Елена Александрова поставя жената там, където думата има оръжието и това е феномен и научен подвиг…

С тези думи проф. Светлозар Елдъров представи две моногрофии на историка д-р Елена Александрова  в Регионалния исторически музей в Благоевград.

Първата монография е нейният дисертационен труд  „Дисциплина и всекидневие в политиката на ВМОРО (1893 – 1912г.). Втората монография носи заглавието „Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия втората половина на  ХIХ  и началото на  ХХ век”.

Снимка от представянето на двете монографии на д-р Елена Александрова в РИМ –Благоевград:

Елена Александрова с проф. Елдъров, с издателя Райна Константинова и доц. Стефан Дечев

Елена Александрова с колеги и почитатели

Снимка на двете книги

Елена  Александрова е родена в Благоевград. Завършва специалността „История” в Югозападния университет „Неофит Рилски” през 2001 година. Работи като уредник в Регионалния исторически музей в Благоевград. Автор е на редица публикации в специализирани и научни издания.Член е на Македонския научин институт. Тя защити  докторска степен с първата си монография  „Дисциплина и всекидневие в политиката на ВМОРО /1893 – 1912г./ – нетрадиционен поглед върху непознати или малко познати  страни от дейността  на ВМОРО. На корицата на книгата е оригинална снимка от фонда на музея, на която е показана подготовка за изпълнение на смъртно наказание от Андон Кьосето, по-скоро всички позират за снимка, няма явно смъртно наказание. Елена е  изследвала  правораздавателните функции на ВМОРО, методи на поведение, морални принципи, дисциплина  и действия сред членовете на организацията, влиянието й в сферата на икономиката и селското стопанство  и навлизането й  в най-интимните сфери на населението от Македония и Одринска Тракия. ВМОРО прави образованието не пожелателно, а задължително. Обръща внимание на личната, семейната хигиена и хигиената на дома. Забранява на бащите да продават дъщерите си за пари на момковото семейство. Тези, които го правят, трябвало да заплатят глоба в троен размер за организацията. ВМОРО препоръчва жените да ограничават своите разходи за накити, битови потреби, за скъпи сърмени конци, с които украсявали носиите си,  за да може тези средства да се ползват за закупуване на оръжия, нужни  на организацията. Работейки по темата за дисциплината на женския пол в тази дисертация, се ражда и идеята за втора книга, в която темата за женските активности на българската общност в Македония и Одринска  Тракия  да бъде обстойно проучена и разработена.

Звуков файл – Елена Александрова за дисертационния си труд  „Дисциплина и всекидневие в политиката на ВМОРО (1893 – 1912г.)

Втората монография носи заглавието „Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия (втората половина на  ХIХ  и началото на  ХХ век)”. За първи път се прави  такъв акцент в изследователската работа по отношение на  Македоно – Одринското  революционно движение. Темите са сериозни и оригинални. Авторката е положила изключителни усилия за тяхната разработка. Проучила е  много документи, като най-трудно е стигнала до архива в Скопие, Северна Македония.

Звуков файл –Елена Александрова за втората си монография „Женски активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия втората половина на  ХIХ  и началото на  ХХ век.”

В тази книга Елена Александрова е засегнала   темата за девическото образование и начина по който се изготвят програмите за обучение в тях, защото е имало дебати по въпроса има ли право жената да учи това, което учи и мъжа? В крайна сметка се е стигнало до извода,че жената също трябва да бъде добре образована,за да възпитава бъдещите поколения.Във втората част на книгата авторката изследва създаването на женски благотворителни дружества, което показва,че женския пол се еманципира от чисто домашните си задължения. Голяма част в книгата си Елена отделя на жените във ВМОРО, които стават нейни членове по собствена воля и убеждения. На корицата на книгата Елена е поставила оригинална снимка от фонда на музея в Благоевград – ученички от Българската  Солунска девическа гимназия „Свето благовещение” от 1905 година.

„Заслуга на Елена Александрова е, че  популяризира мястото на българската жена в националната памет като равнопоставена на мъжа  в революционното поприще, т.е.изваждането на жената от политическа, обществена и социална анонимност. Защото, казва проф. Елдъров,” думата революция е от женски род, както и всички думи, с които описваме македоно-одринската борба: храброст, смелост, доблест, чест, свобода.” Това изследване  за него е научен подвиг и феномен в историческата наука.

Снимка на проф.Светлозар Елдъров

Снимка – Райна Константинова – издател –издателство ИВРАЙ

При представянето на  двете  монография на Елена Александрова пред благоевградската общественост в Регионалния исторически музей в Благоевград, проф. Светлозар Елдъров сподели, че той също  има македоно-одрински корени по майчина линия. Прадядо му е преселник от Битолско. В края на ХIХ  и началото на ХХ  век неговия прадядо Димитър Кацаров е бил учредител и дългогодишен председател на македоно-одринското дружество в Бобошево, авторитетен деец в този край, споменаван в доста исторически документи. По бащина линия проф.Елдъров  е свързан с Одринска Тракия, където неговите предци са участвали в борбите за църковно-просветното дело на българската уния.

Издател на двете монографии, както и на много друга научна литература, свързана с археология и история, е Райна Константинова, която също присъства на премиерата на монографиите на Елена Александрова. Интересът й към тези теми и при нея започва от  родовите  корени. Прабаба й е от Кратово, а дядо й е от Щип във Вардарска Македония. Рода й по майчина линия е от Велинград с  баба от Якоруда. Според нея, двете книги на Елена Александрова са ценни, защото развиват теми, отдовна започнати в издателството, свързани с национално-освободителните борби в Македония.

 Звуков Файл – проф. Светлозар Елдъров и Райна Константинова –издател

Снимка на Елена Александрова

Отношението на Елена Александрова към подобни теми не е случайо.То си има и родова основа. Тя е кръстена  на двете баби по бащина и майчина линия.  Прабабата   Елена по бащина линия е от Сяр в Егейска Македония – така  българите  са наричали днешния град Серес в Гърция. Дядото на баба Елена –  Хижо, е бил член на българската община в Сяр през 60-те години на 19 век. Преди една година при  научните си  изследвания Елена попада на един некролог на дядо Хижо , публикуван във  вестник „Новини” от 1891 година, в който се казва, че  на преклонна възраст е починал човекът, дал много на образованието в Сяр и на българската община. Пише още , че той е част от инициаторите за  създаване на  българско  училище там. Елена  съжалява само, че няма възможност да сподели тази семейна история с баща си, чиято загуба още не може да преодолее. Подобен факт, публикуван в пресата от преди 100 години, има силата на документ. За дядо Хижо пише и Васил Кънчов в неговите пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница. През 80-те години на 19 век Васил Кънчов при посещението си в  Сяр  се е срещал с дядо Хижо и за него пише, че е успял да се съхрани, въпреки натиска  от  турските власти. Бил жилав старец.

Фамлията на прабаба й Елена два пъти бяга през граница.Първит път –по време на балканските войни – 1913 година. Семейството тръгва с българските войски , но на границата са  върнати от гърците. При случаен обиск в дома им е открито оръжие, което са смятали, че е оръжие на ВМОРО. Майката  и бащата   са интернирани на остров Санторин, заедно с най-малкото им новородено момиченце. На останалите деца забранили да заминат с родителите си. Гледали  ги съседи и роднини. Най-голямата между тях е прабата Елена и тя ги е обгрижвала в продължение на 1 година, докато родителите й са били заточеници. В края на Първата световна, усещайки неблагопритния край  и последиците от войната, пак тръгват да бягат и окончателно напускат Сяр. Установяват се в Неврокоп, днешният Гоце Делчев. Брат на баба Хрисантия, която е майка на въпросната прабаба Елена, се установява в Свети Врач, днешния град Сандански. Когато прабата Елена гостува на вуйчо си, се запознава с прадядото на Елена – Вангел Мицов Димов, който има бежанско потекло от Кукуш. Напуска родното си място в края на балканските войни през 1913 година, когато гръцката армия разрушава Кукуш до основи. По–късно семейството на тяхната дъщеря Живка Данаилова и дядо Яне се установяват в Благоевград. Бащата на Елена – Атанас Янев се  ражда  в Сандански. Родословието на Атанас Янев по бащина линия е  от с. Влахи. Към 1860 година придошлата река Влахина отнесла къщата им и родът се преселил в  мелнишкото село Хотово. Прадядо му Яне е бил народен човек и уважително го наричали Адвокато. Атанас е кръстен на дядо си Таце, както са казвали на Атанасовците в село Хотово. Дядо му е бил шестото дете на прадядото Яне и по-късно става основател на ВМРО в района. Участва в национално-освободителните борби в четата на Яне Сандански и в Македоно-Одринското опълчение по време на Балканската и Междусъюзническата война. Името Атанас е наследствено във фамилия Яневи. Синът на Елена носи името на баща й  Атанас – известен художник и дърворезбар, който за съжаление ни напусна през 2020 година.Но той е този, който е запалил интереса на дъщеря си към историческата наука.

Tagged as: Регионален исторически музей Благоевград, Елена Александрова книги, проф. Светлозар Елдъров, Райна Константинова.