playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Времето на цар Самуил – виртуална реалност
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

Без граници

Една кръв носим, а се питаме какви сме!

Юлия Караджова 28.07.2020 1 2


Background
share close

Тома Манасиев още се вълнува, когато разказва как са го посрещнали неговите роднини в Гевгели. На отрупаната маса с гозби първият въпрос на домакина Аргир – негов втори братовчед бил : „Ти са каков си?” Тома разбрал провокацията, но какво друго да отговори, освен – българин. Тръгнал си разочарован и повече не се върнал там, въпреки, че му е мило родното място на неговите предци, които до края на живота си тъгували за него. Тома все още чака данни от роднините в Гевгели, за да попълни родословния корен, който вече е събрал на клоните си осем поколения.

Преди години в разговор със сина си Николай, Тома Манасиев споделил, че иска да направи родословен корен на рода. И синът му, който преди 6 години, за съжаление напусна земния си път, намерил компютърни програми и започнал да реди дървото цели 13 години. Днес то наброява около 400 родственици,

Митре Манасиев

пуснали разклонения в различни краища на света. Освен в България, имат роднини в Австралия, в Америка… Началото на рода е някъде преди 1800 година и основателят е Митре – Димитър Манасиев. Той е баща на прадядото на Тома – Нако, а Нако е баща на неговия дядо Тома, на Аргир, на Мицо. Всички са от село Сехово, Гевгелийско,тогава в границите на турската империя. Сега селото се нарича Идомини и се намира в Гърция. Името на рода идва от една жена Манасия. Тя имала двама сина и при конфликти в селото раздавали правосъде, защитавали онеправданите и по-слабите. Волята им в селото била закон. Наричали ги синовете на Манасия, или братя Манасиеви. И така близо век. Родените след тях се записвали в кръщелните свидетелства Манасиеви.

Аргир Н. Манасиев

Един от най-известните личности в този родословен корен е войводата Аргир Манасиев – роден на 15 май 1872 година в с.Сехово. Баща му Нако Манасиев е деец в борбата за самостоятелна българска църква, а майка му е Стана Накова. Нако се занимавал с търговия на грозде, вино, зърнени култури и др. Имал е шест деца – три дъщери /Велика, Танка и Стамена/ и трима сина/Аргир, Мицо и Тома/. От децата му най-учен и най- буден е бил синът му Аргир, който още в младежките си години, привлечен от Гоце Делчев и Даме Груев става деец на ВМОРО през 1894 г. Активно участвува заедно с четата си и съвместно с други чети в Илиндеското въстание. За него има написани доста спомени, а и той лично е оставил много материали за живота и дейноста си, като войвода, като общественик, като държавник и ката ерудирана и високо образована за времето си личност. Тома ми разказа случка, която не е известна, няма я и в звуковия файл: „Войводата Аргир Манасиев, заедно с четата си е в „гьольот” , така местните хора са наричали Дойранското езеро, в трастиката. В един преди обед в голямия двор на семейство Манасиеви нахлува турска конница, която търси Аргир войвода. След като нищо съмнително не откриват, събират онези от семейството, които не са били на полето. Малкият брат на Аргир /Тома/ веднага се е набил в очите на старшията, който наредил да го обесят на старата голяма черница с главата надоу . Наредил да сложат софрата, за да се нагостят турските стражари. Извикали майката на Аргир за разпит. Тя била горда и много твърда българка, но при вида на обесения й син припаднала. Бързо се свестила и разпитът започнал. На въпросът: Къде е Аргир войвода, Стана отговорила: „Не знам, ако вие аго знаете къде е, ми го доведете! Аз да му дам за душата, оставил у дома майка, татко, сестри и брат, а той „ке ските и ние ке се чудиме що да чиниме”. Разговаряла е на турски език с агата. Томе също е знаел турски и висейки на черницата е разбирал всичко. Софрата била подредена и чакали агата да даде знак за хранене. В този момент пристигнал на кон турски военен. Прошепнал на агата нещо, след което той подскочил като ужилен, изкомандвал хората си да се качат на конете и напуснали дома им. Старата Стана побързала да свали Томе от черницата и всички седнали на масата. Тома бил леко замаян, но и той опитал от гощавката за турците, които и този път не успели да открият войводата Аргир Манасиев”. Това 90 годишният дядо Томе разказал на своя внук, който носи неговото име.

Аргир Манасиев е завършил Солунската българска католическа гимназия. След Хуриета през 1908 година, той е и Гевгелийски околийски управител, а Балканската война го заварва Околийски управител на Струмица. Участник е в Илинденското въстание като ръководител на чета в Гевгели. След войната през 1919 година Аргир Манасиев се заселва в Горна Джумая, където става секретар на Окръжната училищна инспекция и председател на Горноджумайското околийско ръководно тяло на ВМРО. Умира на 7 септември 1932 в Горна Джумая в крайна бедност.

Защо роднините от Гевгели са се отрекли от войводата Аргир Манасиев, ще разберете от Тома Манасиев в звуковия файл.

На разклоненията на родословния корен, Тома Манасиев посочва и двама известни български писатели – Георги Константинов и Румен Леонидов, които може би някой ден отделно ще разкажат своята лична история на рода си.

Тома Манасиев се срещна с негов племенник в курортната местност „Бодрост”, който му разказва случка в Щип, където е работил и е станал свидетел на спор между баща и син, които също спорели кой какъв е.

И още един любопитен факт разказва Тома Манасиев за негова родственица Мария Тереза, която в края на 30-те и началото на 40-те години работи като възпитателка на цар Симеон и на княгиня Мария Луиза, с която Тома Манасиев се среща в Благоевград през 2009 година.

 

 

Тома Манасиев е машинен инженер. Роден е в семейството на Величка и Никола на 6.06.1946 г. в Горна Джумая, днешния Благоевград. Завършил е висшия Машинно-електротехнически институт в София, специалност „технология на машиностроенето”. Започва работа като технолог в Завода за измервателни инструменти и уреди – ЗИИУ. От 1971 година около 40 години е учител в Техникума по механотехника, като от 1992 година близо 18 години е и негов директор. В зората на демокрацията става член на Зелената партия и два мандата е общински съветник. От 1 септември 1998 г. до 31 март 1999 е Председател на Общинския съвет в Благоевград. От 1997 до 2012 година е Председател на Народно читалище „Никола Вапцаров 1866”. В момента подготвя книга за родословния си корен и се надява и след него поколенията да продължат да попълват разклоненията на Манасиевия род.

Tagged as: , , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
close
  • 838

Акцент

НИКОЛА ВАПЦАРОВ ЗА СРЕЩИТЕ С ВАНЧЕ И РАЗМЯНАТА НА ПОЕТА ВАПЦАРОВ ПРЕДИ РАЗСТРЕЛА

Валери Тодоров 23.07.2020

Някои факти и събития тук се публикуват за първи път! Ако дам архивите си на вас, вие ще злоупотребите с тях, ако ги дам на сърбите, те ще злоупотребят. Архивите […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.