Красимир Каракачанов: Те не живяха своя живот…

За Тодор Александров е писано и много, и малко. Естествено,  биографиите, фактите около съдбата на много от видните дейци на македонското освободително движение, са съзнателно замъглявани, изкривявани или просто премълчавани заради противоречията в целите и мотивите в борбата за бъдещето на Македония. Затова и книгата на Красимир Каракачанов „Тодор Александров“ дава важен принос в систематизирането на биографията на една от най-видните личности на ВМРО. Книгата е част от поредицата „Дълг и чест“ на издателство „Захари Стоянов“.Това са думите, гравирани на сабите на легендарната кавалерия на ген. Иван Колев, донесла слава и забележителни победи на българската  армия. Самият факт че лидерът на ВМРО, вицепремиерът Красимир Каракачанов, министър на отбраната, се е заел с мисията да събере и анализира фактите около живота и смъртта на един от най-ярките поборници за българщината в Македония, е знаково събитие. В книгата са подредени събития и личности, които носят в себе си тежките белези на три века, довели до разделянето на Македония и на истината за нея. Авторът разказва за родния град на Тодор Александров – Щип – на север в Северна Македония. Той е дал на българската наука видни учени като професорите Любомир Милетич и Александър Балабанов, тук са учителствали Гоце Делчев и Даме Груев. Затова градът е наричан „Йерусалим на българщината“.

В книгата си историкът Красимир Каракачанов разглежда и анализира основни етапи от прохождането на ВМРО и ролята на Тодор Александров. Ето как Павел Шатев съпоставя мащаба на мислене на Александров и другите революционери: „…той мислеше за създаването на една мощна и гъвкава революционна организация, докато аз мислех само как можем да направим някой атентат“. Тодор Александров е в скопския затвор „Куршумли хан“, когато избухва Илинденско-Преображенското въстание. Той смята, че то не е достатъчно добре подготвено. В Европа обаче се надига вълна на натиск за реформи в европейските  вилаети на Турция, както и митинги в подкрепа на българското население в Македония. Така че, въпреки неуспеха си, все пак въстанието успява да привлече внимание към съдбата на българите в Македония и насилието на турските власти. След освобождаването си от затвора в Скопие Тодор Арександров започва изграждането на революционни комитети в Щипска околия. Отново му се налага да се укрива, след като турците залавят кореспонденция със споменаване на  неговото име.

След въстанието в ръководството на ВМОРО се оформят две течения – условно наричани „ляво“ и дясно“. Според Каракачанов обаче е пресилено през този период да се говори за идеологии и идеологически различия. Причина за разцеплението в организацията е националният манталитет – търсенето на виновни за неуспеха на въстанието, както и смъртта на някои от лидерите му. Сред  „десните“ са Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Христо Матов, Борис Сарафов, а за „левица“ са обявени Яне Сандански и Гьорче Петров. Формират се и две групи върху разделението – „реформатори“ и „централисти“. „Реформаторите“ – Яне Сандански и Гьорче Петров, са  за по-голяма независимост на 6-те революционни окръга. Те смятат, че революционната борба трябва да се интернационализира, като бъдат включени и другите народи – гърци, албанци, власи и др. и да се тушира български национален характер на борбата. Към тази група по-късно се включва и Тодор Паница.

„Централистите“, към които се присъединява и Тодор Александров, са за централно ръководство,  против денационализирането и децентрализацията. През 1906 г. здравето на Александров се влошава и той е изпратен на почивка в България, като известно време е учител в Бургас. След като обаче на 2 април 1907 г. в Шипско загива войводата Михаил Развигоров, под чието влияние израства Александров, той решава  да се върне като нелегален в Македония. Авторът по-нататък развива тезата за ролята на Сандански за разцеплението в организацията, последвано от братоубийствени покушения и атентати, както и усилията на Тодор Александров за консолидиране и единодействие.

Чрез биографията на Тодор Александров, историкът Красимир Каракачанов прави собствен анализ и на действията на лидерите на македонското движение, причините за споровете между тях, различните им възгледи за бъдещето.

Знае се кои са физическите убийци на лидера на ВМРО Тодор Александров, но и до днес никой на може да каже със сигурност защо е убит и кой го е поръчал. Дали зад това убийство и последвалата саморазправа между лидерите стоят интриги на Коминтерна, опити за подчиняване  на ВМРО, страховете от Майския манифест след визитата на пратениците на ВМРО в Москва, страховете на българското правителство на Цанков, вътрешните противоречия в македонското освободително движение, борбата за лидерство в организацията?…Много са причините и много биха могли да бъдат мотивите за убийството  на един от най-ярките лидери на ВМРО.

Тодор Александров и Александър Протогеров тръгват от София към Мелник на 30 август  1924 г. на път за конгреса на Серския революционен окръг. От Мелник с коне те стигат до с. Сугарево. Протогеров е без охрана, а Александров е само с един охранител – Панзо Зафиров от Щипската чета. Вторият му телохранител остава в София, защото в последния момент към групата се присъединява кметът на Петрич и в колата няма място. На следващия ден към тях се присъединяват Щерю Влахов и Динчо Вретенаров, както и двама куриерДинчо Сугарски и ДинчоБалкански. Двамата куриери-водачи трябва да ги преведат през Пирин до с. Лопово, където е мястото на конгреса на Серския революционен окръг.  Когато следобед в местността Равна бука край с. Сугарево, Мелнишко, групата спира да напои конете, за да обядва и отпочине, Влахов стреля в спящия Александров. Телохранителят му скача, грабва пушката, но е убит от другия участник в заговора – куриера Динчо Сугарски. Генерал Александър Протогеров припада, като вижда какво  се е случило. По-късно с това ще  се спекулира и съмненията ще станат причина за убийството на Протогеров. Следва кървав шлейф на вендети в организацията. Всички основни участници в заговора срещу Тодор Александров са преследвани и убити. Възмездието достига някои от тях в чужбина. Силно влияние и позиции в организацията през този период придобива Ванчо Михайлов, който смята Тодор Александров за свой учител.

Книгата на Красимир Каракачанов заслужава да бъде прочетена заради многобройните факти, свидетелства за хора, които живяха не своя живот, а живота на своя народ, както пише и в послеслова на книгата.

Каракачанов, Кр., Тодор Александров, изд. Захарий Стоянов, София, 2019 г., поредица „Дълг и чест“.

Tagged as: ВМРО, Красимир Каракачанов, книга Тодор Александров, издателство Захарий Стоянов, Пйавел Шатев.