КОСТАДИН ФИЛИПОВ: ЗАКЪСНЯХМЕ В ДИАЛОГА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС

Валери Тодоров 07.02.2020

Историята на моя род повтаря много други съдби…

Всъщност, корените на хората от нашия край – Петрич, са разпределени в три главни групи: Първо, няколко местни фамилии, които създават града. Всички са преселници от войните и бежанци след Илинденското въстание. Втората част, както моят род, са бежанци и преселници от Вардарска Македония, а другата част– след 1928 г., са бежанци от Гърция. Всички българи от Северна Гърция са изселени в България. Освен родословното дърво, нямам други документи. Дядо ми е бил 21-годишен, когато бяга в България. Бил е земеделец, държал е месарница. Когато окончателно се определят границите между България и Сърбия, Струмица, където баба ми и дядо ми живеят по онова време, остава в Сърбия. Дядо ми, заедно с негов приятел, решават да избягат. Майка ми е бебе.

Къде, къде да отидат – в най-близкият град до границата – Петрич. Очакват, че великите сили ще поправят тази несправедливост и те ще се върнат по родните места. Това не се случва. Чак до 1941 г. Връщането на част от българските земи до 1944 г. в днешна Северна Македония и Сърбия е наречено окупация. При преброяването през 1946 г. изкарват, че в България има 160 хиляди македонци. Това е една от колосалните грешки на БКП – насилствената македонизация. Сестрите ми са принудени да се пишат македонки. Баща ми отказва. Аз съм избягал от Сърбия като българин, такъв ще си и остана, казваше той. Но тогава започна въвеждането на т. нар. македонски език. Учители преподаваха на този език, пълен със сърбизми и чуждици, откриваха се македонски книжарници. Това продължи и след 1956 г. И досега македонски историци спекулират – къде изчезнаха 160 хиляди македонци в България. Но и досега в редица райони на Македония, както и в Струмица, се говори на български език – със стария диалект, разбира се. Вождам, че повечето хора в България трудно разбират днешния македонски език. Разбираемо, най-тежко е в Скопие, където се използва административният език. Знам в детайли и спора дали да се използва кирилицата или латиницата, когато се създава този изкуствен език.

След мартенския пленум на БКП през 1963 г. Тодор Живков започна обиколки на Благоевградския край, за да очертае българските граници. Тогава той каза – тук е българска територия, тук живеят българи. И започна промяната…

Докъде могат да достигне взаимното признаване на историята и съвременните реалности?

-Искате да попитате докъде може да достигнат компромисите…Македонците няма да направят отстъпки, защото цялата им съвременна история е изградена върху непризнаването на исторически факти. Ако седнат обективно, лесно могат да се разберат. Но не както работи тази съвместна комисия. В тази комисия съобразяването с външни фактори е много силна. Страхувам се, че когато Северна Македония стане член на НАТО и ЕС, ще налага все повече своето становище за тяхната нация, върху тяхната версия за македонската история. Не знам къде може да мине този компромис. Ако се разгледат конкретните факти в лингвистиката и историята, лесно би рухнал целият мит за отделен народ, нация, история, твърдението че те нямат общо с българската. Ние показваме история без политика, разказ върху реалностите, на фона на историческите дадености, които, ако се коментират хладнокръвно, ще открият истината. Ако Северна Македония действително търси бърз, обективен подход, къде е изпълнението на обещанията. Например за падане на цената на роуминга – минута разговор по мобилен телефон между България и Северна Македония сега струва 6.99 лв.

Избързахме ли в диалога със Северна Македония?

-Не, отдавна закъсняхме. Сблъскваме се се и с друг проблем. В Русия, Полша, Украйна, се откриват курсове и катедри по македонски език. Те се развиват върху македонистките теории. В Краков например студенти се записват българска филология, малко по-труден им е българският език и с по-примамливи оферти се прехвърлят към македонския. Най-голямата инвестиция на Северна Македоония е в македонската идентичност. Така е не само в Краков. И след като влязат в НАТО и ЕС като равноправен партньор, няма как да защитаваме нашата позиция. Така въпросът ще бъде окончателно решен. Мисля, че протакането работи именне в тази посока.

Костадин Филипов е известен журналист и коментатор. Дългогодишен кореспондент на БНТ, БНР е БТА в Скопие.Бил е главен редактор на в-к“Народна младеж“ , директор на програма „Хоризонт“ на БНР.

Tagged as: Костадин Филипов, Струмица, Петрич, Валери Тодоров.

Rate it

Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Вижте още

От един род

Новини и събития

148 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Юлия Караджова 07.02.2020

https://bezgranitsi.bg/storage/2020/02/148g-goce-delchev.mp3 В Благоевград обелязват 148 години от рождението на Гоце Делчев –личността, която в най-голяма степен олицетворява Македоно-Одринското освободително движение, революционерът, който винаги е търсил разбирателството между отделните националности в […]