playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

РОДОВИЯТ ОЧЕРК НА ЯНКА ИВАНОВА ОТ С. СТАРЧИЩА

Юлия Караджова 12.02.2020 1


Background
share close

Книгата „Яз си милея за Егея” Янка Иванова, потомка на егейци, посвещава на всички бежанци от село Старчища. Селото днес се нарича Перитори и с намира в пределите на Гърция. Оттам са и нейните родови корени по бащина и майчина линия. Краеведският очерк е илюстриран с богат снимков материал,който е събирала с години.

„Въпреки оскъдните сведения, аз се мъча да се върна години назад”,пише Янка. ”Ще се придържам към истината. Тази малка летопис е автентичен документ, който ще възкресява миналото в съзнанието на поколенията, но и ще осветява пътя им към бъдещето. Всеки потомък носи кода на своята фамилия,науката го е доказала,а народопсихологията от древни времена го нарича сой.Трябва да съхраним историята на родното село,на предците ни,защото народ, който не свързва настоящето си с миналото,не може да чертае правилен културен път в своето бъдеще.”

Село Старчища е било будно, наричано още комитското село,защото не е имало къща ,от която да не е излезнал комита. Те са общо 40 на брой,но най-популярния от тях е Стоян Карастоилов – главния войвода на Кресненското въстание и неговия учител Георги Гавалюгов, организаторът на въстанието. Янка се прекланя пред тяхната саможертва,защото всички са знаели,че отиват на явна смърт. Имала е идея да се направи паметна плоча на Стоян Карастоилов на лобното му място в с.Ощава,но кмета на селото не й разрешава тя да дава пари. Управата слага паметна плоча на главния войвода на Кресненското въстание на кметската сграда .Янка има намерение като се оформи магастрала „Струма” и паметник да му издигнат с пари ,събрани от бежанците .

От селото са се записали и много опълченци и офицери в Балканската война – около 48 доброволци. Всичките 5 деца на Елена Гавалюгова –бабата на Янка, са революционери,а тя е била всеотдайна акушерка на село Старчища до 1945 година. Обслужвала е и българи, и турци, и власи,и гърци –никой не е връщала.А имала и дарбата да лекува чрез баене. Когато Янка е била дете й казвала: ”слушай какво ти казвам и помни,защото ти ще писуваш”.И всичко,което й е разказвала е било,за да го предаде на потомците.Янка е родена в село Мусомища , Гоцеделчевско и 13 години е работила в Родопите като учителка.Затова и първата й книга се казва „Моят Чеч”.Чеч е турска дума и означава моят роден край.Така е останало в Гоцеделчевско.

Предците й от село Старчища са оставили първите букви на ктиторите – Р. Т. И. в черквата „Свети Никола” от 1835 година ,построена наравно със земята и на най-високото място, откъдето се вижда цялото село.Помогнал е дядо иконом Захариев – първия възрожденец на селото. Уникална е дърворезбата на олтара,правен от майстори на Дебърската школа . Уникален е и кръстът на иконостаса,все едно от дървото е изплетена дантела.Янка попитала днешните стопани на храма,останал в пределите на Гърция, кой е строил черквата,отговорили й: „наши хора”.На въпроса може ли да види регистъра и летописната книга,казали,че ги няма.Липсвала и иконата на Светите братя Кирил и Методий.Заличени са и стенописите на Борис първи , на Симеон.Останали са дупки ,където е дълбано.В село Старчища има и параклис „Свети Константин”,строен 1230 година,когато оттам е минавал Иван Асен втори . Параклисът е запазен и до днес.

Янка Иванова пише този родов очерк с много тъга и с надежда наследниците на бежанците от Егея да помнят и пазят спомена за предците си.

За историческите факти и с носталгията по родния край разказа Янка Иванова в звуковия файл.

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
insert_link share playlist_add
close
  • 243

Без граници

КОСТАДИН ФИЛИПОВ: ЗАКЪСНЯХМЕ В ДИАЛОГА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

Валери Тодоров 07.02.2020

Историята на моя род повтаря много други съдби… Всъщност, корените на хората от нашия край – Петрич, са разпределени в три главни групи: Първо, няколко местни фамилии, които създават града. […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.