

С “Приказка за Виенския валс” открива на 1 октомври сезона си Музикалният театър
Националният музикален театър открива своя нов творчески сезон по традиция на Международния ден на музиката.
play_arrow
“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден
Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята
Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел
Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва
Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова
Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат
Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов
Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова



Спомените на Васил Гърков от Кукуш
Юлия Караджова


Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
Паулиана Новакова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Кешлъко гори!!!
Юлия Караджова



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров



Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
Валери Тодоров


Водици в Добърско
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова



“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
Юлия Караджова


Старчевата в Разлог – назад към древността
Юлия Караджова
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова



“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
Юлия Караджова


Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
Валери Тодоров


В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
Юлия Караджова


Кръстена на Света Екатерина
Юлия Караджова


„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
Паулиана Новакова


Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
Юлия Караджова


Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
Паулиана Новакова


Юра Константинова – Българите в османския Солун
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова




Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова






120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
Юлия Караджова


Гутенберговата революция и българите
Паулиана Новакова


Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
Паулиана Новакова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова





45 години куклен театър Благоевград
Юлия Караджова


Бароковата опера ще бъде представена от Зефира Вълова и фестивалния оркестър “Изкуството на барока”. Премиерата на „Амадис Галски“ от Георг Фридрих Хендел на 12 и 13 октомври е магическа история с драматични обрати, фантастични дигитални образи и вълшебна музика.
На снимката – Зефира Вълева
Публиката ще се срещне с великолепни артисти от международна величина: контратенорът Рафал Томкевич като героя Амадис, сопраните Карлота Коломбо – вещицата Мелиса и Румяна Костова – принцеса Ориана, контраалтът Маргерита Мария Сала като принца на Тракия Дарданус. Представленията са от 19.00 ч., като на 29 октомври от 16.00 ч. е предвиден спектакъл адаптиран за деца.
На снимката: Рафал Томкевич, Карлота Коломбо, Румяна Костова, Маргарита Мария Сала
3D мапингът е поверен на „elektrick.me“.
Спектакълът е част от ХVІІ фестивал „Изкуството на барока“ и е съвместна продукция със Софийската опера, а реализацията се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” и на Италианския културен институт.
„Амадис Галски“ е петата италианска опера, която Хендел създава за Английския театър. Премиерата в Кралския театър в Лондон на 25 май 1715 г. е пищна и много успешна. Кралят е присъствал на няколко представления, а до 1717 г. е играна най-малко седемнайсет пъти. Главните действащите лица са само четири.
Първият Амадис е прочутият кастрат Николини (Николо Грималди), който е и първи изпълнител на ролята на Риналдо. Още една от звездите на Хендел се включва като принцеса Ориана: Анастасия Робинсън участва в много негови опери сред които „Радамисто“, „Юлий Цезар“, „Отоне“ и др. Първата изпълнителка на вещицата Мелиса е Елизабета Пилоти-Скиавонети, за която Хендел е написал партиите на още две магьосници Армида в „Риналдо“ и Медея в „Тезей“, И Диана Вико е аплодирана в онези години като ярка интерпретаторка на опери на Вивалди и Хендел. Този забележителен състав осигурил успеха на творбата. Но имало и друга причина за триумфа. Декорите и сценичните ефекти били великолепни, дори на сцената имало истински фонтан, за който били използвани специални машини.
Оригиналният ръкопис на творбата е изгубен, заедно с балетните части. Има само едно отпечатване на либретото от 1715, както и две публикувани издания на операта от 1874 и от 1971.
Фестивалът „Изкуството на барока“ съществува от 2007 г., създаден от Зефира Вълова. Целта й е да поощрява интереса на българските изпълнители, като ги включва в състава на създадения и ръководен от нея Фестивален ансамбъл „Изкуството на барока“. По време на фестивала са изпълнени премиерно за България десетки творби от 17 и 18 век. Организира майсторски класове на международно признати изпълнители. Провежда редица образователни концерти за деца в училищна възраст. От 2011 г. Зефира Вълова свири на цигулка от Лоренцо и Томазо Каркаси, Флоренция 1760 г., предоставена й от фондация Jumpstart Jr.
Tagged as: Амадис Галски премиера на сцената на Софийската опера и балет, Зефира Вълова и фестивалът Изкуството на барока.


Без граници 29.09.2023
Националният музикален театър открива своя нов творчески сезон по традиция на Международния ден на музиката.




Юлия Караджова 24.10.2026
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

