playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

Новини и събития

45 години куклен театър Благоевград

Юлия Караджова 22.10.2020


Background
share close

Началото е месец октомври 1975 година. Първият директор на Кукления театър е Бистра Тупарова /1975-1978/, дъщеря на много известната тогава актриса Ева Тупарова. След нея в годините са Кирил Ралев /1978 – 1985/, Георги Ножаров  /1985 – 1992/, Марина Кунгелова /1992 – 1998/,  Иван Даскалов  /1998 – 2007/, Николай Кимчев /2007 – 2008/,  Георги Костов /2008 – 2013/, Мария Райнова /2013 – 2017/ и Марина Кунгелова, която поема отново поста в 2017 година до днес.    На основание Решение  № 96 на Бюрото на Министерски съвет от 28.05.1981 год. Кукленият театър се обособява в Държавен куклен театър и преминава към Държавно обединение “Театър и музика“ – гр.София. През същата година театърът е приет в Международната организация на куклениците УНИМА. От 01.01.1998 год. Държавният куклен театър е преобразуван в Общински куклен театър –Благоевград.

Бистра Тупарова си спомня как по спешност са я извикали от Русе, където е приключвал стажът й, за да оглави Кукления театър в Благоевград, на който дава всичко, на което е способна. За нея първата по-голяма изява на театъра е участието в телевизионната поредица „Лека нощ деца” на БНТ.

 

Първите актьори в Кукления театър са : Георги Костов, Валентин Динов, Пламен Динчев, Спаска Вълкова, Димитричка Малякова, Кремена Славкова, Наталия Михайлова, Уляна Цанева, Валентина Цветанова. През различните сезони в театъра са  работили и артистите Марина Кунгелова, Бистра Дживджорска, Станка Велинова, Надя Тошева, Анатолий Божинов, Боряна Манева, Мирослав Цветанов, Роза Николова, Венцислав Гошев, Христо Златанов, Венета Паунова, Ели Хрусанова, Катерина Илкова, Давид Алфандари, Янко Митев, Пламен Кьорленски и др.

Първото представление на театъра е „Новогодишен спектакъл“, след което Българска телевизия започва да  заснема куклени миниатюри за “Лека нощ деца” от следващите представления на театъра. За празника фоайето на Кукления театър беше цветно, интересно, изпъстрено с приказни герои и пана с много снимки от представления на театъра през годините. Ден преди 45-тата годишнина, Марина Кунгелова, директор на театъра, даде интервю за сайта „Споделено знание – без граници”.

 

Много са гост режисьорите в Кукления театър, сред които проф. Николина Георгиева, Лиляна Дочева, проф. Атанас Илков, който е и консултант в периода 1992 – 1998,  и много други. Тук работят и сценографите Пламен Бонев, Емил Петров, Силва Бъчварова, Стефка Кювлиева, Цветанка Коева, Миглена Методиева и др. През последните години в Благоевградския куклен театър гостува често проф. Боньо Лунгов, а режисьор на юбилейната постановка „Гарвин Магьосника е актьора Вежен Велчовски. Тази постановка е и неговия режисьорски дебют.

Снимка от постановката „Гарвин Магьосникът”

В Кукления театър работят едни от най-изявените български композитори: Константин Цеков, Андрей Дренников,  Петър Цанков, Развигор Попов, Петър Писарски, Николай Ваклинов, Дони и Момчил, Кристиян Бояджиев и др. През последните години тук творят композиторите Георги Красимиров-Герасим и Милен Кукошаров.

Бистра Дживджорска

През 1988 год. театърът участва в Международния фестивал “ПИФ” в гр.Загреб, Хърватия и е удостоен с втора награда за изпълнение и втора индивидуална награда за женска роля на актрисата Бистра Дживджорска в спектакъла “Мечето Римчимчи”, постановка на проф. Атанас Илков.

 

През август 1993 год. на Международния  куклен фестивал, проведен в рамките на “ЕКСПО 93” /Сеул, Южна Корея/ театърът се представя със спектакъла “Най-хубавото на света”, където е посрещнат изключително топло и с много аплодисменти от корейската публика. Постановка е на Бианка Бенковска, а в ролите са актьорите Ели Хруанова и Христо Златанов.

През 1995 год. театъра печели престижната награда на Академия “Куклар” за най-добра женска роля на актрисата Станка Велинова  за спектакъла “Едно такова приказно градче“ с режисьор Тодор Вълов. На следващата година  театърът  е  номиниран за най-добра мъжка роля на актьора Димитър Ялнъзов и женска роля на Мими Йорданова за спектакъла “Малкото голямо пътешествие” с режисьор Тодор Вълов. Няма да изреждам всички награди, но няма да пропусна, че през последните години едно от най-аплодираните, коментираните и награждавани куклени представления е „Фолклорна магия от Пирина”. Съвсем наскоро той спечели три награди от участието си в Международния фестивал в Източно Сараево: награда за оригинална идея на проф. Боньо Лунгов и доц.д-р Константин Каракостов, награда за изключително изпълнение на куклено представление на актьорите Дияна Георгиева, Наталия Петкова, Йоана Рачева, Атанас Димитров, Виктор Кападжиев /Георги Димов/, Александър Станковски; награда за оригинална музика на композитора Георги Красимиров-Герасим.

Премиерата на постановката „Гарвин Магьосникът” от Яна Борисова бе прекрасен избор за посрещане на 45-тата годишнина на културната институция. Костюмите и куклите са на Юлияна Войнова – Найман, сценографията е на Кирил Наумов, музиката е на Милен Кукошаров, а хореографията на Аладин Алиибрахимов, със специалното участие на Никола Тороманов.

Снимка от постановката „Гарвин Магьосникът”

Общинският куклен театър в Благоевград е единственият на територията на областта. Неговите зрители –малки и големи се увеличават заради красивите, интересни, забавни, увлекателни представления, направени с вкус, професионализъм и с много любов към децата. И всички се надяват че през следващите 45 години Кукления театър ще има своя самостоятелна база. Днес той се помещава в сградата на Младежкия дом.

Tagged as: , , , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
Споделено знание
play_arrow
share playlist_add
close
  • 447

Акцент

Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова

Паулиана Новакова 19.10.2020

Дали спорът между Баня и Банско за рожденото  място на Неофит  Рилски, назован от Константин Иречек  „Патриарх на българските книжници и учители“, намери убедителен отговор, тепърва ще разберем. По-важното е […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.