playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

play_arrow

Без граници

“НЕ СЕ ВРАКЯЙ, СИНЕ”

Юлия Караджова 31.03.2020 1


Background
share close

НЕ СЕ ВРАКЯЙ,СИНЕ – македонска песен, която Магдалена Шумарова от Петрич свързва със съдбата на своя род

Тези, които не са преживявали съдбата да бъдат наследници на родители и близки, които са излежавали присъди без да знаят защо в Белене и други комунистически лагери, няма да разберат и да почувстват разказа на Магдалена Шумарова от Петрич. На около 20 години тя се запознава с родителите на майка си Марика Харизанова – баба Андроника и дядо Трайко от Кукуш. За първи път вижда снимките им на Петричкото гробище. По-късно се запознава и с родителите на баща си Георги Китанов на гробището в село Габрово, Струмишко, Вардарска Македония. Там открива удивителна прилика с баба си Милица: „ Същото ниско чело, същите синьо-зелени очи, поглед – кротък и тъжен, коса – тъмноруса, сресана на две плитки” – пише в книгата си „Опело за живи” Магдалена. И продължава да разказва за баба Милица: “Сякаш чух гласи й и песента, която би искала да изпее на моя баща, да му даде последен майчин съвет. Чух една македонска песен, много известна, проницателна и мъдра:

“Не се вракяй, сине!

Само омраза там те очекува.

Жената лесно ке те подмине и

во тъмницата ке е срекята.

Не се вракяй, сине! Детската любов е надалеку.

Влак я прегази, като премина и никой не те чека веке.

 

Татко, сънувам ли, или е истина?

Ти ми подаде ръка и ме викна:

Дъще, прекръсти се хрисимо,

вече не си ли свикнала?

При нас си ела, тук е хубаво,

ето ти мойта ръка, слюдена.

 

Татко, не мога, защото съм влюбена,

защото съм само една пеперуда.

И летя, и летя самичка нанякъде,

без посока и без никаква цел.

Зад мене поникват тревички всякакви

и аз се превръщам в гранитен панел.”

 

„Тази македонски песен, пише Магдалена, отразява мъдростта на един цял поробен народ.” И си представя какво е искала да каже нейната баба на сина си: „ Какво стана, когато се върна, какво ти видяха очите и какво ти видя сърцето? Ти на два пъти сгреши, чедо, два пъти се връщаше назад, а не сполучи и двата пъти. Веднъж се върна от Скопие. Защо, чедо, защо си напусна дома и родната къща, за да изгниеш в Белене! Вторият път пък се върна от Белене. Защо, чедо, за да умреш необичан и презрян, свой между чуждите! Ако си беше останал в Белене, ако беше потънал с понтонния мост, ако се беше оставил да те пребият от бой… защо не се остави, сине, защо се върна у дома, при съпругата ти? Та ти не познаваше още децата си, те бяха обречени, те бяха без никаква вина виновни, тях щяха да ги преследват, без самите те да знаят защо. И никога няма да могат да намерят логическо обяснение за всичко, което ще им се случи.” И аз си задавам въпроса: Какво ли трябва да е преживяла една майка,за да завещае песента „Не се вракяй, сине” на сина си ?! Част от отговора може да намерите в разказа на Магдалена Шумарова. Но цялата истина никой никога няма да узнае.

 

Магдалена Шумарова е родена в Петрич. Завършва българска филология в Софийския университет. Работи като учител по български език и литература. Две години е редактор на в.”Петрички вести”. Член е на Съюза на българските писатели. Издала е пет поетични и три прозаични книги. Последната се казва „Опело за живи”- документална проза за децата на репресираните от комунистическия режим, излежавали присъди в Белене и Богданов дол. ”Опело за живи” – защото живота на тези хора е минал под знака на фамилиите им, останали в черния списък по времето на социализма.

В предисловието на книгата Магдалена Шумарова пише: ”Никой автор не може да измисли това, което наистина се е случило в живота” и посвещава тази книга на нейното внуче Ян Васил, за да знае от какви хора произхожда”. Надява се съдбата на това дете да не бъде зависима от кармичните родови връзки, защото бъдещето на децата трябва да бъде изпълнено със светлина, любов и свобода!

Tagged as: , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 276

Без граници

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ разказва полковник доц. д-р Станчо Станчев

Радомира Михова 26.03.2020

Превземането на Одрин е един от върховете на българското и световно военно изкуство Обсадата на Одринската крепост по време на Балканската война завършва на 26 март (по стар стил) с […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.