Старчевата в Разлог – назад към древността

Юлия Караджова 22.12.2020 2 4

Етнологът Красимира Мишкова ни връща към древните корени на езическия ритуал „Старчевата”, оцелял векове наред, та до наши дни. Всяка година на 1 януари Разлог е огласян от тежки звонци и изпъстрен с характерните за този край носии и кукери с островърхи шапки. Кукери вече има в много градове, но разложките старци и чауши в миналото са свързани с Дионисиевите игри, които имат дълбоки корени и целта им е да оплодят Богинята Майка, за да се роди младия Бог. Най-атрактивната група е тази на чаушите – въоръжените пазачи. Според традицията чаушът е обредно лице, което трябва да осъществи връзката между Земята и Небето. На кръста чаушите носят по 4 големи чана и в ръцете си държат камшик. В деня на Млада Бога те трябва да пазят обредните лица, да пазят реда на шествието, а с танца си в кръг да осигурят „чисто място” Младия Бог да слезе на Земята.

Водач и организатор на групата е „Старейшината” – млад и авторитетен мъж, със семейство. В деня на празника той е облечен в празнична мъжка зимна носия, без маска на лицето, но задължително с гега в ръка – неговия „жезъл”. Смисловото съдържание на този персонаж е наместник на Бога на земята. Редом с него е „първият ергенин”, облечен в празнично ергенско облекло, а неговите обредни атрибути са маската на лицето, островръхата шапка и сабя в ръка. Функцията му да събира хората, да води хорото, островърхата шапка и сабята, недвусмислено определят символното значение на този неотменен персонаж–той е материализиран образ на активното, оплождащо мъжко начало.

Мъже са играели и женските роли в миналото – невестата, която отново е готова да ражда. И това е маскиран млад мъж, облечен в женски традиционен костюм. На гърба си в цедилка носи къс дърво – борово, дъбово, буково – свещените дървета за българина. Персонажът „невеста” не е нищо друго освен раждащото, даващо живот женско начало.

Не случайно в персонажите и днес задължително има младоженци и поп, който да ги венчае. За трансформацията на тези образи и персонажи през годините говори Красимира и се ядосва, че голяма част от младите участници днес са забравили същността му и знанието на тази обредност е поизчезнала. Целта е само да има празник, да се веселят, но е важно да си припомним и смисъла на ритуала.

Старчевата от личния архив на Красимира Мишкова

Няма дата, с която да отбележим началото, твърди Красимира. Историята на този ритуал трябва да търсим в тракийско време. По-скоро има запазен снимков материал, с който са документирани старците, играли около Божик. Самата тя пази снимка от 1928 година на своя дядо, участвал в Старчевата с момчетата от Крапата махала в Разлог.

Тогава са играли само в махалите, без фестивали и журита. Но по-буйните са обикаляли града и често се е стигало до бой между лудите глави на различните махали.

Било е забранено жени да се маскират и да участват, докато днес те преобладават в Старчевата. Дори всички специално си шият носии за този ден и масово се правят костюми от дългокосмести кожи ,за да са по-атрактивни и забавни. Шият се за цялото семейство, включително и за най-малките. Самата Красимира преди години е участвала в маскарада с образа на Бойко Борисов. Най-често е в носия.

Политическата сатира се използва в персонажите като възможност хората да изразят своето отношение към тези, които ги управляват. Разложките бабугери са известни далеч зад пределите на страната. Разлог, като представител на древната традиция, е член на Федерацията на Европейските карнавални градове.

Старчевата по време на ХII Международен кукерски фестивал

В условията на пандемия Красимира предлага тази година Старчевата да се състои по махалите, без да се събират много хора на площада, както се случва години наред на 1 януари в Разлог. Така че всяко зло за добро. Погледът назад към корените може да възобнови знанията от древността и да възроди запазената традиция на кукерските игри.

Снимка на Красимира Мишкова

Красимира Мишкова е родена в Разлог през 1963г. Учи в Разложката гимназия, след което през 1986г. завършва специалността „Педагогика” във Висшия педагогически институт в Благоевград. През 1989 и 1990 г. учи „Български народни танци” и „Етнография” в Учебно- квалификационен комплекс Пловдив. През 2000 г. завършва „Българска филология” в Югозападния университет „Неофит Рилски“ със специализация „Маските и маскарадните игри в Югозападна България“. Занимава се с фолклористика, етноложки и краеведчески изследвания в областта на маскарадните игри, песента и танца.

Tagged as: Разлог, Старчевата, Красимира Мишкова, дионисиеви игри.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

Споделено знание

Без граници

Българското просветно дело в Кюстендил е на два века

София Гълъбова 08.12.2020

Възрожденският храм „Успение Богородично“ в центъра на Кюстендил е духовен и просветен символ за местните хора. Издигнат през 1816 година върху руините на средновековния храм „Свети Никола“. Тук се съхраняват […]