play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско
Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова
Градската художествена галерия в Благоевград се готви да покаже уникална изложба с на две големи български художнички от различни поколения – майка и дъщеря – Калина Тасева и проф. Десислава Минчева. Изложбата се открива на 25 септември от 18 часа и можа да бъде видяна до 24 октомври 2020 г.
Ще бъдат показани картини – композиции с македонски комити, съхранявани в местния музей, включително портрет на Яне Сандански – роднина на рода и картини от колекциите на двама големи почитатели на творчеството на Калина Тасева – д-р Кънев и Добромир Колев. Публиката ще може да види не само творби на 94-годишната художничка от различни периоди, но и четири картини рисувани напоследък, обяснява проф. Десислава Минчева. Уникалното е, че майка й през последните години е на легло, с типичните за възрастта съпътстващи заболявания, но продължава да рисува. Сред картините й са портрети, пейзажи, композиции от фигури… Попитах и самата Калина Тасева, и нейната дъщеря Десислава Минчева, с която са делили едно ателие през годините, колко картини е нарисувала една от най-големите наши художнички. Проф. Минчева също е учудена колко много неща са открити в колекции и галерии. А тя не беше само художник, дълги години беше в ръководствното на Съюза на българските художници, в сложен период на спорове, големи изложби, пояснява Десислава Минчева.
На въпроса какво тя, като експерт, би оценила най-високо, проф. Минчева, която е ученичка на акад. Светлин Русев , се колебае. Дълго време, като гледах пейзажите на майка ми и на Светлин Русев, не се решавах да посегна към този жанр. Но може би най-силното, най-яркото от творчеството на майка ми са композициите с македонските комити.
Казвам й, как и досега майка й, като гледа снимките от архивите, не престава да се учудва и възхищава на лицата, на характерите, които излъчват фотографиите. Защо ги няма сега тези образи, се пита Калина Тасева. Може би това възхищение, усещането за собствената мисия на художника, е най-респектиращото творческо усещане, заедно със силните характери, категоричността, подчертава проф. Минчева. Майка ми е дълбоко принципен човек, не е лек характер, рядко безкомпромисен човек. Такива са и картините й. Страшни като внушение, не можеш да кажеш нищо. Не можеш да ги сбъркаш…
Разговаряме с Десислава Минчева, с която сме връстници, и за това колко е трудно днес да бъдеш художник, да намериш собствена идентичност, да се налагаш в условията на новите визуални изкуства и технологии, за новия свят и новото поколение.
Калина Тасева: Вече няма такива образи и характери…
Тя разказва за своите знаменити портрети, пейзажи и композиции. Най-много ми тежи, че съм прикована към леглото, споделя художничката. Въпреки това Калина Тасева продължава да рисува. Нейните 94 години са цяла епоха в българското изобразително изкуство, в което тя има ярко и силно присъствие. На изложбата в Благоевград, която се открива на 25 септември 2020 г. в Градската художествена галерия, ще бъдат показани и четири нови картини на художничката, заедно с композициите от фигури на македонски комити, пейзажи и други картини, събрани в експозицията на двама колекционери и в местния музей. Изложбата е съвместна с нейната дъщеря – проф. Десислава Минчева, която е проподавател по живопис в Художествената академия, член на Изпълнителното бюро на Съюза на художниците, пиар и завеждащ международния отдел.
Питам Калина Тасева знае ли колко картини е нарисувала, но и тя самата не е водила статистика. В двамата колекционери се намират над 300 нейни картини от различни периода и с различна тематика и жанрове. За рисуването, личния почерк, за съхраняването на картините и тредностите в творчеството разказва Калина Тасева. На статива й виждам са подготвени нови платна. Но не винаги се получава. Така се е случвало и преди, отбелязва художничката. Случвало се е една картина да започвам по няколко пъти. Роднина на Яне Сандански, голяма част от творчеството си тя посвещава на македонскит комити. Пази снимки и спомени за Яне, а създадените от нея образи, лица, композиции и днес изглеждат като сурова хроника на времето. Неповторими. Категорични. Запомнящи се. Не могат да бъдат сбъркани, посочва и дъщеря й проф. Десислава Минчева. Малко критици са се осмелявали да оценят разнообразното творчество на една от най-талантливите наши художнички. Тя разказва за рисуването и съхраняването на картините.
ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com
Петричките серенади вече са част от миналото на южния ни град. Спомен за 60-те, 70-те, 80-те години на миналия век. Но все още има хора, които не само си спомнят […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
