НЕПРОЧЕТЕНИТЕ АРХИВИ НА ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ

ВАНЧЕ МИХАЙЛОВ: „ Аз съм българин от Македония…”…“

Оспорван, охулван, отричан, наричан терорист и убиец, Ванче Михайлов обаче остава една от легендите на македонското освободително движение. Все още не е известно каква част от тайния му архив е видяла бял свят. Книгата на д-р Иван Гаджев осветлява само мозаечен откъс от живота на този бележит българин, който носи цял живот тревогата за Македония в сърцето си. „В програмата и задачите на ВМРО не е влизало каквото и да е въстание против България като държава…“, пише в спомените си Иван (Ванче) Михайлов. „…В лицето на войската виждахме държавата. Смятахаме оправдани всякакви бунтове, даже въстания против югославската или гръцката власт. Но едно въстание против България за дълги времена би било използвано от нашите поробители като довод, че не сме българи, а някаква друга народност…ВМРО заповяда на всички свои борци да не изстрелят нито един куршум срещу българската войска“.

Вторият том на д-р Иван Гаджев „Иван Михайлов – отвъд легендите“, дава отново богат архивен материал за македонските организации в чужбина, като прилага статии, спомени, мнения. Архивните материали осветяват слабо познати и неизучени страни от борбата на дейците на ВМРО в емиграция. В спомените на дейци, близки на Ванче Михайлов, се твърди, че той никога не е признавал наличието на ляво и дясно крило във Вътрешната македонска революционна организация. Поведението на ВМРО по време на майския преврат през 1934 г., когато срещу част от организацията се организира погром, по време на присъствието на българската войска в Македония през 1941 г. и след 9 септември 1944 г. е мотивирано с основната цел – да не се навреди на България. Този извод оставят спомените и архивните материали, събрани от д-р Иван Гаджев. Когато през август 1944 г. Ванче Михайлов се завръща от емиграция, той отказва на високопоставени представители на германския Райх да стане премиер и да обяви „свободна и независима Македония“. „Аз цял живот съм се борил за българите в Македония, за тяхното освобождение и специално за свободна и независима Македония не за да окървавя народа си без никакви изгледи за успех“, обяснява отказа си Михайлов. Това потвърждава и Христо Огнянов във в-к „Фокус“ (1996 г.). „Днешна Република Македония няма нищо общо с с представите на македонското освободително движение за автономия или свободна и независима Македония. Днешна Македония е основана на една лъжа – аз го говоря това със съвършено спокойствие, на една историческа лъжа с абсолютно антибългарски цели. И повечето официални лица в Македония сега в основата си са истински антибългари – в това никой не може да ме разубеди. Трагедия голяма е, че днешните жители на Македония или повечето от тях превръщат в действителност резервната сръбска теория за Македония, без да разбират. Това е теорията на Новакович (възприета от Коминтерна): „Ще завоюваме Македония и ще се опитаме да я посърбим, но ако не успеем да ги посърбим – единственото е македонизмът. Тава можете да прочетете в тайните документи на Джамбазовски…“. (в-к „Анти“, 20-26 септември 1996 г.) Стоян Новакович е сръбски посланик в Цариград.

В мемоарите си Вида Боева- Попова, която живее в Италия и 28 години заедо със сестра си Благуна работи с Ванче Михайлов и Менче Кърничева, казва за Михайлов: „Той умря с България на уста…“. Родом от Охрид, тя разказва как им е било забранено да учат българска история и литература. Тя успява през 60-те години да емигрира в Рим (Италия). Там се запознава с Ванче Михайлов, макар че пояснява че никой не му е викал Ванче, а Ванчо, казва Боева – Попова. Михайлов силно преживява грешките в българската политика след Междусъюзническата война: „Как можаха да изпуснат Македония? Християнските робства са по-страшни от турските“. Известно е, че Иван Михайлов отказва да предаде архива си на българските власти, въпреки че Държавна сигурност изкарва от затвора и изпраща при него секретаря му от загребския период Тома Малечков. Ванче обаче се бои, че архивът ще бъде разпръснат, потулен или предаден в чужди ръце. Той отказва и да се върне в България. Никого не е допускал в малката си стая в римския апартамент, а ключът от бялата кантонерка, където се е пазел архивът, носел винаги на шията си. След смъртта му брат му Анастас (Танас), който живее в Кюстендил, не открива нито ключа, нито кантонерката. Носят се слухове, че е зарит в с. Огняново, Гоцеделчевско и българските власти даже изпращат войници да копаят на предполагаемото място. Вида и Благуна Боеви, които се грижат до последно за Ванче, твърдят, че той е оставил завещание, но брат му Анастас не потвърждава това. Ванче Михайлов заявява, че има спомени в 4 000 страници. Те излизат между 1958 и 1973 г. в тираж от 2000 екземляра. Твърди се обаче, че това не е всичко от спомените му. Някои от най-ценните документи Ванче носи винаги със себе си в куфарче, чиято съдба също не е известна. Запазени са и близо 80 касети със записи на негови спомени. Твърди се, че някои от тях са в Израел. Откъси от тях се появяват периодично. Интернет платформата „Споделено знание – Без граници“ има достъп до някои от записите.

На въпроса защо македонските дейци около Ванче се съюзяват с усташите, секретарят му Тома Малечков отговаря – защото те бяха естествени съюзници срещу сърбите още от студентските бунтове в Скопие, когато Панчо Владигеров написва рапсодията „Вардар“ върху една стара песен „Ой Стамболийски, ти дебела главо“. Малечков обяснява, че е изпратен да се срещне с Ванче по поръчка на Людмила Живкова с идеята той да предаде архива си. Според Малечков, Михайлов поддържа връзка с Мусолини и е убеден, че се е срещал с Хитлер. Свидетелства за това обаче няма. В интервю Вида Попова обяснява, че след 1945 г. Ванче Михайлов не само ръководи Македонските патриотични организации в САЩ и Канада, но и пише повечето петиции, декларации, протести, статии, като внимателно следи чуждия печат. „Лично аз признавам само български диалекти в Македония. Онова, което вие считате за специална литература и култура, не е нищо друго, освен една диалектна гранка на българската национална литература…Отговарям решително: Аз съм българин от Македония“, казва за в интервю Иван (Ванче, Ванчо) Михайлов, известен и с псевдонима си Радко.

*Д-р Иван Гаджев e роден през 1937 г. в Неврокоп, Гоце Делчев. Завършва ветеринарна медицина в София. През 1968 г. успява да избяга от България през българо-гръцката граница, получава политическо убежище в САЩ и се установява в Детройт, където работи като ветеринарен лекар. Секретар е на ЦК на Македонската патриотична организация, действаща в Северна Америка. Създава и ръководи Македоно-български научен институт. До дома си в Детройт построява библиотека, където събира над 40 000 тома, над 1 млн. архивни единици – снимки и документи от 1880 г. насам. Връща се в България през 1989 г. След признаването на Македония от България на 16 януари 1992 г. Институтът му се преименува в Институт за история на българската емиграция в Северна Америка и носи името на баща му –Илия, деец на ВМРО, убит след 1944 г. По-късно, за нуждите на института, Гаджев построява сграда в центъра на Гоце Делчев и премества целия архив от САЩ. Издал е над 10 книги. Д-р Иван Гаджев умира на 20 май 2007 г. Детройт, САЩ. ––––––––––––––––––––––––––––––––

Д-р Иван Гаджев, Иван Михайлов – отвъд легендите, том 2 „Иван Михайлов и македонските патриотични организации (МПО), част втора, документи 1971 – 2006 г., изд. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“, ИК „Гутенберг, София 2009 г.

Tagged as: Ванче Михайлов, Иван(Ванче) Михайлов, архиви, Валери Тодоров.