„ОТ РАННИ МЛАДИНИ ОБИЧАХ И ТЪРСЕХ БОГА И БОЖЕСТВЕНОТО ВЪВ ВСИЧКО…” – МИТРОПОЛИТ БОРИС НЕВРОКОПСКИ

Много малко са хората, които знаят, че в трема на Благоевградския храм „Въведение Богородично” се намира саркофага на Неврокопския митрополит Борис /1935 – 1948/. Тези, които знаят, не го подминават, палят кандилцето, за да има винаги светлина там, където са тленните останки на един свят и добър човек, оставил трайна следа в живота на християните по нашите земи. Виждала съм, как хората постяват ръцете си на гранитния саркофаг и казват, че усещат добра лечебна енергия там. Над саркофага се намира стенописът „Колелото на живота”, рисувано от прочутия бански зограф Михалко Голев. И напомня на хората за вечния житейски кръговрат, в който всяка стъпка има смисъл и значение за душевното израстване на човека. В живота на Неврокопския митрополит Борис всяка стъпка е правена в името на Човека и на Бога.

Светското му име е Вангел Разумов. Роден е на 8 ноември 1888 година в битолското село Гявато, Ресенско. Майка му е Мария, а баща му Симеон Разумов е убит през 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание като четник на Георги Сугарев. Вангел учи в Гявато и в Цариград, завършва трети клас на Одринската българска гимназия, а с отпусната от екзарх Йосиф I Български стипендия продължава образованието си в Българската духовна семинария в Цариград. Завършва я през 1910 г. На 10 юли същата година в желязната черква „Свети Стефан“ митрополит Иларион Неврокопски го подстригва в монашество под името Борис. Продължава образованието си в Богословския факултет на Черновицкия университет, Австрия. Тук получава научната степен „доктор на богословските науки”/1917/. Йеродякон Борис приема йеромонашески сан от митрополит Максим Пловдивски (25.11.1917). Синодът го изпраща в Унгария, за да организира в Будапеща изграждането на български храм, посветен на светите братя Кирил и Методий и българско училище за нашите сънародници там. В България по решение на Синода на 22 юли 1922 година митрополит Стефан Софийски го удостоява с архимандритско достойнство. Архимандрит Борис последователно е протосингел на Софийската митрополия (1923-1924), началник на Културно-просветното отделение на Светия синод и председател на храма „Св. Александър Невски“ (1924-1926); ректор на Софийската духовна семинария (1926-1931). През 1930 е ръкоположен за титулярен Стобийски епископ. Изпълнява поста главен секретар на Светия синод (1931-1935). На 31 май 1931 г. епископ Борис Стобийски полага основния камък на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Будапеща. Натоварен е с мисия в Йерусалим за преговори по вдигане на схизмата от Цариградската патриаршия (1932 г.- 1945). На 17 февруари 1935 г. епископ Борис е избран за Неврокопски митрополит, канонично утвърден няколко дни по-късно, на 24.02. Тогава започва един от най-ярките периоди в развитието на Неврокопска епархия. С доброто си образование и владеенето на 13 езика митрополит Борис цели 14 години развива широка просветна и духовна дейност в епархията си.

Със своята дейност той цели да повиши образованието и подготовката на свещенниците и техния морален облик, за да бъдат достоен пример за подражание. Забранява пиенето на алкохол и пушенето в домовете на свещенниците и в храмовете. Негови са думите: ”Никой не може да води никого напред, ако сам е останал назад зад другите, никой не може никого да издига високо нагоре, ако сам стои долу по-ниско от другите”. Той въвежда и „проверовъчни изпити” за свещенниците, за да следи тяхното развитие. В резултат на усилията му се увеличава числото на образованите свещенници в епархията. За по-лесно управление той мести седалището от Неврокоп в окръжния център Горна Джумая. Негова е заслугата за изграждане на епархийския църковен дом в Благоевград през 1938 година, който със своя прекрасен парк е едно от най-красивите места в града.Тъй като израснах пред входа на Владишкия дом, както го наричахме всички, бях свидетел на грижите на семейството на леля Траяна за този парк по времето, когато Владика беше Пимен. По-красиви бужури и алеи с различни сезонни цветя не съм виждала. В този малък природен оазис имаше невероятно съчетание от различни дървесни видове. Може би и защото под земята му минаваше един от многобройните лековитете минерални извори в региона.

Митрополит Борис работи и за развитие на социалното дело в епархията. Организира благотворителни инициативи, подпомага бедни семейства и хора, изпаднали в недоимък и беда.

За кратък период от време Неврокопският митрополит Борис успява да извърши успешно строителство на над 20 храма: хрампаметник „Св. Иван Рилски” в село Гара Пирин, величествения храм „Св. Богородица” в Разлог, църковна сграда при катедралния храм в Благоевград с параклис-салон, канцеларии и помещения за староприют и сиропиталище. По негово време започва строежът на величествения храм „Св. вмчк. Георги” в град Сандански. „Ако до 1935 г. в Неврокопска епархия са изградени 184 църкви и 56 параклиса, то през 1947 г. техният брой възлиза на 254 църковни сгради, от които 191 църкви и 63 параклиса.”, пише Десислава Георгива в своето експозе по време на тържественото възпоменание на 70 годишнината от мъченическата смърт и 130 годишнината от рождението на дядо Борис.

Неврокопският митрополит Борис е автор на педагогически ръководства и съставя акатист, в чест на 1000-годишнината на Свети Иван Рилски като го нарича: „Всеправославно Божие светило, нетленно Божие кандило”.

Пише статии за „Църковен вестник”, публикува свои стихотворения под псевдонима Ивайло Орлин и през 1934 година издава своята стихосбирка „Полети”. Неговите полети в поезията учат безчовечните на човечност, на смирение и на любов към природата, на вяра в Човека и в Бога. Дядо Борис нарича своята епархия Голготска и дори в поезията му се прокрадват мотиви, че неговия живот ще има голготска участ. ”Моят път в живота –Пътя към Голгота”.

Митрополит Борис става автор на знаменитата брошура „Кризата в нашето училище”, в която изразява своята тревога, че училището обучава, но не възпитава. А той възпитаваше с проповеди и силни слова: „Всички ние обитаваме една родна земя, имаме една единствена родина. Земята ни е богата. Родината ни е прекрасна! Да обичаме с цялото си същество родната земя! Да пазим с всички сили единната си Родина! Да разкрием и умножим богатствата на земята – за всеобщо благоденствие, да развием и увеличим красотата на Родината – за всеобща радост! Бог посели нашия народ в едно от най-хубавите места на земята, даде му да владее благословени предели. Да благодарим на Бога за тоя велик дар и тая велика милост!”

През 1943 г. митрополит Борис поема временното управление на Струмишко -Драмската епархи в т.н. „новоосвободени земи”. След 9.09.1944 г. той твърдо се противопоставя на диктуваната от Москва политика за македонизация на българите в Пиринско. В писмото си до Светия Синод № 1273 от 18 септември 1948 г. архиереят възкликва: „Никога, никъде другаде в живота на някой друг народ не се е случвало един скромен дългогодишен служител на народа да бъде заплашван в собствената държава от представители на държавната власт затуй, че той е споменал името на своите сънародници, – затуй, че има славянобългарско съзнание, каквото са имали всички наши бащи и деди…“, отбелязва в доклада си Десислава Георгиева. Дядо Борис е единствения архиерей, който пише протест до българския екзарх Стефан срещу безчинствата на комунистите и преследване на свещеници в неговата епархия. Той организира и акция в подкрепа на репресираните християни. Позицията му е истински прецедент сред тогавашния клир. Това му навлича омразата на “народната” власт. През 1947 година Областният комитет на БКП в Благоевград обявява Неврокопският митрополит Борис за враг № 1 на народната власт. Комунистите всячески се опитват да го отстранят. Искат да унищожат човек, който проповядва: „Когато нас, човеците, ни свързва жива вяра с Бога и чистосърдечна дейна любов помежду ни, тогава всички ние живеем и крепнем, растем и цъфтим, напредваме и преуспяваме, благоденстваме и блаженстваме. Тогава се усъвършенства отделната личност, цъфти семейството, крепне обществото, напредва народът, засилва се държавата“.

Една година по-късно, на 8 ноември 1948 г. , Димитровден, митрополит Борис отслужва света литургия за освещаване на храма „Св. Димитър“ в петричкото село Коларово. И произнася пророческа проповед за християнския дълг да помним смъртта. На излизане от храма е убит от низвергнатия свещеник Илия Стаменов от село Хърсово, лежал в затвора за кражба преди 1944 г. Мотивът на убиеца е отказът на Владиката да му върне свещенническия сан. На своя 60-ти рожден ден душата на митрополит Борис Неврокопски отива при Този, който през целия си живот е обичал „от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичкия си разум, и с всичката си сила”. При опелото му Доростоло-Червенският митрополит Михаил го нарича „съвестта на Българската православна църква“, а хората искрено скърбят за своя пастир.

В звуковия файл предлагаме два разказа: на София Гълъбова – журналист и на Ангелина Петрова – фармацевт, за да подкрепим изпълнението на процедурата на Неврокопска епархия за канонизирането на Неврокопският митрополит Борис. Чакаме решението на Светия синод.

Екипът на “Споделено знание – Без граници” подкрепя инициативата за канонизация на Неврокопския митрополит Борис.