ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ разказва полковник доц. д-р Станчо Станчев

Превземането на Одрин е един от върховете на българското и световно военно изкуство

Обсадата на Одринската крепост по време на Балканската война завършва на 26 март (по стар стил) с победа на Българската армия. За този славен момент от нашата история разказва полк. от запаса доц. д-р Станчо Станчев, председател на Военно-историческата комисия.

Одринската крепост придобива много важно значение през 1913 г. Тя би възпрепятствала едно настъпление на Българската армия в европейската част на Турция и би дала възможност турските войските от Мала Азия да се придвижат, като дадат решителен отпор и от там да преминат в настъпление. Не случайно за подготовката на тази крепост са привлечени германски военни инженери. Модерно оборудвана за времето си, използвани са най-големите достижения на военно – инженерното дело. Турското командване много държи на тази крепост, а българското командване си дава ясна сметка за значението й. Още през 1905 – 1906 г. разузнаването ни работи по изучаването на съоръженията там. Знае, че крепостта разполага с 20 фортови съоръжения, целият град Одрин е опасан от тях. Всеки форт разполага с персонал от около 800 души и 4 – 5 оръдия. И превземането е една трудна задача. Българското командване решава, че най-добрият вариант за действия в онзи период е да отдели сили да блокира Одринската крепост, а останалите две армии да настъпят и да се отправят по направлението Люлебургас – Чаталджа – Истанбул. Има теоретици, които смятат, че този начин на действие на българската армия, повлиян и от безпокойството на тогавашния началник на генералния щаб, генерал–майор Иван Фичев, на неговата лека плахост, става причина да се създаде едно значително количество сили, така че източната Турска армия да понесе по–бързо своето поражение. Други теоретици смятат, че този начин за действие е правилен, защото е осигурил десния фланг на Българската армия. За атака на Одринската крепост особено настоява командирът на Втора българска армия, която е блокирала крепостта, генерал-лейтенант Никола Иванов. След дълги разправии с главното командване, се стига до решение да се атакува чрез внезапно нападение. Но това е било възможно само до пет дена след началото на войната. И така, обсадата продължава пет месеца, до март 1913 г., и е била единственият верен ход в онази обстановка. Начинът на овладяването на крепостта е характерен с доброто планиране на операцията и взаимодействие на войските.

„Обходил съм цялата Одринска крепост, специално там, където е нанесен главният удар, в района на форта Айваз баба, където е действал 23-и пехотен Шипченски полк, там е трудно придвижването, а камо ли да атакуваш и то под артилерийски огън.“ Полковник Станчо Станчев обяснява още, че за овладяването на крепостта за две денонощия има значение както духът на българските войници, така и командването, особено важен е приносът на генерал-майор Георги Вазов, брат на писателя Иван Вазов, защото той съумява да постави организацията на операцията, съобразно изискванията на военното изкуство. Това е един от малкото случаи, когато ние започваме атаката през нощта. Трудна дейност, която трябва да стикова до съвършенство действията на армията, така че да не се случи стрелба по свои войски, а напротив да се поразяват турските войски. Безспорен е и безпримерният героизъм на Българската армия, когато воините с ръце разкъсват телените мрежи, за да могат да продължат напред и да превземат крепостта. Това е един от върховете на българското и световно военно изкуство към онзи момент. Много специалисти от развитите армии посещават Одрин, за да си дадат обяснение, как се е случило така, толкова бързо Българската армия да успее да овладее такава крепост.

„Чувството, специално обикаляйки фортовете е много особено, трябва човек да бъде там, за да може да го усети по най-добрия начин, защото в крайна сметка виждаш нещо, което е изграждано в продължение на десетилетия. Едни отбранителни съоръжения, които са подготвени за упорита отбрана и за които се е говорело и пишело, че те са непревземаеми. Говори се, че просто българите не са знаели, че са непревземаеми и затова успяват толкова бързо да ги преминат. Разбира се, чувството е преди всичко гордост. Гордост и най-вече възхита от това, което са правили нашите предци. И в същото време, обикаляйки, аз цяла Тракия съм обиколил, обикаляйки Люлебургас, бунархисарската линия, обикаляйки Лозенград, достигайки до Чаталджа, имаме около 50 000 души, които са загинали в тази война. И в същото време, на цялото това място, просто не можеш да намериш един паметен знак, който да удостовери саможертвата, героизма, да удостовери, че там са загинали български воини. Нещо много потискащо за тези, които са запознати със славната ни история и в същото време с невъзможността да отдадем нашата признателност към онези, които с костите и с кръвта си очертаваха етническите граници на България“ – споделя полк. Станчев.

Tagged as: Одринска крепост, Балканска война, генерал Георги Вазов, Айваз баба, Шукри паша, полковник Станчо Станчев, 23-и пехотен Шипченски полк, генерал Иван Филчев.