Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН

Паулиана Новакова 26.10.2020

„Хората правят историята. Когато имаш елит – духовен и светски, достойнството се постига. А ние пропуснахме своя шанс да покажем достойнство.“ Казва проф. Любенова, по повод отказа на БПЦ да стане Църква- майка на Македонската църква. Какво ли биха казали за това колосите Неофит Бозвели и Иларион Макриополски, които извършиха възрожденския подвиг да се преборят за нейното основаване, ако бяха живи?

Проф. Любенова е широко известна с умението да казва нещата директно, без да робува на конюнктурни съображения и условности, без да завоалира неудобните истини и факти.

Богатите ѝпознания и аналитични умения, чрез които интерпретира по разбираем и увлекателен начин историческите събития, ни дават възможност да вникнем в същината им, да опознаем механизмите, които движат историята, да опознаем микросвета на тези събития така, че да уловим приемствеността и взаимозависимостите им във времето.

И ако от известно време можем да кажем, че нараства интереса и стремежа за познание на миналото, то е благодарение на личности като проф. Лизбет Любенова, на нейните ученици, запалени от нея, на книгите и учебните помагала, чрез които ни посвещава в неосветените дворове на историята.

Как тя обяснява непонятния за съвременния българин отказ на БПЦ да приеме под крилото си Македонската църква, на фона на всичките ни спорове за историята, които имаме днес с Република Северна Македония?

„Нашите владици са се уплашили Вселенския партриарх отново да не произведе схизма. Но ако тези колоси, Неофит Бозвели, Иларион Макриополски и другите, извоювали Екзархията бяха живи, за тях нямаше да има никакво колебание.“

Ирапион Макриополски, Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски

Чуйте изключително увлекателния разказ как тези колоси се преборват за самостоятелна българска църква, през какви перипетии, страсти и конфликти минават.

Историческият разказ на проф. Любенова разкрива непознати детайли от този процес, някои от тях ще прозвучат може би за пръв път за слушателите, като например каква роля са играли жените, при изгонването на гръцките владици от страната, дълго преди турския ферман, с който, след нескончаеми противоборства, се обявява българската Екзархия. И какво става след като се оказва, че очертавайки етническите граници на България, Екзаркията се превръща всъщност Духовната Санстефанска България. И ще разберете защо реакцията на граф Игнатиев е да изтегли бързо след Освобождението българския екзарх от Цариград. Но тогава точно българите от Македония заплашват екзарх Йосиф, че ако продължава да стoи в Пловдив, ще престанат да го припознават като свой духовен глава.

Каква е реакцията на Гръцката Патриаршия, не без съдействието на Русия? В 1872-а тя налага схизма, тоест, българската църква е обявена за еретическа извън православния свят. И като последица от тази схизма, дълги години нашата Църква не е имала общуване с нито една друга православна църква дотам, че дори руските войски по време на Освободителната война са се черкувaли не в българските църкви, а в гръцки. И ето, че и днешните ни отци в 21 век вероятно са се уплашили от нейната сянка… Като добавим, че легитимирането на Българската Църква и обявяването й за Патриаршия се случва по време на социалистическата власт и под давлението на маршал Толбухин и в томоса за нейното възстановяване са включени и клаузи да няма никога претенции към метрополиите извън държавните на граници, обясненията си идват на мястото.

А в книгата си „Последните български владици в Македония“ , за която става дума, проф. Лизбет Любенова отваря капака на дълго стаяваната и премълчавана истина за жестоките репресии, извършени 1912-1913-а година спрямо българските духовници в епархиите, останали извън границата.

Проф. д-р Любенова е директор на научния архив на БАН. Има дългогодишен преподавателски стаж в Софийския университет, Университета по библиотекознание и информационни технологии, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и неговите филиали в Смолян и Кърджали, както и в Югозападния университет „Неофит Рилски” работи в Института за исторически изследвания към Българската академия на науките. Занимава се с църковна история, изворознание, историография, въпросите на малцинствата в България.

Като ръководител на научния архив на БАН и предстои много нова изследователска работа. Като обработката на архивите на наследниците на тракийските българи, архивите на Христо и Евлоги Георгиеви и пр. Както и дигитализацията…

Tagged as: Неофит Бозвели, Възраждане, Българска Епархия, БПЦ, Гръцка Патриаршия, схизма, "Последните български владици в Македония", Иларион Макриополски, отказ на БПЦ да стане Църква-майка на Македонската църква, Лизбет Любенова.

Rate it

Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013).  Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Вижте още

Споделено знание

Акцент

Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова

Паулиана Новакова 19.10.2020

Дали спорът между Баня и Банско за рожденото място на Неофит Рилски, назован от Константин Иречек „Патриарх на българските книжници и учители“, намери убедителен отговор, тепърва ще разберем. По-важното е […]