Бойка Асиова: Думата Македония не съм я чувала от моите герои. Те знаеха турско и българско

Бойка Асиова е автор на книги – романи, публицистика, на телевизионни документални филми и на много публикации в печатни издания. Тя е родена в Разлог и това може би определя едно от големите й пристрастия – темата за Македония. Питам я как избира темите, героите си. Всичко е пред нас, в краката ни, казва тя. Би било мързел да не се наведеш и да го вземеш.  Срещала съм и продължават да срещам интересни хора. Рядко срещам скучни хора, макар че героите на новото време не са ми така интерeсни. На мен ми харесва епохата около Илинденско-Преображенското въстание. Има много чистота в тази епоха. И лицата, които са заели  място в тази епоха, са чисти.

А как пише? Не го обмислям предварително като сюжет, казва Бойка Асиова. Просто започвам.  В последните три романа направих началото и края. Но бях сигурна, че така ще бъде. После  започва голямата мъка. Понякога не знам какво да правя с героите си. Спирам и се питам. Ето, в единия ми роман  героят убива родителите си. Действителен  случай. И не знам какво да го правя. А той е много интелигентен, чист, образован е, почтен е, бяга в САЩ, защото ВМОРО се кани „да го гътне“. Връща се от чужбина, провалил се, според местните. Обикновено хората отиват в Америка, за да забогатеят. И досега не разбирам мотивите му за убийството. Питах една съдия от висока класа, висококласен читател. Пита я, какво да го правя този млад човек. О, не знам, ми казва тя. Всеки човек  се  ражда с доброто и злото в себе си. Не знаеш кое ще надделее. Аз съм издала една смъртна присъда и оттогава съм друг човек. Не мога да ти кажа какво да го правиш, ми казва тя.  И ме остави сама да се мъча с този герой.

Мама

Как гледа родената в Разлог писателка и журналистка  на сегашните ни отношения с Македония? В моя първи паспорт пише македонка, казва тя. Със съпруга ми сме  женени от 1965 г. И в неговия паспорт пише македонец. Помня пленума на ЦК на БКП, когато Тодор Живков заяви, че Пиринският край е в България и започна индустриализацията на този много изостанал дотогава край. Помня първия завод, за фуражни дрожди. Много народ дойде от Неврокоп, Гоце Делчев. Ние поназнайвахме, разбирахме какво е македонски въпрос. Всяка година идваше първи секретар от Окръжния комитет на комунистическата партия и събираха студентите. Аз бях член на Окръжния комитет.На една от срещите с нас ни казват, че трябва да организираме срещи с шофьорите – имаше голямо Държавно автомобилно предприятие (ДАП) и да им кажем, че не трябва да слушат Скопие. И аз споделям с главната редакторка на Радио Благоевград  – Богдана, аз няма да се срещам с никого. Защото всеки път, когато се прибирам в къщи, заварвам мама залепила се до радиоапарата и слуша от Скопие македонски песни. И един ден ми разказва песен, която  е чула. Песента е най-висок израз на езика. Понеже сега много се говори за проблема с езика. А песните какво са? Те слушат нашите песни, ние слушаме техните. Един език. Идват македонци в къщи . Показвам им книга на Димитър Талев и им чета текст на песен от книгата. Македонката ми казва  – ове са наши песни. Отвръщам  й – та са и наши песни.

И песните на мама

Нашият гражданин не се вълнува от тези проблеми, не го интересуват. Само оръжията, убийствата. Потресаващо неграмотни и несъстоятелни са и управляващите. Те не могат да се справят с този въпрос, а останалите гледат сеир. А сегашните спорове може да предизвикат голям разлом. Ние имахме много подготвени хора. Например един Христофор Тзавелла. Цялата история на Македония е в неговите бележници. Това е цяла енциклопедия. Стоят неиздадени. Ето песните на мама. Тези,  които съм ги чула от нея. Тя ми ги е продиктувала…. Какво значи да знаеш песен, а да не й знаеш думите? Аз в тези песни не мога са намеря една сричка, която да е излишна. А съвременните песни….е, не може всеки да пише. Песните са пресети през сито коприненче, казваше майка ми. На Филип Кутев Мария Кутева му беше редактор. Сега няма редактори. Те даже не мислят, че трябва. Ето един герой от песен – Дончо Щипянчето. Комшия на Свобода Бъчварова е бил. Свобода като дойде в България, на наша среща  една нейна приятелка запя песента и ни казва за Дончо Щипянчето – ама аз съм го виждал този човек, той беше съсед на баба. Ами песните на  Любка Рондова, на  Константин Гугов – какви песни, донесени  кой от който край идва и са вкарани в песенния ни фонд, запазени са. Бяха измислили по едно време в ЦК, Георги Джагаров беше радетел на тази теза, за запазване на интонационната среда и искаха да махнат зурлите като чужд  инструмент. Музиката е дошла от Албания, казват специалистите. Бяхме в Истанбул – хорото ставаш и го заиграваш. В Егейско – също. Балкани.  Ето, Иван Шишманов, като създател  на Паневропейския съюз, се явява на трибуната с шарени чорапи. Паневропейският съюз трябва да бъде съюз на сърцата, заявява той. Конфликтите , според него, идват от непознаването…

В радиоподкаста от Бойка Асиова ще чуете истории за Добърско, за пътеките на комитите,  които писателката и изминавала сама, за да усети героите си. Понякога се обърквам между измисленото и действитеното, разказва тя. Често за сто процента измислени герои ми казват, че са ги виждали. И ми търсят сметка – кое къде и как е било. Това ме държи нащрек. Иначе, късметът ме преследва по петите, може би  защото  аз го преследвам. Ходихме в Албания по следите на един герой, разказва писателката. Удивителни хора.  А ние какво знаем – смеем се на вица за албанския реотан.  Те имат преди нас първа печатна книга, преди Абагар.

Питам, кой от нейните герои  я респектира най-силно. Казва Гоце Делчев. Нина Андонова, голям изледовател на историта,  беше внучка на сестра на Гоце Делчев. На Тина Андонова. Умираше да идва в Разлог, знаеше много за рода си, заедно пеехме в нашето семейство. Удивителна е книгата за Гоце Делчев на  Петър Манджуков – анархист, анархо-комунист. Страхотна книга. Те се движат с него по планините. Понеже съм минавала тези машрути с удобни обувки,  си представям как са се придвижвали те – с пушките, пълно бойно снаряжение, а  и храна трябва да си носят… В Разлог има квартал на Гоце Делчев, той е създал комитет, къщата знам. Познавах  бай Георги Ушев от Банско, който е намерил учителския дневник на Гоце Делчев. И докато беше жив, не го даде на музея. Не беше сигурен , че ще го запазят. Дъщеря мw Радка Ушева беше лекар,  го пазеше. На всяка крачка в Разлог има история.

Питам за последната й книга „Роден на Великден“. Какво иска да каже с тази тъжна история за съдбата на  децата на загиналите в Илинденското въстание. 30 деца сираци са приютени  в сиропиталището в София, което изгражда ирландецът  Пиърс О,Махони. Той изоставя кариерата си на депутат и уютния си дом в Ирландия и обикаля бежанските лагери по границата с Майка България.  Една четвърт от децата са от Разлога. Някои от децата от сиропиталището учат в чужбина. Получават  добро образование. Моят протип е лекар. Познавам потомците на три деца от сиропиталището, разказва Бойка Асиова. О,Махони, националист, 17 години депутат в Британския парламант,  пристига в България, за да изучава опита на малките народи в освободителната борба, за да го приложи в Ирландия. И остава десет години  в България.  Познавам Христо Дулев от Баня, който е свързан с тази история…

Думата Македония аз не съм я чувала нито от баба ми, нито от който и да било от героите на моите срещи, разказва Бойка Асиова. Има турско и българско. Македония е била географсско понятия. Всичко е било българско. Има песен и паметник за Баба Магдалина, чийто автор е потомък на Шапкаревия род.  Двама сина, двама братя и двама първи нейни братовчеди убиват по време на Илинденското въстание. В открито поле. Отрязват им главите. Тя ги събира в една фута (престилка), за да нагласи коя глава за кой труп е. Една глава е хвърлена в реката. Търсили я под града, след воденицата, намерили я. Тези истории  да тръгнеш да ги мислищ, чак толкова жестоко не можеш да ги измислиш. Една страхотна сила и съзнание са имали тези хора, виждали са смисъл в такава саможертва.  А как една майка ще прежали детето си, трудно е да си представиш.

Къде се разминаваме с българите в Македония? Малко знаем един за друг, смята Бойка Асиова. Лично тя е срещала само добро отношение. Проблемът е в политиката, в управленците. И отново се връща към песните. Цитира Александър Кокарешков, който казва за македонските песни, че са певки, защото македонските говори са напевни. Ето, хората, които са купили къщата на Димитър Талев даже на са обърнали внимание на надписа на чешмата, построена от баща му. Не трябва със злост да се върви към тези хора. Те са продукт на една политика. Те са невинни. Обработени са още от раждането. Тези, които помнят, са вече 80-годишни. Три поколения има след тази история. Обречени сме да живеем заедно. Те трябва да знаят, че сме добронамерени…

БОЙКА АСИОВА, журналист и писател. Автор на книги с публицистика, документалистика, проза. Между тях са сборниците с разкази „Мъжко можене“, „Лудовица“, „Рецепта за камбана“ (Годишна награда на СБП за есеистика). Романите „Яловата вдовица“ (Националната награда „Николай Хайтов“, номинация за наградата „Хеликон“, преведен на немски и турски език) и „Вълчицата излиза привечер“. „Запеските. Дух и материя“ с приз за принос в запазване на фолклора.

Новият ѝ роман е „Роден на Великден“(„Жанет 45“, 2020

Автор на публицистично-документални филми (БНТ, „Жалба по Гоце“, „Курбан за Илинден“, „Двата Миладина“, „Живата книга“, „Цената на тютюна“, „Пътят за Драма“, „Тайната на юдите“, „Опиянението на един град“ и др. в областта на борбите на македонските българи за национално освобождение, културно наследство, традиции и нрави и тяхната съвременна проекция.)

Tagged as: Пиърс О, Махони, Христофор Тзавелла, Бойка Асиова, Роден на Великден.