БЛАГОЕВГРАД ЧЕСТВА 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

Изминаха 150 години от рождението на великият   български революционер Гоце Делчев – идеологът  на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация /ВМОРО/ и всепризнат Апостол на македонските и  тракийските  българи. Роден  на 4 февруари 1872 година в град Кукуш в семейството на Никола и  Султана Делчеви, които имат още трима синове –Димитър,Милан и Христо и пет дъщери – Руша Чопова –по съпруг,  Цоца, Тина, Велика и Елена. В  Благоевград е погребан бащата на  Гоце –Никола Делчев. Сестрите  и брат му намират тук убежище след войните за национално обединение, както и много бежанци от Кукуш, тогава в Егейска Македония.  И днес в Благоевград има хора, които имат родствени връзки с Гоце Делчев. Сред тях са Георги Чопов, Светла Чопова,Томчо Донин. Със сигурност ще изпусна и други имена , но те са тук и  в своя родословен корен пазят спомена за  Гоце Делчев и неговата фамилия. И са свидетели за неговата национална принадлежност. Никой у нас не се съмнява в това,още повече че самият Гоце е оставил достатъчно писмени свидетелства какъв  е по народност. Ще цитирам само едно от тях – част от писмото му до  Никола Малешевски от 6 януари 1899 година, в което Гоце Делчев   пише: ”Отцепленията и разцепленията никак не ме плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е в наследство у нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш дълг е, разбира се, да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същото да направим и с другите лица. Пък имаме заето нещо и от гръцките болести, а именно – колкото глави,толкоз капитани. Пустата му слава!….Всеки иска да блесне, па  не знае фалшът на тоя блясък”. Тези  исторически факти и документи, мисля, не се оспорват  и от македонските историци, но скоро няма да го признаят публично и да се отрекат от позицията, която  защитават. Или както казва Гоце, „всеки иска да блесне”, па макар и с фалшив блясък. Тази реалност скоро няма да се промени, нужно е време и нови поколения, които няма да бъдат обременени с политически  и  идеологически  задръжки. Такова е мнението и на голяма част от българските историци.

Гоце  Делчев завършва основно образование  в родния си град, а по-късно  учи в  Солунската  българска мъжка  гимназия. На 11 юли 1891 година е приет за щатен юнкер във Военното училище в София.Изключен е месец преди да завърши през 1894 година за революционни идеи. Там се сприятелява с бъдещи революционери и се връща в Македония,където започва работа за нейното освобождение. На 23 октомври 1893 година в Солун се полагат основите на МРО от Даме Груев, Христо Татарчев, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов, Христо Батанджиев и Антон Димитров. Гоце не е сред присъстващите на учредителното събрание,но по-късно  приема безрезервно идеите на революционтата организация и се превръща в една от водещите й фигури. През 1894 година Гоце Делчев учителства в Щип заедно с Даме Груев, и там създават първите революционни комитети.  По-късно, като учител  в Банско, Гоце създава организационна мрежа в Горноджумайско и Неврокопско. Той  е в основата на изграждане на Четническия  институт  през 1898 година и има неоценима роля в изграждане на задграничното представителство на организацията  /1896 – 1901/.  Няма да изреждам хронологично неговата цялостна дейност.

На път за конгреса на Серския революционен окръг на 4 май 1903 година четата му е обградена  от турски аскер. В сражението загиват Гоце Делчев и Димитър Гущанов. Гоце е само на 31 години. Най-големите световни вестници „Таймс” и „Ню Йорк таймс” отбелязват „ Убит е българския революционер Гоце Делчев”.

И оттогава до днес Гоце Делчев  се превърна от реална личност в историческа легенда  и в главен герой в народната памет. Толкова песни не са създадени и изпяти за нито един друг герой от българската ни история. Лобното му място е в село Баница,Серско. През 1906 година Михаил Чаков и Таската Серски изравят мощите и ги полагат  в дървено сандъче ,което се съхранява в черквата под светия престол на храма в селото.Там се пазят до 1912 година. По време на Балканската война Михаил Чаков  и Таската Серски взимат мощите и ги пренасят до Ксанти, където Чаков е комендант на града. Там се пазят до 1919 г. Когата градът е предаден на гърците, Михаил Чаков и съпругата му  Костадинка  съхраняват мощите на Гоце  в една от стаите на дома си в Пловдив, където денонощно гори кандило.След това са пренесени в София, в Дома на македонските българи.Там се пазят до 8 октомври 1946 година.Тогава българското правителство решава да предаде останките на Гоце на властта  в Скопие, където и днес е гроба му –  в двора на черквата „Свети Спас”.

Оттогава се задава въпросът – чий герой е Гоце Делчев. И днес това е една от най-болезнените теми между София и Скопие. Търсейки варианти за решаване на историческите сорове , двете правителства се споразумяха  да честваме заедно  годишнината му . Но не се получи както беше замислено.

За отбелязване  на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев в Благоевград  дойдоха  президентът  Румен Радев и премиерът Кирил Петков. Спомена се и присъстието на временно изпълняващ представител на посолството на Северна Македония у нас .Направи ми впечатление, че в началото на своята реч нито президентът, нито премиерът, нито кметът на Благоевград си позволиха да кажат – Днес честваме 150 години от рождението на големия  български революционер Гоце Делчев. Говориха за него като важна част от българската история. Вероятно такива са дипломатическите изисквания за добросъседство.

В своята реч кметът на Благоевград  Илко Стоянов спомена : „Ден, в който свеждаме глава пред делото на големия будител, идеолог и революционер. Гоце Делчев е неизменна и важна част от нашата история,от историята на България,от историята на Благоевград. Неговата значимост надхвърля регионални и дори национални рамки  на историческа личност .Той е Апостолът на свободата за нашия край, за македонските , но и за тракийските българи”…..Каза още, че е ” време да градим мостове и да търсим това,което ни обединява,а не да горим  мостове и да издигаме стени,защото където и да се намираме, ние живеем духовно един с друг.”

ЗВУКОВ ФАЙЛ –речта на Илко Стоянов, кмет на Благоевград

Премиерът Кирил Петков подчерта: „Гоце Делчев е символ на Свободата. Гоце Делчев посвети живота си на борбата срещу деспотизма. Не е ли странно, че точно признателността към този герой някои се опитват да я използват за разделение. Нормално ли е точно личността на Гоце Делчев да разделя нас, хората от двете страни на границата, на който с гордост кръщаваме нашите градове, улици, площади“.

ЗВУКОВ ФАЙЛ – речта на премиера Кирил Петков в Благоевград

В своята реч пред събралото се мнозинство президента Румен Радев каза: „Днес, 150 години след рождението на Гоце Делчев, и в България, и в Република Северна Македония се прекланяме пред неговата памет. Заедно духом го почитаме, както и самият Делчев би желал, защото и приживе той събираше, обединяваше  и се бореше срещу разделението и нашите общи слабости“.

ЗВУКОВ ФАЙЛ – речта на президента Румен Радев в Благоевград на 4.02.2022 г. –  по повод  150 годишнината от рождението на Гоце Делчев

При безпрецедентни мерки за сигурност, 150 годишнината от рождението  на Гоце Делчев бе отбелязана и на гроба му в Скопие, където присъстваха представители  на българското и македонското правителство. Там бяха българския външен министър Теодора Генчовска и македонския министър на културата. Премиерът на  Северна Македония  Димитър Ковачевски не  присъства на честването, защото се налагало той и външният министър да пътуват до Брюксел. Според председателя на Фондация „Македония” Виктор Стоянов това е най-малкото неуважително поведение.

150 години след рождението на Гоце Делчев се опитваме да намерим общ език и да живеем заедно, което е най-логичното нещо в този живот, защото всички сме убедени,че кръвта вода не става. Остава да намерим най-правилния път  към своите корени. И съм оптимист, че бъдещите  поколения ще го намерят.

Tagged as: 150 години Гоце Делчев чествания Благоевград.