playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Времето на цар Самуил – виртуална реалност
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

Акцент

Да възкресим родовата и историческата си памет

Паулиана Новакова 12.07.2020 1


Background
share close

Археологическият музей в Сандански като връзка между историята и съвремието

Да си възкресим родовата памет, да създадем усещане за приемственост и историческа памет -това е чувство за отечественост“– категоричен е Антон Ковачев, директор на Археологическия музей град Сандански. И прави всичко възможно да превърне територията на музея място за среща на миналото с днешния ден. Стремежът му е не само да запознае младите хора с богатото нематериално наследство, но и да ги накара да осмислят духовните послания на това минало.

Всъщност целият Сандански би трябвало да бъде обявен за жив музей на историята. Днешният град живее и диша върху останките на древния град, който вероятно в по-късни времена е Партикополис. Съвремието е затрупало миналото, но то изниква отвсякъде: ранно християнски базилики, римски и тракийски артефакти… Миналото иска да се впише в днешния ден.

Погледнете тези лица, от образите на оброчните барелефи, казва Антон Ковачев, и ако минете после по главната улица в града, даже можете да разпознаете някои. Това са същите хора, които и преди 2000 години са живели тук.

 

Патрикополис е бил голям търтговски муликултурен център – гърци траки, римляни, занаятчии от Мала Азия съвместно и мирно са съжителствали тук. Почитта към здравоносните богове е доминирала, тачели са се и Асклепий, и Теоселенус – рядко тракийско божество на здравето, аспект на тракийския конник.

Ето тук, на тази уникална плоча, се срещат всички богове на здравето, цяло министерство на здравеопазването, както шеговито го нарича  Антония Кочева, отговарящ за връзки с обществеността. Уникалното е, че на нея  освен Асклепий, бога на здравето и Хигия, на  хигиената, е изобразена и Панацея, билколечителката, което било голяма рядкост. Тя държи в едната си ръка рога на изобилието, а в другата – корабно кормило, за да ни подскаже, че сами упраляваме съдбата си. В дясно, долу е и малкия тракийски бог Телесфор, който отговаря пък за възстановяването.

Ей тая плоча ако я поглеждаме в тези времена на пандемия по-често, при всички случаи ще ни е от полза.

В града се намира и най-старото лековито аязмо, край което от най-древни времена до днес хората са намирали лек за своите болки. Антония твърди, че наистина помага. Да не забравяме, че старото име на града е св.Врач.

Разказът на Антония Кочева ще ви поведе в бита и ежедневието на местните хора, как са се обличали, как са търгували, какво са произвеждали – тънкостенното им стъкло и днес омайва с изящество, какви правила и закони срещу нарушителите са имали, потопете се в този разказ, в който неминуемо присътва и легендата за Спартак. Нали и той е е родом от тези места.

Как това безценно историческо богатство се вписва в днешния ден, как познанието за това минало може да стигне до младите хора така, че да усетят връзката си с него чрез родовата си памет, това е една от първостепенните задачи, която си е поставил директорът на Археологическия музей, Антон Ковачев.Защото, както казва той:

 „Като се възхищаваме ние, от Източна Европа на постиженията на Западна Европа, трябва да си даваме сметка, че в основата е родовата памет..
.Не можеш да възприемаш съвременния свят, ако не го пречупиш през през призмата на твоя род. Примерно аз познавам рода си до 18-и век, нямаме нито един човек който е бил в затвор. С какви очи и за какво изкушение бих откраднал днес? Не мога за някакви жълти стотинки да съсипя паметта на своя род, нали? И затова се занимаваме с деца да създадем това усещане за приемственост. Да се учат да изследват родовата си памет.

Между впрочем, Антон Ковачев е потомък на Ангел Каралийчев. Но чуйте посланието, което отправя към младите хора, давайки пример с двама дядовци – братя от собствения си род: единият от които завършва в Болоня и става лекар, а другият, хайванин от малък, става обущар.

Но и двамата са щастливи хора.“ Казва Антон Ковачев. „ Аз съм внукът на д-р Ковачки, но смятам, че дори да метеш улицата, бъди щастлив човек.

Самият Антон вероятно също е щастлив човек и ще съумее да превърне музея, който от скоро оглавява, в щастливо място за познание за историята. Място, което съхранява, но и предава паметта от идното към бъдното. Пожелаваме всеки, който има път натам, да го посети, за да си изгради това усещане за връзка с историята.

Ще се постараем да продължим със съдействието на екипа на музея разказите които съживяват паметта -родовата и историческата, по тези земи.

Свързани материали:

ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край

Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното

Tagged as: , , , , , , , , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
1
play_arrow
share playlist_add
close
  • 453
  • 1

Акцент

ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“

Паулиана Новакова 08.07.2020

Литературният археолог, както наричат Катя Зографова заради блестящите й задълбочени изследвания на непознати и малко известни страници от литературната ни история, в юбилейната година на Вазов ще ни зарадва с […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.