playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

Акцент

“С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански

Паулиана Новакова 20.08.2020 1


Background
share close

„ А понякога имам чувството, че не аз, а синът ми разговаря с него.“

Забележителна е историята на Леонид Янков- Леонид войвода от с. Мачуково, Гевгелийско. Роден е 10-и март 1878-а в семейството на Ката и Трайко Янкови, умира 1905-а. За своите 27 години успява да се превърне в легенда, за когото песни се пеят.

Тръба тръби, гивгилийска..“ е песен, която е била в класацията дори за химн на Република Македония. В Северна Македония, за него учат в училище. У нас, за жалост, по-малко знаем за Леонид Янков. Може би, защото, както казва Румен Леонидов: „отношението ни към историята е много избирателно“.
“А той е не само наш, той е на всички”, твърдял шофьорът, возейки го до лобното място на Леонид Янков. И го заклевал да напише книга за прадядо си.

Кой е Леонид Янков – „един от черноработниците в тая история“ – скромно казва поетът, но се гордее, че е наследил чувството за справедливост, непримиримост и християнски морал, присъщ на легендарния си дядо.

„Винаги съм знаел, че някой ден ще се видим с дядо ми. И той ще ми потърси сметка.“

Село Мачуково, което сега е в Гърция, е голямо българско село, което навремето е дало и много други черноработници за народната свобода.

Но Леонид остава в народната памет с героичната си смърт, възпят подобно Марко Кралевити, Момчил юнак и дете Големеше..

Бил буйно дете, обичал и можел да стреля добре. 17 годишен става куриер на ВМОРО. При една среща в с. Баялци с Христо Чернопеев се случва предателство и Леонид попада в затвора. След 7 месеца е пуснат и първата му работа е да потърси сметка от предателя. След което става професионален революционер в четата на братовчед си, Аргир Манасиев. Бил безкомпромисен към предатели, шпиони и гръкомани.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание, което е жестоко потушено. В последвалите кървави дни след възстанието освен турските репресии, още по-жестоки обаче се оказват набезите на андартите – гръцката въоръжена пропаганда, която сътрудничи със турците.

Издевателствата са страшни, малко знаем за тях, но Леонид се бие като лъв, неумолима е отмъстителната му сила, преследва и андартите, и техните помагачи.

Като сурови кадри от недовършен филм е разказът за тази житейска история.

Факт е, че не само песента е запечатала героичната смърт на Леонид, но има и автентични архиви, които са съхранили паметта за този кратък, но ярък живот на героя.

Как се стига до трагедията в Гьоров дол на 31-и август? Отново предателство е в основата. Прихванато е писмо, разчетено от турците. Солунският паша праща потеря целия наличен аскер и местния башибузук, в песента се твърди, че 3000 души тръгват да издирят и заловят войводата.

Леонид не е с четата, а с две невъоръжени момчета, които отпраща да си вървят. Стреляйки от различни места, успява да заблуди войската, а когато свършва патроните, турците решават, че четата се е оттеглила и също бият отбой. Но нелепа среща с две турски войничета, покатерили се на една смокиня връща турците, неравната битка продължава и когато Леонид остава с два патрона, както повелява клетвата на ВМОРО, за да не попадне жив в ръцете на врага, стреля в юзбашията, после стреля в гърлото си и слага край на живота си.

Заради краткия си метеорен живот, оставяйки две деца и семейство, но изпълнявайки повелята на борбата, заради безпаметната саможертва да се бие сам с турската потеря, с което предизвиква чувство на възхита у врага, Леонид Янков се превръща в олицетворение сякаш на борбите на българския народ в Македония за национално единство.

Какво е да имаш такъв дядо в семейната си биография, какъв творчески заряд за въображението и вдъхновението е родството с личност от такъв порядък,  Румен Леонидов разказва вълнуващо и емоционално как народната песен го е вдъхновила да напише „Песен за Леонид войвода“,,за да „присади“ дръвчето на народната памет в днешна литературна среда. Раждането на тази поема било като прераждане, като изпълнение на завет свисше.

Румен Леонидов е роден на 17.05.1953 г. в София. Завършил е българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Работил е като редактор в много литературни издания, сред които “Факел”, “Български месечник”, самиздатското “Глас”, “Литературен вестник” и др. Автор е на 8 стихосбирки – “Предупреждение” (1977), “И огънят си спомни за искрата” (1982), “Голям и малък” (1990), “Неточните размери на живота” (1995), “Сънят на продавача” (1997), “Край на митологията” (1997), “Класически парчета” (2000). В чужбина има публикувани два сборника – “Камък в блатото” (1998, Скопие) и “Край на митологията” (2007, Варшава). Дал си е обещание да довърши завета и да допише книгата си за Леонид войвода. А ето и неговата поема:

ПЕСЕН ЗА ЛЕОНИД ВОЙВОДА

от Румен Леонидов

Тръба тръби в Гевгелия,
Леонида чета сбира.
Гледа го свети Илия
и му дума два-три сбора.
Де си тръгнал Леониде,
де си тръгнал, капитане,
срещу тебе войски идат,
люта брана ке настане.
Първа войска Гевгелийска,
тора войска е Дойранска,
трета войска е Струмишка,
се аскери, баш душмански.
Сам ги води падишаха,
сам си, сине, с малка свита,
три илядо са с Аллаха,
а с Христос сте три комита…
Немаш ли си майка, татко,
немаш ли си две дечиня…
Та си тръгнал да си патиш
за народ и за Родина…
Сам отвръща Леонида,
сам си мръщи гъсти вежди:
Аз съм български комита,
и пред фес не се навеждам.
Тая глава що я имам,
дека още права стои,
ке я пратам, дар да сторим,
чак в султанските покои.
Мойта вера, стара вера,
мойта мъка – македонска.
Турците от страх треперат,
ке се бием с трите войски.
Мен такъв ми е оброка,
со читаци да се стрелям…
Мойто око – точно око.
Ястреб в полет го уцелвам.
Три илядо спроти трима…
Ме предаде гръцки шпионин…
Мойто сърце – динамит е.
Мойта душа – кървав огин.
Бой се бием, бой от пладне,
ей, бре, турци, черни гърци,
душа давам, в плен не падам.
жив не падам в чужди ръци,
Загинал е юнак Томе,
Таушанов на баира…
Бери китки, бела моме,
и душите им прибирай.
Слънце зайде, рано зайде,
месечина е огрела…
Що огрея толкоз рано,
черна ли дойде неделя…
Мойто либе – манлихера,
мойто ложе е дъбрава.
С два куршума в револвера
аз на турчин се не давам.
Ей, ти тебе, юзбашийо,
баш джандарин, гевгелийо,
ке ти кажам две-три думи –
имам само два куршума.
Ей, ти тебе, баш серсеме,
по един за теб, и мене.
Триста души съм споминал,
три илядо срещу трима.
Ела, вака, по-навака,
да ти велим два-три лафа.
Срам да му е на султанот,
срам за царство агарянско,
срам за царските джамии,
дето прати толкоз войска,
две момчета да убие…
Мойта песен – недопята,
два патрона в револвера…
Вардар варди ми децата.
А душата – стара вера.
Тръба тръби в Гевгелия,
лежи Леонид убиен…
Гледа го Свети Илия
и лице си в облак крие.
И лице си в облак крие,
ой, войводо, ти, юначе.
млад комита, харамия,
цела Гевгелия плаче,
плаче тейко, вие мама,
плаче мало и големо,
лежи кървав на мегдана,
лежи мъртъв, капитана,
плюят го мухи зелени,
глава му на кол набиват,
храчат го мангали черни,
и кълнат го баш серсеми.
Семка гнила, семка малка…
Семка наша, семка жалка.
Сбрала се е Гевгелия,
мъртъв лежи Леонида.
Пита го Свети Илия,
думи му отгоре идат,
що требва ти, Леониде,
бой да водиш со поганец,
бой да водиш, да загинеш
млад, напети, капитане…
Отговаря Леонида,
с мъртва си уста отвръща:
Пак готов съм да умирам,
ако в живите ме върнеш!
Нас у родната утроба
род на гибел ни орисва.
Нас заченват ни бунтовни,
Истанбул да го бастишем…
Те си бранят падишаха,
ние браним Македония.
Те загиват за Аллаха,
ние мреме за свобода…
Нас ни раждат и обричат
да умрем по своя воля
Други ористта си сричат,
Ние пишеме история.…
Гроб му копат в Гевгелия,
гроб му копат, пеят песен…
Жив е харен харамия,
не е Леонид убиен…
Леонид не е убиен…

Румен Леонидов е роден на 17.05.1953 г. в София. Завършил е българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Работил е като редактор в много литературни издания, сред които “Факел”, “Български месечник”, самиздатското “Глас”, “Литературен вестник” и др. Автор е на 8 стихосбирки – “Предупреждение” (1977), “И огънят си спомни за искрата” (1982), “Голям и малък” (1990), “Неточните размери на живота” (1995), “Сънят на продавача” (1997), “Край на митологията” (1997), “Класически парчета” (2000). В чужбина има публикувани два сборника – “Камък в блатото” (1998, Скопие) и “Край на митологията” (2007, Варшава).

Носител е на много отличия за поезия, сред които “Сребърен плакет” за книгата “Голям и малък” (1995, Рим), първа награда от “Мелнишки вечери на поезията” (2008) и др.
Дал си е обещание да довърши завета и да допише книгата си за Леонид войвода.

Tagged as: , , , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 80

Без граници

Приказка на отминалото време

Юлия Караджова 18.08.2020

Като приказка звучи днес отминалото време в родния край на писателя Кирил Назъров. Родното му село е Драгуш, сгушено в едно от красивите прохладни кътчета на Огражден планина. С много […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.