Спомените на Васил Гърков от Кукуш

Факсимиле на споменитеПише ги за трети път в края на живота си, след като на два пъти по стечение на обстоятелствата се изгубват няколко тетрадки, в които подробно описва участието си в македонските освободителни борби. Води го желанието му да остави своята истина за тригодишния си комитлък в периода 1903 – 1906 година. Оцелелите спомени предава в Регионалния исторически музей в Благоевград преди 35 години осиновената му дъщеря Радка Ризова.

Васил Гърков е роден в Кукуш в рода Дельохаджиеви, но е осиновен от Гъркови, на които им умирали децата. Скоро умират и осиновителите му и тринайсетгодишен чичо му го изпраща да учи шивашки занаят в Солун. Живее при своя съгражданин Гоце Чанев и там се запознава с Орце, Коце и Владо – останали в историята с прозвището Солунски атентатори.

Ето какво пише в спомените си Васил Гърков: „Те дохождаха постоянно при хазаина, гуляеха и аз се чудех откъде толкова пари у хазаина, но като дете не обръщах сериозно внимание. А този Орце имаше бакалски дюкян на ул. „Коломбо”, баш срещу Банк Отоман, а пък аз работех през една бирария по-нагоре. Аз вече настанах и почнах да се интересувам от събитията, които ставаха във вътрешността на Македония. Отивах в ханищата, където дохождаха селяни от селата на поплак до консулите, най-много до руския консул и до австрийския, че много ги мъчеха турците. Една вечер бех отишъл в хана, наречен Манастир хан, там бяха дошли десетина селяни с един свещеник начело. Аз ги разпитвах откъде са и защо са дошли. В момента, когато ги питах, беше часът седем, още не беше се стъмнило, чухме един ужасен гръм, който дохождаше откъм Банк Отоман. И виждаме, веднага пожар избухна, а в нас и кого душа остана, това беше ад, а не друго, така силен гръм. Сичко във момента угасна. След малко чу се втори гръм към гарата Цариградска, там бомбардира се въздушният газ и веднага целият град Солун остана във мрака. Не мина нито един час и почна сражението по улиците на града с войската. Чуваха се от време на време бомби да пукат, а войската да ги гони и стреля. Най-много продължи стрелбата на Вардаровата порта, там беше се окупирал Орце в една къща, оттам стреляше, доде го убиха и него.”

В спомените си Васил Гърков описва гнева на турците, които си отмъщават на мирното българско население заради атентатите. Самият той е арестуван и измъчван. След освобождаването от затвора става четник и в продължение на три години се сражава в Кукушкия регион, в планината Паяк, в Ениджевардарското езеро и в Арджанското езеро. Бил е в четите на Гоце Крецовски (Несторов), Христо Бабянски, Апостол Петков –Ениджевардарското слънце, Леонид Трайков, Аргир Манасиев, Трайко Гьотов (Йотов), Христо Чернопеев. Среща се с Даме Груев, Андон Кьосев и други видни дейци за освобождението на Македония.

През януари 1906 година придружава до София ранения си войвода Трайко Гьотов. В свободна България без обяснение е задържан и на два пъти интерниран във Варна и в Търново. След мъчителни седмици най-после успява да започне работа в шивашки дюкян в София. През юли 1908 година е провъзгласен Хуриетът, султанът дава амнистия на поборниците и Гърков се завръща в Солун, където работи като моден шивач. Там се оженва за лекарската дъщеря гъркиня Анна. През 1920 година там се ражда единственият им син –Тодор.

В началото на Първата световна война Васил Гърков е арестуван от гръцката полиция, а след окупацията на Гърция френските полицаи го изпращат на заточение във Франция, където преживява трудни три години. Семейството му живее в Солун до 1928 година, след което се изселва в България. Купуват си два декара и с пари от наследството на Анна, което тя продава в Солун, си построяват къща в Пловдив. Прогонени са обаче от ВМРО. С пистолет на челото заплашват Васил Гърков, че ако до 24 часа не се изсели от къщата, глава ще падне. Те оставят всичко и напускат. Прекарват няколко години в Париж, Франция. Там модният шивач Васил Гърков има собствено ателие и е търсен майстор. Анна обаче се плаши от разврата във френската столица и в началото на 40-те се връщат в България. Установяват се в Горна Джумая, където Васил Гърков има роднини. Тук той преживява трагедията на живота си – губи единствения си син Тодор – Тотко. Точно преди уволнението си от морския флот той загива при обезвреждане на мина. Три години по-късно семейство Гъркови осиновява сирачето Радка.

В звуковия файл ще чуете една вълнуваща изповед на Радка Ризова – осиновената дъщеря на Васил Гърков. Тя е родена във Виница. Как се озовава в Горна Джумая и как става осиновена дъщеря на Анна и Васил Гъркови, когато е на 8 години, ще научите от самата нея. Днес тя е е на 83. Работила е като банков служител в народната банка, където се пенсионира. Омъжва се за Никола Ризов. Имат две деца – Васил и Ралица.

Спомените на Радка Ризова, както и спомените на Емелина Литова – дъщеря на сестрата Евдокия на Васил Гърков, журналистката Лалка Бенгюзова прибавя към спомените на Васил Гърков в книгата „Патилата на Васил Гърков”. Лалка безкористно подготвя тази книга за печат като съставител, редактор и автор на предговора. Тя е впечатлена от скромността на Васил Гърков, който

никъде не изтъква себе си в тези спомени. Описва събитията такива, каквито са били, и оставя ценни свидетелства за комитлъка по онова време и за отношенията между войводи и четници. Книгата е предадена за печат в издателство БОН – Благоевград, а средствата за издаването ѝ се събират от дарители. Надяваме се чрез публикуването на този материал в сайта „Споделено знание – без граници” да помогнем тази книга да стигне до своите читатели.