

Потомка на архитектон Алекси Рилец
На 80 години Екатерина Георгиева е щастлива прабаба, която се гордее с миналото на рода си и има какво да разказва на правнуците. Нейната майка Вера Даскалова – по баща, […]
play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова



Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова


Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров


Водици в Добърско
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова


Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова


Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров


В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова


Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова


„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова


Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова


Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова


Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова


Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова


Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
Юлия Караджова 28.08.2020


За първи път Георги Чопов разказва подробно историята на своя живот, свързана с Делчевия род. Досега са го представяли у нас и в Македония като внук на Гоце Делчев, но никой не се е интересувал от подробностите, които отдавна е искал да сподели за бъдещите поколения.
Родовата връзка на Георги Чопов с Делчевия род е по линия на най-голямата сестра на Гоце Делчев – Мария, която в Кукуш наричали Маруша, или накратко Руша. Родена е в Кукуш през 1868 година. Тя се омъжва за фурнаджията Андон /Доне/ Чопов, прадядо на Георги Чопов. Те имат четирима сина Владимир Чопов – революционер от ВМРО, загинал в Първата световна война, Тодор Чопов /1892 – 1923/ – изтъкнат общественик и писател, участник в Септемврийското въстание 1923 година, убит от върховистите, Петър /Туше/ и Христо. Имат и три дъщери – Велика /Лика/ – педагог и публицист, Ленка и Магда. Мария Делчева /Чопова / по съпруг, членува в основания от брат й Гоце Кукушки комитет на ВМРО. Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-Одринското опълчение заедно със синовете си Тодор, Туше, Владимир и брат си Христо Делчев. Тя е и войвода в Кукушката чета. След Балканската война работи като санитарка, а след Междусъюзническата – със семейството си Мария се заселва в София. По-късно се местят в Горна Джумая. След 1925 година отново се връщат в София, където Мария /Руша Чопова/ умира на 9 юни 1945 година.
Прекият дядо на Георги Чопов е Гоце, на който е кръстен и който е брат на Андон и Аспарух. Всички напускат Кукуш след опожаряването му през 1913 година и се преселват в България – дядото на Георги отива в София, а останалите двама дядовци – остават в Горна Джумая.



Георги Чопов разказва любопитна информация за срещите си с баба Лика, която е пряката внучка на Гоце Делчев. Тя е живяла в Горна Джумая, в София, след което заминава за Скопие, където е превърната във визитна картичка на Македония. Искала е да напише книга за брат си Тодор Чопов и за събитията през 1923 година, на които е била свидетел. В България не проявявят интерес към нейните желания и тя намира начин да отиде в Скопие, където остава до края на живота си. Там, онези,които пишат историята на Македония, плътно застават до нея. Тя диктува, те пишат и накрая издават книгата й ”Тодор Чопов – македонският революционер”.
Георги Чопов открива баба Лика в Скопие по време на турнето на Ансамбъл „Пирин” в Македония, където е танцьор. И ми показа една снимка, която се публикува за първи път. Като роднина на баба Лика, му позволили да се снима до родословното табло на Гоце Делчев в черквата „Свети Спас” , където са останките на големия български революционер. Подарили му и снимката.
Баба Лика, която е отгледала бащата на Георги –Павел, при срещата им в Скопие, му подарила сервиз за кафе с лика на Гоце Делчев, който Георги Чопов дарил на Регионалния исторически музей в Благоевград
Делчевия мемориал в двора на храма „Въведение Богородично” в Благоевград
Георги Чопов е роден на 27 декември 1942 година в Горна Джумая. Завършва средното си образование в Пловдив, в единствения тогава в страната Техникум по озеленяване на населените места. Там се записва в училищния танцов състав. Играе и в Профсъюзния танцов състав на града. След завършване, четири години като войник в Благоевград, танцува в състава на Костадин Руйчев към ДНА. Записва се студент във Висшия Инженеро-строителен институт в София, където учи две години и се явява на конкурс за танцьори в Ансамбъл „Пирин”. И от 10 януари 1963 година, 23 години остава в този ансамбъл. Привлича го не само танцовото изкуство, но и турнетата на ансамбъла в чужбина. По-късно завършва специалността „Хореография” в Полувисшия институт в Благоевград. Пенсионира се на 43 години като танцьор. През дългогодишната си творческа дейност Георги Чопов създава и ръководи танцови състави в Разлог, в с.Стоб, хореограф и постановчик е на Ансамбъл „Струма” в Кюстендил, Главен художествен ръководител е на ДЮФА „Пиринска китка” – Благоевград и други. До 2018 година не престава да работи като консултант и хореограф. Обича да дава живот на камерните танци, които се правят трудно, но Георги Чопов ги предпочита. Често в сюжета на танца вплита и историята на Пиринска, Егейска и Вардарска Македония. Има много отличия и грамоти за постижения в дългогодишната си творческа дейност. Покрай танците се запознава със своята съпруга Мария Чопова, която е дългогодишен суфльор и помощник–режисьор в Драматичния театър „Никола Вапцаров” в Благоевград. Имат двама сина – Атанас Чопов – който работи като актьор и ас.режисьор в Театъра зад канала, а другият им син Павлик се включва в строителните дейности в Англия. От него Мария и Георги вече имат и правнуче.
Tagged as: Гоце Делчев, Георги Чопов.


Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg




Юлия Караджова 27.08.2020
На 80 години Екатерина Георгиева е щастлива прабаба, която се гордее с миналото на рода си и има какво да разказва на правнуците. Нейната майка Вера Даскалова – по баща, […]


Юлия Караджова 18.10.2026


Юлия Караджова 14.10.2026
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

