playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

Акцент

Спомените на Васил Гърков от Кукуш

Юлия Караджова 18.02.2021


Background
share close

Факсимиле на споменитеПише ги за трети път в края на живота си, след като на два пъти по стечение на обстоятелствата се изгубват няколко тетрадки, в които подробно описва участието си в македонските освободителни борби. Води го желанието му да остави своята истина за тригодишния си комитлък в периода 1903 – 1906 година. Оцелелите спомени предава в Регионалния исторически музей в Благоевград преди 35 години осиновената му дъщеря Радка Ризова.

Град Кукуш – изглед

Васил Гърков е роден в Кукуш в рода Дельохаджиеви, но е осиновен от Гъркови, на които им умирали децата. Скоро умират и осиновителите му и тринайсетгодишен чичо му го изпраща да учи шивашки занаят в Солун. Живее при своя съгражданин Гоце Чанев и там се запознава с Орце, Коце и Владо – останали в историята с прозвището Солунски атентатори.

 

Ето какво пише в спомените си Васил Гърков: „Те дохождаха постоянно при хазаина, гуляеха и аз се чудех откъде толкова пари у хазаина, но като дете не обръщах сериозно внимание. А този Орце имаше бакалски дюкян на ул. „Коломбо”, баш срещу Банк Отоман, а пък аз работех през една бирария по-нагоре. Аз вече настанах и почнах да се интересувам от събитията, които ставаха във вътрешността на Македония. Отивах в ханищата, където дохождаха селяни от селата на поплак до консулите, най-много до руския консул и до австрийския, че много ги мъчеха турците. Една вечер бех отишъл в хана, наречен Манастир хан, там бяха дошли десетина селяни с един свещеник начело. Аз ги разпитвах откъде са и защо са дошли. В момента, когато ги питах, беше часът седем, още не беше се стъмнило, чухме един ужасен гръм, който дохождаше откъм Банк Отоман. И виждаме, веднага пожар избухна, а в нас и кого душа остана, това беше ад, а не друго, така силен гръм. Сичко във момента угасна. След малко чу се втори гръм към гарата Цариградска, там бомбардира се въздушният газ и веднага целият град Солун остана във мрака. Не мина нито един час и почна сражението по улиците на града с войската. Чуваха се от време на време бомби да пукат, а войската да ги гони и стреля. Най-много продължи стрелбата на Вардаровата порта, там беше се окупирал Орце в една къща, оттам стреляше, доде го убиха и него.

Солун в началото на 20 век

В спомените си Васил Гърков описва гнева на турците, които си отмъщават на мирното българско население заради атентатите. Самият той е арестуван и измъчван. След освобождаването от затвора става четник и в продължение на три години се сражава в Кукушкия регион, в планината Паяк, в Ениджевардарското езеро и в Арджанското езеро. Бил е в четите на Гоце Крецовски (Несторов), Христо Бабянски, Апостол Петков –Ениджевардарското слънце, Леонид Трайков, Аргир Манасиев, Трайко Гьотов (Йотов), Христо Чернопеев. Среща се с Даме Груев, Андон Кьосев и други видни дейци за освобождението на Македония.

През януари 1906 година придружава до София ранения си войвода Трайко Гьотов. В свободна България без обяснение е задържан и на два пъти интерниран във Варна и в Търново. След мъчителни седмици най-после успява да започне работа в шивашки дюкян в София. През юли 1908 година е провъзгласен Хуриетът, султанът дава амнистия на поборниците и Гърков се завръща в Солун, където работи като моден шивач. Там се оженва за лекарската дъщеря гъркиня Анна. През 1920 година там се ражда единственият им син –Тодор.

В началото на Първата световна война Васил Гърков е арестуван от гръцката полиция, а след окупацията на Гърция френските полицаи го изпращат на заточение във Франция, където преживява трудни три години. Семейството му живее в Солун до 1928 година, след което се изселва в България. Купуват си два декара и с пари от наследството на Анна, което тя продава в Солун, си построяват къща в Пловдив. Прогонени са обаче от ВМРО. С пистолет на челото заплашват Васил Гърков, че ако до 24 часа не се изсели от къщата, глава ще падне. Те оставят всичко и напускат. Прекарват няколко години в Париж, Франция. Там модният шивач Васил Гърков има собствено ателие и е търсен майстор. Анна обаче се плаши от разврата във френската столица и в началото на 40-те се връщат в България. Установяват се в Горна Джумая, където Васил Гърков има роднини. Тук той преживява трагедията на живота си – губи единствения си син Тодор – Тотко. Точно преди уволнението си от морския флот той загива при обезвреждане на мина. Три години по-късно семейство Гъркови осиновява сирачето Радка.

 

В звуковия файл ще чуете една вълнуваща изповед на Радка Ризова – осиновената дъщеря на Васил Гърков. Тя е родена във Виница. Как се озовава в Горна Джумая и как става осиновена дъщеря на Анна и Васил Гъркови, когато е на 8 години, ще научите от самата нея. Днес тя е е на 83. Работила е като банков служител в народната банка, където се пенсионира. Омъжва се за Никола Ризов. Имат две деца – Васил и Ралица.

 

 

Спомените на Радка Ризова, както и спомените на Емелина Литова – дъщеря на сестрата Евдокия на Васил Гърков, журналистката Лалка Бенгюзова прибавя към спомените на Васил Гърков в книгата „Патилата на Васил Гърков”. Лалка безкористно подготвя тази книга за печат като съставител, редактор и автор на предговора. Тя е впечатлена от скромността на Васил Гърков, който

Лалка Бенгюзова

никъде не изтъква себе си в тези спомени. Описва събитията такива, каквито са били, и оставя ценни свидетелства за комитлъка по онова време и за отношенията между войводи и четници. Книгата е предадена за печат в издателство БОН – Благоевград, а средствата за издаването ѝ се събират от дарители. Надяваме се чрез публикуването на този материал в сайта „Споделено знание – без граници” да помогнем тази книга да стигне до своите читатели.

 

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
Споделено знание
close
  • 368

Акцент

“БЪЛГАРИЯ КЕ СЕ ОПРАВИ! ВЕРВАЙТЕ!” ВАНГА

Юлия Караджова 29.01.2021

„Ке се живее по-добре. Нема по-добър, по-даровит и по-итър народ от нашийо! Ке мине време и България ке изправи снага. Ке порасне самочувствието на българино – хората ке се развиват […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.