playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Времето на цар Самуил – виртуална реалност
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ разказва полковник доц. д-р Станчо Станчев

Радомира Михова 26.03.2020 5


Background
share close

Превземането на Одрин е един от върховете на българското и световно военно изкуство

Обсадата на Одринската крепост по време на Балканската война завършва на 26 март (по стар стил) с победа на Българската армия. За този славен момент от нашата история разказва полк. от запаса доц. д-р Станчо Станчев, председател на Военно-историческата комисия.

Одринската крепост придобива много важно значение през 1913 г. Тя би възпрепятствала едно настъпление на Българската армия в европейската част на Турция и би дала възможност турските войските от Мала Азия да се придвижат, като дадат решителен отпор и от там да преминат в настъпление. Не случайно за подготовката на тази крепост са привлечени германски военни инженери. Модерно оборудвана за времето си, използвани са най-големите достижения на военно – инженерното дело. Турското командване много държи на тази крепост, а българското командване си дава ясна сметка за значението й. Още през 1905 – 1906 г. разузнаването ни работи по изучаването на съоръженията там. Знае, че крепостта разполага с 20 фортови съоръжения, целият град Одрин е опасан от тях. Всеки форт разполага с персонал от около 800 души и 4 – 5 оръдия. И превземането е една трудна задача. Българското командване решава, че най-добрият вариант за действия в онзи период е да отдели сили да блокира Одринската крепост, а останалите две армии да настъпят и да се отправят по направлението Люлебургас – Чаталджа – Истанбул. Има теоретици, които смятат, че този начин на действие на българската армия, повлиян и от безпокойството на тогавашния началник на генералния щаб, генерал–майор Иван Фичев, на неговата лека плахост, става причина да се създаде едно значително количество сили, така че източната Турска армия да понесе по–бързо своето поражение. Други теоретици смятат, че този начин за действие е правилен, защото е осигурил десния фланг на Българската армия. За атака на Одринската крепост особено настоява командирът на Втора българска армия, която е блокирала крепостта, генерал-лейтенант Никола Иванов. След дълги разправии с главното командване, се стига до решение да се атакува чрез внезапно нападение. Но това е било възможно само до пет дена след началото на войната. И така, обсадата продължава пет месеца, до март 1913 г., и е била единственият верен ход в онази обстановка. Начинът на овладяването на крепостта е характерен с доброто планиране на операцията и взаимодействие на войските.

Обходил съм цялата Одринска крепост, специално там, където е нанесен главният удар, в района на форта Айваз баба, където е действал 23-и пехотен Шипченски полк, там е трудно придвижването, а камо ли да атакуваш и то под артилерийски огън.“ Полковник Станчо Станчев обяснява още, че за овладяването на крепостта за две денонощия има значение както духът на българските войници, така и командването, особено важен е приносът на генерал-майор Георги Вазов, брат на писателя Иван Вазов, защото той съумява да постави организацията на операцията, съобразно изискванията на военното изкуство. Това е един от малкото случаи, когато ние започваме атаката през нощта. Трудна дейност, която трябва да стикова до съвършенство действията на армията, така че да не се случи стрелба по свои войски, а напротив да се поразяват турските войски. Безспорен е и безпримерният героизъм на Българската армия, когато воините с ръце разкъсват телените мрежи, за да могат да продължат напред и да превземат крепостта. Това е един от върховете на българското и световно военно изкуство към онзи момент. Много специалисти от развитите армии посещават Одрин, за да си дадат обяснение, как се е случило така, толкова бързо Българската армия да успее да овладее такава крепост.

Чувството, специално обикаляйки фортовете е много особено, трябва човек да бъде там, за да може да го усети по най-добрия начин, защото в крайна сметка виждаш нещо, което е изграждано в продължение на десетилетия. Едни отбранителни съоръжения, които са подготвени за упорита отбрана и за които се е говорело и пишело, че те са непревземаеми. Говори се, че просто българите не са знаели, че са непревземаеми и затова успяват толкова бързо да ги преминат. Разбира се, чувството е преди всичко гордост. Гордост и най-вече възхита от това, което са правили нашите предци. И в същото време, обикаляйки, аз цяла Тракия съм обиколил, обикаляйки Люлебургас, бунархисарската линия, обикаляйки Лозенград, достигайки до Чаталджа, имаме около 50 000 души, които са загинали в тази война. И в същото време, на цялото това място, просто не можеш да намериш един паметен знак, който да удостовери саможертвата, героизма, да удостовери, че там са загинали български воини. Нещо много потискащо за тези, които са запознати със славната ни история и в същото време с невъзможността да отдадем нашата признателност към онези, които с костите и с кръвта си очертаваха етническите граници на България“ – споделя полк. Станчев.

 

Tagged as: , , , , , , , .

Rate it
Автор

Радомира Михова

Радомира Михова е магистър по чешки език и литература, създател е на тренинга „Успешен Глас“ и сертифициран лектор по речеви технологии от руската школа по комуникации на Наталия Козелкова. По професия е радио журналист с 27 годишна практика. Автор е на десетки предавания в различни области – култура, изкуство, образование, музика и др. Носител е на престижни награди за радио предавания – Голямата награда на фестивала „Сребърна вълна” – к. к. Албена (2003 г.) за „Веда Словена“, „Осмата муза“ (2003 г.), награда „Сирак Скитник“ за принос в издателската дейност на БНР (2010 г.), Първа награда за „Без резервация“ в категория „Радио“ на Министерството на туризма (2019 г.) и др. От 2008 до 2014 г. е била директор „Рекламно – издателска къща“ на Българското национално радио, а до 2018 г. – главен редактор на Радио София. Член е на СБЖ.

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 368

Без граници

ЧОВЕКЪТ И ВОЙВОДАТА ДИЛБЕР ИЛИЯ Прототипът на Дилбер Танас от филма „Мера според мера”

Юлия Караджова 26.03.2020

  Два съвременни разказа за Дилбер Илия , или хубавият Илия. Той е прототипът на Дилбер Танас от популярния филм „Мера според мера” на режисьора Георги Дюлгеров, по книгата на […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.