

ПЪТУВАНЕ КЪМ КОРЕНИТЕ
Камелия Грънчарова е известен историк – етнограф от Благоевград. Рода й по бащина линия идва от с. Зарово. Тя е Праматарова по баща и по време на бягството на заровалии […]
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров
Водици в Добърско
Юлия Караджова
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова
Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова
Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова
Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
Паулиана Новакова
1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
Юлия Караджова
1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
Юлия Караджова
Искаме историята да вдъхновява
Паулиана Новакова
Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
Юлия Караджова
Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
Юлия Караджова
Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
Юлия Караджова
Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
Паулиана Новакова
Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
Юлия Караджова
Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
Юлия Караджова
„Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
Паулиана Новакова
В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
Паулиана Новакова
“Ние ги обичаме малко повече македонците, отколкото те нас”
Любомил Лазаров е потомък на бежанци от Егейска Македония и по бащина и по майчина линия. Прадядо му, бащата на неговата майка, е бил кмет на село Дъмбени. Били са сравнително богати хора за онова време. Оставят цялата си покъщнина и всичките си имоти, когато тръгват към България, събират най-необходимото буквално в една бохча. Когато се установяват в софийския квартал Ючбунар, единият му дядо решава да замине за Америка и да припечели пари за къща, връща се, плаща със златни наполеони за дом на кьоше в Пловдив и прави кафене, наречено на родния му град – Костур, в което се предлагала мастичка и специални мезета, като например – дозико. Другият дядо пък, е държал бакалия, известна с хубавото пълномаслено биволско сирене. Любомил е кръстен на баба си Люба и дядо си Миле, галено от Михаил и така майка му е постъпила много интелигентно, според него, през 1952 година, като е угодила и на свекър и на свекърва. По време на реституцията връщат семейното кафене, но нито той, нито брат му, са се виждали като ресторантьори. Любомил Лазаров е журналист и цял живот е работил в медии – радио, телевизия, преса. Любовта към професията предава на своя син журналиста от bTV Борислав Лазаров. Със съпругата си Нели Лазарова, която е композитор, се гордеят много и с постиженията на дъщеря си Деляна Лазарова, която преди дни спечели първото място на престижния Международен конкурс за диригенти „Siemens Hallé 2020“.
А Македония си остава негова любов и мъка. Любомил смята, че ние ги обичаме малко повече македонците, отколкото те нас. Когато иска, може да заплаче или пък да си попее, както навремето често се е случвало – да се видят с ненадминатия певец Костадин Гугов и негов добър приятел, да пийнат червено вино и да запеят тежки македонски песни.
Радомира Михова е магистър по чешки език и литература, създател е на тренинга „Успешен Глас“ и сертифициран лектор по речеви технологии от руската школа по комуникации на Наталия Козелкова. По професия е радио журналист с 27 годишна практика. Автор е на десетки предавания в различни области – култура, изкуство, образование, музика и др. Носител е на престижни награди за радио предавания – Голямата награда на фестивала „Сребърна вълна” – к. к. Албена (2003 г.) за „Веда Словена“, „Осмата муза“ (2003 г.), награда „Сирак Скитник“ за принос в издателската дейност на БНР (2010 г.), Първа награда за „Без резервация“ в категория „Радио“ на Министерството на туризма (2019 г.) и др. От 2008 до 2014 г. е била директор „Рекламно – издателска къща“ на Българското национално радио, а до 2018 г. – главен редактор на Радио София. Член е на СБЖ.
Юлия Караджова 26.02.2020
Камелия Грънчарова е известен историк – етнограф от Благоевград. Рода й по бащина линия идва от с. Зарово. Тя е Праматарова по баща и по време на бягството на заровалии […]
Юлия Караджова 12.01.2021
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.