playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

play_arrow

Без граници

Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев

Юлия Караджова 28.08.2020


Background
share close

За първи път Георги Чопов разказва подробно историята на своя живот, свързана с Делчевия род. Досега са го представяли у нас и в Македония като внук на Гоце Делчев, но никой не се е интересувал от подробностите, които отдавна е искал да сподели за бъдещите поколения.

Родовата връзка на Георги Чопов с Делчевия род е по линия на най-голямата сестра на Гоце Делчев – Мария, която в Кукуш наричали Маруша, или накратко Руша. Родена е в Кукуш през 1868 година. Тя се омъжва за фурнаджията Андон /Доне/ Чопов, прадядо на Георги Чопов. Те имат четирима сина Владимир Чопов – революционер от ВМРО, загинал в Първата световна война, Тодор Чопов /1892 – 1923/ – изтъкнат общественик и писател, участник в Септемврийското въстание 1923 година, убит от върховистите, Петър /Туше/ и Христо. Имат и три дъщери – Велика /Лика/ – педагог и публицист, Ленка и Магда. Мария Делчева /Чопова / по съпруг, членува в основания от брат й Гоце Кукушки комитет на ВМРО. Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-Одринското опълчение заедно със синовете си Тодор, Туше, Владимир и брат си Христо Делчев. Тя е и войвода в Кукушката чета. След Балканската война работи като санитарка, а след Междусъюзническата – със семейството си Мария се заселва в София. По-късно се местят в Горна Джумая. След 1925 година отново се връщат в София, където Мария /Руша Чопова/ умира на 9 юни 1945 година.

Прекият дядо на Георги Чопов е Гоце, на който е кръстен и който е брат на Андон и Аспарух. Всички напускат Кукуш след опожаряването му през 1913 година и се преселват в България – дядото на Георги отива в София, а останалите двама дядовци – остават в Горна Джумая.

Дядо Гоце, баба Слава, синът им Павел, дядо Аспарух, дядо Дончо, баба Мария и внуците им
Тодор Чопов

Георги Чопов разказва любопитна информация за срещите си с баба Лика, която е пряката внучка на Гоце Делчев. Тя е живяла в Горна Джумая, в София, след което заминава за Скопие, където е превърната във визитна картичка на Македония. Искала е да напише книга за брат си Тодор Чопов и за събитията през 1923 година, на които е била свидетел. В България не проявявят интерес към нейните желания и тя намира начин да отиде в Скопие, където остава до края на живота си. Там, онези,които пишат историята на Македония, плътно застават до нея. Тя диктува, те пишат и накрая издават книгата й ”Тодор Чопов – македонският революционер”.

Георги Чопов открива баба Лика в Скопие по време на турнето на Ансамбъл „Пирин” в Македония, където е танцьор. И ми показа една снимка, която се публикува за първи път. Като роднина на баба Лика, му позволили да се снима до родословното табло на Гоце Делчев в черквата „Свети Спас” , където са останките на големия български революционер. Подарили му и снимката.

Баба Лика, която е отгледала бащата на Георги –Павел, при срещата им в Скопие, му подарила сервиз за кафе с лика на Гоце Делчев, който Георги Чопов дарил на Регионалния исторически музей в Благоевград

  • Разказва още и за другата дъщеря на баба Мария и дядо Доне Чопови – Магда, която се омъжва за брата на композитора Марин Големинов;
  • Как македонските власти привличат Георги Чопов да помогне за провеждане на „Гоцеви денови” в България, които в Скопие се организират всяка година от 4 февруари до 4 май;
  • За мемориала на Делчевия род в двора на храма „Въведение Богородично” в Благоевград, където са поставени костите на дядо Никола – бащата на Гоце Делчев. Мемориалът е направен през 1987 година от Научно-производствена дирекция „Културно-историческо наследство”. Проектанти са : арх. Богдан Томалевски, художник Христо Стефанов и скулпторът Иван Нешев.

Делчевия мемориал в двора на храма „Въведение Богородично” в Благоевград

Георги Чопов е роден на 27 декември 1942 година в Горна Джумая. Завършва средното си образование в Пловдив, в единствения тогава в страната Техникум по озеленяване на населените места. Там се записва в училищния танцов състав. Играе и в Профсъюзния танцов състав на града. След завършване, четири години като войник в Благоевград, танцува в състава на Костадин Руйчев към ДНА. Записва се студент във Висшия Инженеро-строителен институт в София, където учи две години и се явява на конкурс за танцьори в Ансамбъл „Пирин”. И от 10 януари 1963 година, 23 години остава в този ансамбъл. Привлича го не само танцовото изкуство, но и турнетата на ансамбъла в чужбина. По-късно завършва специалността „Хореография” в Полувисшия институт в Благоевград. Пенсионира се на 43 години като танцьор. През дългогодишната си творческа дейност Георги Чопов създава и ръководи танцови състави в Разлог, в с.Стоб, хореограф и постановчик е на Ансамбъл „Струма” в Кюстендил, Главен художествен ръководител е на ДЮФА „Пиринска китка” – Благоевград и други. До 2018 година не престава да работи като консултант и хореограф. Обича да дава живот на камерните танци, които се правят трудно, но Георги Чопов ги предпочита. Често в сюжета на танца вплита и историята на Пиринска, Егейска и Вардарска Македония. Има много отличия и грамоти за постижения в дългогодишната си творческа дейност. Покрай танците се запознава със своята съпруга Мария Чопова, която е дългогодишен суфльор и помощник–режисьор в Драматичния театър „Никола Вапцаров” в Благоевград. Имат двама сина – Атанас Чопов – който работи като актьор и ас.режисьор в Театъра зад канала, а другият им син Павлик се включва в строителните дейности в Англия. От него Мария и Георги вече имат и правнуче.

Tagged as: , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 337

Без граници

Потомка на архитектон Алекси Рилец

Юлия Караджова 27.08.2020

На 80 години Екатерина Георгиева е щастлива прабаба, която се гордее с миналото на рода си и има какво да разказва на правнуците. Нейната майка Вера Даскалова – по баща, […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.