playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ разказва полковник доц. д-р Станчо Станчев

Радомира Михова 26.03.2020 5


Background
share close

Превземането на Одрин е един от върховете на българското и световно военно изкуство

Обсадата на Одринската крепост по време на Балканската война завършва на 26 март (по стар стил) с победа на Българската армия. За този славен момент от нашата история разказва полк. от запаса доц. д-р Станчо Станчев, председател на Военно-историческата комисия.

Одринската крепост придобива много важно значение през 1913 г. Тя би възпрепятствала едно настъпление на Българската армия в европейската част на Турция и би дала възможност турските войските от Мала Азия да се придвижат, като дадат решителен отпор и от там да преминат в настъпление. Не случайно за подготовката на тази крепост са привлечени германски военни инженери. Модерно оборудвана за времето си, използвани са най-големите достижения на военно – инженерното дело. Турското командване много държи на тази крепост, а българското командване си дава ясна сметка за значението й. Още през 1905 – 1906 г. разузнаването ни работи по изучаването на съоръженията там. Знае, че крепостта разполага с 20 фортови съоръжения, целият град Одрин е опасан от тях. Всеки форт разполага с персонал от около 800 души и 4 – 5 оръдия. И превземането е една трудна задача. Българското командване решава, че най-добрият вариант за действия в онзи период е да отдели сили да блокира Одринската крепост, а останалите две армии да настъпят и да се отправят по направлението Люлебургас – Чаталджа – Истанбул. Има теоретици, които смятат, че този начин на действие на българската армия, повлиян и от безпокойството на тогавашния началник на генералния щаб, генерал–майор Иван Фичев, на неговата лека плахост, става причина да се създаде едно значително количество сили, така че източната Турска армия да понесе по–бързо своето поражение. Други теоретици смятат, че този начин за действие е правилен, защото е осигурил десния фланг на Българската армия. За атака на Одринската крепост особено настоява командирът на Втора българска армия, която е блокирала крепостта, генерал-лейтенант Никола Иванов. След дълги разправии с главното командване, се стига до решение да се атакува чрез внезапно нападение. Но това е било възможно само до пет дена след началото на войната. И така, обсадата продължава пет месеца, до март 1913 г., и е била единственият верен ход в онази обстановка. Начинът на овладяването на крепостта е характерен с доброто планиране на операцията и взаимодействие на войските.

Обходил съм цялата Одринска крепост, специално там, където е нанесен главният удар, в района на форта Айваз баба, където е действал 23-и пехотен Шипченски полк, там е трудно придвижването, а камо ли да атакуваш и то под артилерийски огън.“ Полковник Станчо Станчев обяснява още, че за овладяването на крепостта за две денонощия има значение както духът на българските войници, така и командването, особено важен е приносът на генерал-майор Георги Вазов, брат на писателя Иван Вазов, защото той съумява да постави организацията на операцията, съобразно изискванията на военното изкуство. Това е един от малкото случаи, когато ние започваме атаката през нощта. Трудна дейност, която трябва да стикова до съвършенство действията на армията, така че да не се случи стрелба по свои войски, а напротив да се поразяват турските войски. Безспорен е и безпримерният героизъм на Българската армия, когато воините с ръце разкъсват телените мрежи, за да могат да продължат напред и да превземат крепостта. Това е един от върховете на българското и световно военно изкуство към онзи момент. Много специалисти от развитите армии посещават Одрин, за да си дадат обяснение, как се е случило така, толкова бързо Българската армия да успее да овладее такава крепост.

Чувството, специално обикаляйки фортовете е много особено, трябва човек да бъде там, за да може да го усети по най-добрия начин, защото в крайна сметка виждаш нещо, което е изграждано в продължение на десетилетия. Едни отбранителни съоръжения, които са подготвени за упорита отбрана и за които се е говорело и пишело, че те са непревземаеми. Говори се, че просто българите не са знаели, че са непревземаеми и затова успяват толкова бързо да ги преминат. Разбира се, чувството е преди всичко гордост. Гордост и най-вече възхита от това, което са правили нашите предци. И в същото време, обикаляйки, аз цяла Тракия съм обиколил, обикаляйки Люлебургас, бунархисарската линия, обикаляйки Лозенград, достигайки до Чаталджа, имаме около 50 000 души, които са загинали в тази война. И в същото време, на цялото това място, просто не можеш да намериш един паметен знак, който да удостовери саможертвата, героизма, да удостовери, че там са загинали български воини. Нещо много потискащо за тези, които са запознати със славната ни история и в същото време с невъзможността да отдадем нашата признателност към онези, които с костите и с кръвта си очертаваха етническите граници на България“ – споделя полк. Станчев.

 

Tagged as: , , , , , , , .

Rate it
Автор

Радомира Михова

Радомира Михова е магистър по чешки език и литература, създател е на тренинга „Успешен Глас“ и сертифициран лектор по речеви технологии от руската школа по комуникации на Наталия Козелкова. По професия е радио журналист с 27 годишна практика. Автор е на десетки предавания в различни области – култура, изкуство, образование, музика и др. Носител е на престижни награди за радио предавания – Голямата награда на фестивала „Сребърна вълна” – к. к. Албена (2003 г.) за „Веда Словена“, „Осмата муза“ (2003 г.), награда „Сирак Скитник“ за принос в издателската дейност на БНР (2010 г.), Първа награда за „Без резервация“ в категория „Радио“ на Министерството на туризма (2019 г.) и др. От 2008 до 2014 г. е била директор „Рекламно – издателска къща“ на Българското национално радио, а до 2018 г. – главен редактор на Радио София. Член е на СБЖ.

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 793

Без граници

ЧОВЕКЪТ И ВОЙВОДАТА ДИЛБЕР ИЛИЯ Прототипът на Дилбер Танас от филма „Мера според мера”

Юлия Караджова 26.03.2020

  Два съвременни разказа за Дилбер Илия , или хубавият Илия. Той е прототипът на Дилбер Танас от популярния филм „Мера според мера” на режисьора Георги Дюлгеров, по книгата на […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.