playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Македония в творчеството на Иван Вазов
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влатко Стефановски на живо в София: за общатата история, която можем да разказваме с общата ни музика – ексклузивно интервю преди концерта
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ТЕАТЪР В ПАРКА – ДТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ-БЛАГОЕВГРАД
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    ТЕАТЪР В ПАРКА – ДТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ-БЛАГОЕВГРАД
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Икона на Богородица с младенеца
    Без граници

  • cover play_arrow

    Седми фолклорен фестивал “Лазарица”
    Без граници

  • cover play_arrow

    БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЛЕТНИ ОПЕРНИ ВЕЧЕРИ НА ОТКРИТО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    12 ЮНИ – ДЕН НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ разказва полковник доц. д-р Станчо Станчев

Радомира Михова 26.03.2020 5


Background
share close

Превземането на Одрин е един от върховете на българското и световно военно изкуство

Обсадата на Одринската крепост по време на Балканската война завършва на 26 март (по стар стил) с победа на Българската армия. За този славен момент от нашата история разказва полк. от запаса доц. д-р Станчо Станчев, председател на Военно-историческата комисия.

Одринската крепост придобива много важно значение през 1913 г. Тя би възпрепятствала едно настъпление на Българската армия в европейската част на Турция и би дала възможност турските войските от Мала Азия да се придвижат, като дадат решителен отпор и от там да преминат в настъпление. Не случайно за подготовката на тази крепост са привлечени германски военни инженери. Модерно оборудвана за времето си, използвани са най-големите достижения на военно – инженерното дело. Турското командване много държи на тази крепост, а българското командване си дава ясна сметка за значението й. Още през 1905 – 1906 г. разузнаването ни работи по изучаването на съоръженията там. Знае, че крепостта разполага с 20 фортови съоръжения, целият град Одрин е опасан от тях. Всеки форт разполага с персонал от около 800 души и 4 – 5 оръдия. И превземането е една трудна задача. Българското командване решава, че най-добрият вариант за действия в онзи период е да отдели сили да блокира Одринската крепост, а останалите две армии да настъпят и да се отправят по направлението Люлебургас – Чаталджа – Истанбул. Има теоретици, които смятат, че този начин на действие на българската армия, повлиян и от безпокойството на тогавашния началник на генералния щаб, генерал–майор Иван Фичев, на неговата лека плахост, става причина да се създаде едно значително количество сили, така че източната Турска армия да понесе по–бързо своето поражение. Други теоретици смятат, че този начин за действие е правилен, защото е осигурил десния фланг на Българската армия. За атака на Одринската крепост особено настоява командирът на Втора българска армия, която е блокирала крепостта, генерал-лейтенант Никола Иванов. След дълги разправии с главното командване, се стига до решение да се атакува чрез внезапно нападение. Но това е било възможно само до пет дена след началото на войната. И така, обсадата продължава пет месеца, до март 1913 г., и е била единственият верен ход в онази обстановка. Начинът на овладяването на крепостта е характерен с доброто планиране на операцията и взаимодействие на войските.

Обходил съм цялата Одринска крепост, специално там, където е нанесен главният удар, в района на форта Айваз баба, където е действал 23-и пехотен Шипченски полк, там е трудно придвижването, а камо ли да атакуваш и то под артилерийски огън.“ Полковник Станчо Станчев обяснява още, че за овладяването на крепостта за две денонощия има значение както духът на българските войници, така и командването, особено важен е приносът на генерал-майор Георги Вазов, брат на писателя Иван Вазов, защото той съумява да постави организацията на операцията, съобразно изискванията на военното изкуство. Това е един от малкото случаи, когато ние започваме атаката през нощта. Трудна дейност, която трябва да стикова до съвършенство действията на армията, така че да не се случи стрелба по свои войски, а напротив да се поразяват турските войски. Безспорен е и безпримерният героизъм на Българската армия, когато воините с ръце разкъсват телените мрежи, за да могат да продължат напред и да превземат крепостта. Това е един от върховете на българското и световно военно изкуство към онзи момент. Много специалисти от развитите армии посещават Одрин, за да си дадат обяснение, как се е случило така, толкова бързо Българската армия да успее да овладее такава крепост.

Чувството, специално обикаляйки фортовете е много особено, трябва човек да бъде там, за да може да го усети по най-добрия начин, защото в крайна сметка виждаш нещо, което е изграждано в продължение на десетилетия. Едни отбранителни съоръжения, които са подготвени за упорита отбрана и за които се е говорело и пишело, че те са непревземаеми. Говори се, че просто българите не са знаели, че са непревземаеми и затова успяват толкова бързо да ги преминат. Разбира се, чувството е преди всичко гордост. Гордост и най-вече възхита от това, което са правили нашите предци. И в същото време, обикаляйки, аз цяла Тракия съм обиколил, обикаляйки Люлебургас, бунархисарската линия, обикаляйки Лозенград, достигайки до Чаталджа, имаме около 50 000 души, които са загинали в тази война. И в същото време, на цялото това място, просто не можеш да намериш един паметен знак, който да удостовери саможертвата, героизма, да удостовери, че там са загинали български воини. Нещо много потискащо за тези, които са запознати със славната ни история и в същото време с невъзможността да отдадем нашата признателност към онези, които с костите и с кръвта си очертаваха етническите граници на България“ – споделя полк. Станчев.

 

Tagged as: , , , , , , , .

Rate it
Автор

Радомира Михова

Радомира Михова е магистър по чешки език и литература, създател е на тренинга „Успешен Глас“ и сертифициран лектор по речеви технологии от руската школа по комуникации на Наталия Козелкова. По професия е радио журналист с 27 годишна практика. Автор е на десетки предавания в различни области – култура, изкуство, образование, музика и др. Носител е на престижни награди за радио предавания – Голямата награда на фестивала „Сребърна вълна” – к. к. Албена (2003 г.) за „Веда Словена“, „Осмата муза“ (2003 г.), награда „Сирак Скитник“ за принос в издателската дейност на БНР (2010 г.), Първа награда за „Без резервация“ в категория „Радио“ на Министерството на туризма (2019 г.) и др. От 2008 до 2014 г. е била директор „Рекламно – издателска къща“ на Българското национално радио, а до 2018 г. – главен редактор на Радио София. Член е на СБЖ.

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 285

Без граници

ЧОВЕКЪТ И ВОЙВОДАТА ДИЛБЕР ИЛИЯ Прототипът на Дилбер Танас от филма „Мера според мера”

Юлия Караджова 26.03.2020

  Два съвременни разказа за Дилбер Илия , или хубавият Илия. Той е прототипът на Дилбер Танас от популярния филм „Мера според мера” на режисьора Георги Дюлгеров, по книгата на […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.