преоткриват българската история. Защото най-ценното, което човечеството притежава е неговата култура и история.

Венета Ненкова със своята дъщеря Джулия

Един ден Венета се надява да се върне със семейството си в България, където да прекарат старините си. Всяко лято тя идва в родния си град Добрич и прекарва летните дни на морето в Балчик, за да си вземе поредната доза адреналин и да зареди батериите. Така по-лесно се издържа през годината на напрегнатия живот в италианската столица, където тя от години популяризира българските следи в европейската история.

Tagged as: , , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
Споделено знание
2 insert_link share playlist_add
close
  • 1373
  • 2

Акцент

Старчевата в Разлог – назад към древността

Юлия Караджова 22.12.2020

Етнологът Красимира Мишкова ни връща към древните корени на езическия ритуал „Старчевата”, оцелял векове наред, та до наши дни. Всяка година на 1 януари Разлог е огласян от тежки звонци […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.