playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

Акцент

Да възкресим родовата и историческата си памет

Паулиана Новакова 12.07.2020 1


Background
share close

Археологическият музей в Сандански като връзка между историята и съвремието

Да си възкресим родовата памет, да създадем усещане за приемственост и историческа памет -това е чувство за отечественост“– категоричен е Антон Ковачев, директор на Археологическия музей град Сандански. И прави всичко възможно да превърне територията на музея място за среща на миналото с днешния ден. Стремежът му е не само да запознае младите хора с богатото нематериално наследство, но и да ги накара да осмислят духовните послания на това минало.

Всъщност целият Сандански би трябвало да бъде обявен за жив музей на историята. Днешният град живее и диша върху останките на древния град, който вероятно в по-късни времена е Партикополис. Съвремието е затрупало миналото, но то изниква отвсякъде: ранно християнски базилики, римски и тракийски артефакти… Миналото иска да се впише в днешния ден.

Погледнете тези лица, от образите на оброчните барелефи, казва Антон Ковачев, и ако минете после по главната улица в града, даже можете да разпознаете някои. Това са същите хора, които и преди 2000 години са живели тук.

 

Патрикополис е бил голям търтговски муликултурен център – гърци траки, римляни, занаятчии от Мала Азия съвместно и мирно са съжителствали тук. Почитта към здравоносните богове е доминирала, тачели са се и Асклепий, и Теоселенус – рядко тракийско божество на здравето, аспект на тракийския конник.

Ето тук, на тази уникална плоча, се срещат всички богове на здравето, цяло министерство на здравеопазването, както шеговито го нарича  Антония Кочева, отговарящ за връзки с обществеността. Уникалното е, че на нея  освен Асклепий, бога на здравето и Хигия, на  хигиената, е изобразена и Панацея, билколечителката, което било голяма рядкост. Тя държи в едната си ръка рога на изобилието, а в другата – корабно кормило, за да ни подскаже, че сами упраляваме съдбата си. В дясно, долу е и малкия тракийски бог Телесфор, който отговаря пък за възстановяването.

Ей тая плоча ако я поглеждаме в тези времена на пандемия по-често, при всички случаи ще ни е от полза.

В града се намира и най-старото лековито аязмо, край което от най-древни времена до днес хората са намирали лек за своите болки. Антония твърди, че наистина помага. Да не забравяме, че старото име на града е св.Врач.

Разказът на Антония Кочева ще ви поведе в бита и ежедневието на местните хора, как са се обличали, как са търгували, какво са произвеждали – тънкостенното им стъкло и днес омайва с изящество, какви правила и закони срещу нарушителите са имали, потопете се в този разказ, в който неминуемо присътва и легендата за Спартак. Нали и той е е родом от тези места.

Как това безценно историческо богатство се вписва в днешния ден, как познанието за това минало може да стигне до младите хора така, че да усетят връзката си с него чрез родовата си памет, това е една от първостепенните задачи, която си е поставил директорът на Археологическия музей, Антон Ковачев.Защото, както казва той:

 „Като се възхищаваме ние, от Източна Европа на постиженията на Западна Европа, трябва да си даваме сметка, че в основата е родовата памет..
.Не можеш да възприемаш съвременния свят, ако не го пречупиш през през призмата на твоя род. Примерно аз познавам рода си до 18-и век, нямаме нито един човек който е бил в затвор. С какви очи и за какво изкушение бих откраднал днес? Не мога за някакви жълти стотинки да съсипя паметта на своя род, нали? И затова се занимаваме с деца да създадем това усещане за приемственост. Да се учат да изследват родовата си памет.

Между впрочем, Антон Ковачев е потомък на Ангел Каралийчев. Но чуйте посланието, което отправя към младите хора, давайки пример с двама дядовци – братя от собствения си род: единият от които завършва в Болоня и става лекар, а другият, хайванин от малък, става обущар.

Но и двамата са щастливи хора.“ Казва Антон Ковачев. „ Аз съм внукът на д-р Ковачки, но смятам, че дори да метеш улицата, бъди щастлив човек.

Самият Антон вероятно също е щастлив човек и ще съумее да превърне музея, който от скоро оглавява, в щастливо място за познание за историята. Място, което съхранява, но и предава паметта от идното към бъдното. Пожелаваме всеки, който има път натам, да го посети, за да си изгради това усещане за връзка с историята.

Ще се постараем да продължим със съдействието на екипа на музея разказите които съживяват паметта -родовата и историческата, по тези земи.

Свързани материали:

ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край

Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното

Tagged as: , , , , , , , , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
1
play_arrow
share playlist_add
close
  • 990
  • 1

Без граници

ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“

Паулиана Новакова 08.07.2020

Литературният археолог, както наричат Катя Зографова заради блестящите й задълбочени изследвания на непознати и малко известни страници от литературната ни история, в юбилейната година на Вазов ще ни зарадва с […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.