“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”

Юлия Караджова 08.12.2020 5

Това са изречения, взети от словото на доц. Йордан Ванчев, произнесено по повод откриване на паметна плоча в Благоевград, посветена на Горноджумайското въстание през 1902 г. Годината е 2002. За първи път през 70-те и 80-те години на миналия век Йордан Ванчев разчупи темата табу и заговори за историята на българите в Македония. Той даде гласност на тази тема, толкова актуална и днес. Всички журналисти го търсеха, защото говореше професионално, увлекателно, интелигентно, достъпно за всеки, който искаше да знае повече за историческите събития, свързани с нашите предци в Македония.

В Библиографията на Йордан Ванчев попаднах на негова статия, писана на 29 март 1990 година във вестник „Пиринско дело”, която звучи така, сякаш е писана за днешния ден: „Но искаме да запитаме за кои македонци става дума?…Нито Гоце, нито кой да е от другарите му правят политическа полемика с който и да е за народностната си принадлежност. Тогава никой не им я оспорваше, за да се чувстват длъжни да я защитават. Ако отнякъде би се проявило и най-малко съмнение, сигурно в документите и в революционната пропаганда тя би заела челно място. Задачата бе не да се доказва народностната принадлежност на македонските българи, а да се извоюва свободата им…..След като отправяте от Белград и Скопие искания за правата на „македонците” в България и влизате в ролята на върховни арбитри за тяхната национална идентичност, тогава нека да запитаме защо в СР Македония се преследва всичко българско и се насажда „македонско съзнание”, като най-безотговорно се фалшифицира миналото и се построява фантастична версия за правото на „македонската нация”.

Йордан Ванчев винаги защитаваше с документи и факти своите изказвания, но в крайна сметка, той жадуваше за живот на Балканите в мир и разбирателство. И цитираше Гоце Делчев: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите”.

Наричаха го Йохан. За тези, които за първи път чуват името му, Йордан Григоров Ванчев е роден на 27.10.1933 година в село Драгодан, Дупнишко. През 1957 година завършва специалността „История” в Софийския университет „Климент Охридски”. Работи като гимназиален учител, уредник в Окръжния исторически музей, по-късно придобива званията научен и старши научен сътрудник. От 1981 година в продължение на 15 години е отговорник на Комплексната изследователска група към БАН, със седалище Благоевград. Тази формация има съществен принос при изучаване и популяризиране на културното наследство и историята на българите в Македония. През 1992 година Йордан Ванчев става доцент по българска история и започва постоянна работа в Историческия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски”.

Той е инициатор за създаване на филиал на Македонския научен институт в Благоевград и дългогодишен негов председател. На 29 септември 1993 година по идея на инициативен комитет в състав: Йордан Ванчев, Валентин Китанов, Илия Недин, Димитър Тюлеков и Димитър Шалев е учреден Научно-информационен център при Македонския научен институт в София.

За принос в духовната култура на Благоевград и по повод своята 65-та годишнина Йордан Ванчев става почетен гражданин на Благоевград – 29 октомври 1988 г. Носител е на ордени, отличия, грамоти за своята научна дейност и за отстояване на историческата истина за българите в Македония.

Йордан Ванчев – за просветното дело в Банско през епохата на Българското Възраждане – запис от фонда на БНТ Благоевград

Умира в Благоевград през 2008 – на 75 години.

Елза Кресничка и Веселина Стоицова от отдел „Краезнание” на Регионалната библиотека „Димитър Талев” в Благоевград проучиха живота и научната дейност на Йордан Ванчев и съвсем наскоро издадоха негова „Био Библиография ”, в която може да намерите достоверна и пълна информация за делото на този забележителен историк. В звуковия файл Елза и Веселина разказват за своя двегодишен труд.

Tagged as: доцент Йордан Ванчев, Македонския научен институт в Благоевград, Научно-информационен център при Македонския научен институт в София, Елза Кресничка, Веселина Стоицова, Регионалната библиотека „Димитър Талев” в Благоевград.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

Споделено знание

Акцент

Бойка Асиова: Думата Македония не съм я чувала от моите герои. Те знаеха турско и българско

Валери Тодоров 02.12.2020

Бойка Асиова е автор на книги – романи, публицистика, на телевизионни документални филми и на много публикации в печатни издания. Тя е родена в Разлог и това може би определя […]