playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    “Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

Акцент

БЛАГОЕВГРАД ЧЕСТВА 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Юлия Караджова 06.02.2022


Background
share close

Изминаха 150 години от рождението на великият   български революционер Гоце Делчев – идеологът  на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация /ВМОРО/ и всепризнат Апостол на македонските и  тракийските  българи. Роден  на 4 февруари 1872 година в град Кукуш в семейството на Никола и  Султана Делчеви, които имат още трима синове –Димитър,Милан и Христо и пет дъщери – Руша Чопова –по съпруг,  Цоца, Тина, Велика и Елена. В  Благоевград е погребан бащата на  Гоце –Никола Делчев. Сестрите  и брат му намират тук убежище след войните за национално обединение, както и много бежанци от Кукуш, тогава в Егейска Македония.  И днес в Благоевград има хора, които имат родствени връзки с Гоце Делчев. Сред тях са Георги Чопов, Светла Чопова,Томчо Донин. Със сигурност ще изпусна и други имена , но те са тук и  в своя родословен корен пазят спомена за  Гоце Делчев и неговата фамилия. И са свидетели за неговата национална принадлежност. Никой у нас не се съмнява в това,още повече че самият Гоце е оставил достатъчно писмени свидетелства какъв  е по народност. Ще цитирам само едно от тях – част от писмото му до  Никола Малешевски от 6 януари 1899 година, в което Гоце Делчев   пише: ”Отцепленията и разцепленията никак не ме плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е в наследство у нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш дълг е, разбира се, да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същото да направим и с другите лица. Пък имаме заето нещо и от гръцките болести, а именно – колкото глави,толкоз капитани. Пустата му слава!….Всеки иска да блесне, па  не знае фалшът на тоя блясък”. Тези  исторически факти и документи, мисля, не се оспорват  и от македонските историци, но скоро няма да го признаят публично и да се отрекат от позицията, която  защитават. Или както казва Гоце, „всеки иска да блесне”, па макар и с фалшив блясък. Тази реалност скоро няма да се промени, нужно е време и нови поколения, които няма да бъдат обременени с политически  и  идеологически  задръжки. Такова е мнението и на голяма част от българските историци.

Гоце  Делчев завършва основно образование  в родния си град, а по-късно  учи в  Солунската  българска мъжка  гимназия. На 11 юли 1891 година е приет за щатен юнкер във Военното училище в София.Изключен е месец преди да завърши през 1894 година за революционни идеи. Там се сприятелява с бъдещи революционери и се връща в Македония,където започва работа за нейното освобождение. На 23 октомври 1893 година в Солун се полагат основите на МРО от Даме Груев, Христо Татарчев, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов, Христо Батанджиев и Антон Димитров. Гоце не е сред присъстващите на учредителното събрание,но по-късно  приема безрезервно идеите на революционтата организация и се превръща в една от водещите й фигури. През 1894 година Гоце Делчев учителства в Щип заедно с Даме Груев, и там създават първите революционни комитети.  По-късно, като учител  в Банско, Гоце създава организационна мрежа в Горноджумайско и Неврокопско. Той  е в основата на изграждане на Четническия  институт  през 1898 година и има неоценима роля в изграждане на задграничното представителство на организацията  /1896 – 1901/.  Няма да изреждам хронологично неговата цялостна дейност.

На път за конгреса на Серския революционен окръг на 4 май 1903 година четата му е обградена  от турски аскер. В сражението загиват Гоце Делчев и Димитър Гущанов. Гоце е само на 31 години. Най-големите световни вестници „Таймс” и „Ню Йорк таймс” отбелязват „ Убит е българския революционер Гоце Делчев”.

И оттогава до днес Гоце Делчев  се превърна от реална личност в историческа легенда  и в главен герой в народната памет. Толкова песни не са създадени и изпяти за нито един друг герой от българската ни история. Лобното му място е в село Баница,Серско. През 1906 година Михаил Чаков и Таската Серски изравят мощите и ги полагат  в дървено сандъче ,което се съхранява в черквата под светия престол на храма в селото.Там се пазят до 1912 година. По време на Балканската война Михаил Чаков  и Таската Серски взимат мощите и ги пренасят до Ксанти, където Чаков е комендант на града. Там се пазят до 1919 г. Когата градът е предаден на гърците, Михаил Чаков и съпругата му  Костадинка  съхраняват мощите на Гоце  в една от стаите на дома си в Пловдив, където денонощно гори кандило.След това са пренесени в София, в Дома на македонските българи.Там се пазят до 8 октомври 1946 година.Тогава българското правителство решава да предаде останките на Гоце на властта  в Скопие, където и днес е гроба му –  в двора на черквата „Свети Спас”.

Оттогава се задава въпросът – чий герой е Гоце Делчев. И днес това е една от най-болезнените теми между София и Скопие. Търсейки варианти за решаване на историческите сорове , двете правителства се споразумяха  да честваме заедно  годишнината му . Но не се получи както беше замислено.

За отбелязване  на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев в Благоевград  дойдоха  президентът  Румен Радев и премиерът Кирил Петков. Спомена се и присъстието на временно изпълняващ представител на посолството на Северна Македония у нас .Направи ми впечатление, че в началото на своята реч нито президентът, нито премиерът, нито кметът на Благоевград си позволиха да кажат – Днес честваме 150 години от рождението на големия  български революционер Гоце Делчев. Говориха за него като важна част от българската история. Вероятно такива са дипломатическите изисквания за добросъседство.

В своята реч кметът на Благоевград  Илко Стоянов спомена : „Ден, в който свеждаме глава пред делото на големия будител, идеолог и революционер. Гоце Делчев е неизменна и важна част от нашата история,от историята на България,от историята на Благоевград. Неговата значимост надхвърля регионални и дори национални рамки  на историческа личност .Той е Апостолът на свободата за нашия край, за македонските , но и за тракийските българи”…..Каза още, че е ” време да градим мостове и да търсим това,което ни обединява,а не да горим  мостове и да издигаме стени,защото където и да се намираме, ние живеем духовно един с друг.”

ЗВУКОВ ФАЙЛ –речта на Илко Стоянов, кмет на Благоевград

Премиерът Кирил Петков подчерта: „Гоце Делчев е символ на Свободата. Гоце Делчев посвети живота си на борбата срещу деспотизма. Не е ли странно, че точно признателността към този герой някои се опитват да я използват за разделение. Нормално ли е точно личността на Гоце Делчев да разделя нас, хората от двете страни на границата, на който с гордост кръщаваме нашите градове, улици, площади“.

ЗВУКОВ ФАЙЛ – речта на премиера Кирил Петков в Благоевград

В своята реч пред събралото се мнозинство президента Румен Радев каза: „Днес, 150 години след рождението на Гоце Делчев, и в България, и в Република Северна Македония се прекланяме пред неговата памет. Заедно духом го почитаме, както и самият Делчев би желал, защото и приживе той събираше, обединяваше  и се бореше срещу разделението и нашите общи слабости“.

ЗВУКОВ ФАЙЛ – речта на президента Румен Радев в Благоевград на 4.02.2022 г. –  по повод  150 годишнината от рождението на Гоце Делчев

При безпрецедентни мерки за сигурност, 150 годишнината от рождението  на Гоце Делчев бе отбелязана и на гроба му в Скопие, където присъстваха представители  на българското и македонското правителство. Там бяха българския външен министър Теодора Генчовска и македонския министър на културата. Премиерът на  Северна Македония  Димитър Ковачевски не  присъства на честването, защото се налагало той и външният министър да пътуват до Брюксел. Според председателя на Фондация „Македония” Виктор Стоянов това е най-малкото неуважително поведение.

150 години след рождението на Гоце Делчев се опитваме да намерим общ език и да живеем заедно, което е най-логичното нещо в този живот, защото всички сме убедени,че кръвта вода не става. Остава да намерим най-правилния път  към своите корени. И съм оптимист, че бъдещите  поколения ще го намерят.

 

Tagged as: .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
close
  • 562

Акцент

МАРИНЕЛА ВЕЛИЧКОВА Е НОВИЯТ КОРЕСПОНДЕНТ НА БТА В СКОПИЕ

Юлия Караджова 16.12.2021

След 10 годишно прекъсване Българската телеграфна агенция изпраща свой кореспондент в Скопие – известният и успешен журналист Маринела Величкова.

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.