playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Македония в творчеството на Иван Вазов
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влатко Стефановски на живо в София: за общатата история, която можем да разказваме с общата ни музика – ексклузивно интервю преди концерта
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ТЕАТЪР В ПАРКА – ДТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ-БЛАГОЕВГРАД
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    ТЕАТЪР В ПАРКА – ДТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ-БЛАГОЕВГРАД
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Икона на Богородица с младенеца
    Без граници

  • cover play_arrow

    Седми фолклорен фестивал “Лазарица”
    Без граници

  • cover play_arrow

    БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЛЕТНИ ОПЕРНИ ВЕЧЕРИ НА ОТКРИТО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    12 ЮНИ – ДЕН НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

Без граници

Една кръв носим, а се питаме какви сме!

Юлия Караджова 28.07.2020 1


Background
share close

Тома Манасиев още се вълнува, когато разказва как са го посрещнали неговите роднини в Гевгели. На отрупаната маса с гозби първият въпрос на домакина Аргир – негов втори братовчед бил : „Ти са каков си?” Тома разбрал провокацията, но какво друго да отговори, освен – българин. Тръгнал си разочарован и повече не се върнал там, въпреки, че му е мило родното място на неговите предци, които до края на живота си тъгували за него. Тома все още чака данни от роднините в Гевгели, за да попълни родословния корен, който вече е събрал на клоните си осем поколения.

Преди години в разговор със сина си Николай, Тома Манасиев споделил, че иска да направи родословен корен на рода. И синът му, който преди 6 години, за съжаление напусна земния си път, намерил компютърни програми и започнал да реди дървото цели 13 години. Днес то наброява около 400 родственици,

Митре Манасиев

пуснали разклонения в различни краища на света. Освен в България, имат роднини в Австралия, в Америка… Началото на рода е някъде преди 1800 година и основателят е Митре – Димитър Манасиев. Той е баща на прадядото на Тома – Нако, а Нако е баща на неговия дядо Тома, на Аргир, на Мицо. Всички са от село Сехово, Гевгелийско,тогава в границите на турската империя. Сега селото се нарича Идомини и се намира в Гърция. Името на рода идва от една жена Манасия. Тя имала двама сина и при конфликти в селото раздавали правосъде, защитавали онеправданите и по-слабите. Волята им в селото била закон. Наричали ги синовете на Манасия, или братя Манасиеви. И така близо век. Родените след тях се записвали в кръщелните свидетелства Манасиеви.

Аргир Н. Манасиев

Един от най-известните личности в този родословен корен е войводата Аргир Манасиев – роден на 15 май 1872 година в с.Сехово. Баща му Нако Манасиев е деец в борбата за самостоятелна българска църква, а майка му е Стана Накова. Нако се занимавал с търговия на грозде, вино, зърнени култури и др. Имал е шест деца – три дъщери /Велика, Танка и Стамена/ и трима сина/Аргир, Мицо и Тома/. От децата му най-учен и най- буден е бил синът му Аргир, който още в младежките си години, привлечен от Гоце Делчев и Даме Груев става деец на ВМОРО през 1894 г. Активно участвува заедно с четата си и съвместно с други чети в Илиндеското въстание. За него има написани доста спомени, а и той лично е оставил много материали за живота и дейноста си, като войвода, като общественик, като държавник и ката ерудирана и високо образована за времето си личност. Тома ми разказа случка, която не е известна, няма я и в звуковия файл: „Войводата Аргир Манасиев, заедно с четата си е в „гьольот” , така местните хора са наричали Дойранското езеро, в трастиката. В един преди обед в голямия двор на семейство Манасиеви нахлува турска конница, която търси Аргир войвода. След като нищо съмнително не откриват, събират онези от семейството, които не са били на полето. Малкият брат на Аргир /Тома/ веднага се е набил в очите на старшията, който наредил да го обесят на старата голяма черница с главата надоу . Наредил да сложат софрата, за да се нагостят турските стражари. Извикали майката на Аргир за разпит. Тя била горда и много твърда българка, но при вида на обесения й син припаднала. Бързо се свестила и разпитът започнал. На въпросът: Къде е Аргир войвода, Стана отговорила: „Не знам, ако вие аго знаете къде е, ми го доведете! Аз да му дам за душата, оставил у дома майка, татко, сестри и брат, а той „ке ските и ние ке се чудиме що да чиниме”. Разговаряла е на турски език с агата. Томе също е знаел турски и висейки на черницата е разбирал всичко. Софрата била подредена и чакали агата да даде знак за хранене. В този момент пристигнал на кон турски военен. Прошепнал на агата нещо, след което той подскочил като ужилен, изкомандвал хората си да се качат на конете и напуснали дома им. Старата Стана побързала да свали Томе от черницата и всички седнали на масата. Тома бил леко замаян, но и той опитал от гощавката за турците, които и този път не успели да открият войводата Аргир Манасиев”. Това 90 годишният дядо Томе разказал на своя внук, който носи неговото име.

Аргир Манасиев е завършил Солунската българска католическа гимназия. След Хуриета през 1908 година, той е и Гевгелийски околийски управител, а Балканската война го заварва Околийски управител на Струмица. Участник е в Илинденското въстание като ръководител на чета в Гевгели. След войната през 1919 година Аргир Манасиев се заселва в Горна Джумая, където става секретар на Окръжната училищна инспекция и председател на Горноджумайското околийско ръководно тяло на ВМРО. Умира на 7 септември 1932 в Горна Джумая в крайна бедност.

Защо роднините от Гевгели са се отрекли от войводата Аргир Манасиев, ще разберете от Тома Манасиев в звуковия файл.

На разклоненията на родословния корен, Тома Манасиев посочва и двама известни български писатели – Георги Константинов и Румен Леонидов, които може би някой ден отделно ще разкажат своята лична история на рода си.

Тома Манасиев се срещна с негов племенник в курортната местност „Бодрост”, който му разказва случка в Щип, където е работил и е станал свидетел на спор между баща и син, които също спорели кой какъв е.

И още един любопитен факт разказва Тома Манасиев за негова родственица Мария Тереза, която в края на 30-те и началото на 40-те години работи като възпитателка на цар Симеон и на княгиня Мария Луиза, с която Тома Манасиев се среща в Благоевград през 2009 година.

 

 

Тома Манасиев е машинен инженер. Роден е в семейството на Величка и Никола на 6.06.1946 г. в Горна Джумая, днешния Благоевград. Завършил е висшия Машинно-електротехнически институт в София, специалност „технология на машиностроенето”. Започва работа като технолог в Завода за измервателни инструменти и уреди – ЗИИУ. От 1971 година около 40 години е учител в Техникума по механотехника, като от 1992 година близо 18 години е и негов директор. В зората на демокрацията става член на Зелената партия и два мандата е общински съветник. От 1 септември 1998 г. до 31 март 1999 е Председател на Общинския съвет в Благоевград. От 1997 до 2012 година е Председател на Народно читалище „Никола Вапцаров 1866”. В момента подготвя книга за родословния си корен и се надява и след него поколенията да продължат да попълват разклоненията на Манасиевия род.

Tagged as: , , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 291

Без граници

Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая

Юлия Караджова 17.07.2020

В сградата на Община Багоевград може да се видят портретите на всички управници на града през годините. Сред тях е и Панайот Тасев – един от емблематичните кметове през 20-те […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.