Изложба в памет на Никола Гюзелев в галерия Средец в София

„Аз съм артист, защото съм художник, творец“, Никола Гюзелев.

Снимка: Иво Хадижимишев

По случай 10-годишнината от смъртта на големия български оперен артист и художник М° Никола Гюзелев, Фондация Никола Гюзелев, Биенале Артемидия Рим, заедно с Галерия Средец и с подкрепата на Министерство на културата на България представят неговата авторска изложба с откриване на 3 декември 2024 г. вторник от 18ч. Куратор на изложбата е проф. Аксиния Джурова.

Художникът и певецът още от ранна възраст са съпътствали живота на Никола Гюзелев и са оспорвали мястото кой от двата таланта ще надделее. Така, въпреки че на 16 години той печели конкурс с арията на Иван Сусанин, записва и завършва Художествената академия (1960). Състудентите му обаче си спомнят как студиото на неговия професор Панайот Панайотов и коридорите на Академията са били озвучавани от могъщия му бас, напомняйки че „територията в Академията не е само привилегия на формата, цвета и рисунката … и, че на високите нива има и нещо друго …

… Прекалено заети със собствените си амбиции, така и не разбрахме – споделя Светлин Русев – кога този добър рисувач и майстор на етюдите е преминал в измеренията на друга пространствена вселена, в която много бързо се наложи.

По-късно когато се срещахме по изложбите, обикновено закачливо се шегувахме кой какво щеше да прави, ако той беше продължил да рисува …!“

Днес подбирайки творби за изложбата, сред останалите в длома му ранни студентски рисунки – автопортрети, портрети на близки хора, маслени живописни етюди, носещи непринудеността на първото впечатление, но и сръчността и вродения талант на Никола Гюзелев и аз си зададох същия въпрос за мястото, което би заел, ако бе поел пътя на художника в съвременното изкуство. Този въпрос изпъква пред мен още по-ярко припомняйки си неговите по-късни творби и автопортрети в различни роли, които имах възможността да видя в някои от шармантните вечери, прекарани на вилата му в Бояна, и които за съжаление не са част от тази, бих я нарекла, интимна изложба от рисунки и платна, запазени в софийския му дом.

Никола Гюзелев наред с Христо Явашев – Кристо са определяни като „две от най-големите надежди на Художествената академия“ при завършването им. И в част от най-ранните рисунки от 1955 г. и в по-късните портрети и автопортрети, показани в изложбата, зад експресивния и точен щрих, уловеното психологическо състояние на портретувания, класическото владеене на играта на светлината със сянката прозира завладяващата страст на Никола Гюзелев към живописта, останала до края негова вечна спътница. И смея да твърдя, наравно с други, които са го познавали по-добре от мен, че именно тя е допринесла и за безспорното му нареждане сред най-големите баси на ХХ век, без да прилича на тях. Затова може би заслуга има, според негови и на колегите му думи, че той дори „проучваше, рисуваше и реализираше сам своя грим“. И не само това.

„Винаги съм твърдял, че съм артист, защото съм художник, творец. Независимо от средствата, с които си служа, аз винаги използвам великата идея на изкуството. Няма ясна граница между отделните съществувания на изкуството. Когато средствата на едното са изчерпани, другото се притичва на помощ. Важното е да пресъздадеш персонажа, както ти искаш, да заживееш с него. Лично аз дължа много на живописта, що се отнася до сценичното изпълнение на образа: следя тялото си, ръцете си, походката си, гласа си, всички компоненти на артистичната игра с окото на художник. Така, сякаш рисувам точно в този момент!“

Изложбата в галерия „Средец“, която се открива на 9 декември т.г., доказва за пореден път, че талантите в живота на Никола Гюзелев – певеца и художника са съжителствали винаги в пълна хармония, отбелязва проф. Аксиния Джурова

Маестро Никола Гюзелев

Световно утвърден оперен бас и академичен художник

Доктор Хонорис Кауза на БАН-Българска Академия на Науките, Комендатор на Република Италия, носител на международната Награда „Златен Джузепе Верди” за високите му постижения и принос в Белкантото. Удостоен с най високи отличия на България и Италия.                                                               Почетен гражданин на гр.Павликени и гр.Парма, Италия.

През 2016г. за неговата 80-годишнина бе назован  на негово име Летният театър в гр.Павликени и Площад в гр.София. Същата година в БАН бе учредена Международната Награда ”Никола Гюзелев”  за оперно изпълнителско и изобразително изкуство, която през 2024г. ще бъде излъчена за пети път и връчена на нови талантливи артисти. През 2019г. бе открит Постоянен кът на Никола Гюзелев в Историческия музей на Павликени.

Никола Гюзелев е роден в град Павликени на 17 август 1936 г.  Още първите години от живота му са белязани със знака на музиката и живописта. Никола почва да пее от съвсем малък. На 11-годишна възраст той вече изпълнява главната роля в оперната постановка “Малкият цигулар” в родния си град. На същата възраст той осъзнава, че има и друга дарба – на художник. Така започва да рисува, да пее и да свири, като в различни периоди от детството си вярва, че ще бъде велик художник, ненадминат певец или бъдещ Паганини.Когато е на 15, веднъж чува по радиото изпълнение, което го кара да “замръзне”. Монологът на Борис от операта “Борис Годунов” на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски пробужда в него любовта към операта. През 1951 г. семейството му се премества да живее в София. Започва да посещава оперни и театрални спектакли, в училищни концерти изпълнява ролите на княз Игор, Иван Сусанин и тореадора от “Кармен”. Не спира и с рисуването – печели конкурси в училище. Приет е в Художествената академия в специалността “Живопис”. Като студент се отличава с ярка дарба и отлична техника на портретист.По време на следването си учи и пеене при Цветана Събева и Илия Йосифов и става солист в Ансамбъла за песни и танци при Министерство на вътрешните работи. Явява се на конкурс за нови членове на академичния хор “Георги Димитров”, където изпълнява ария на Иван Сусанин и печели конкурса. Участва в редица концерти и фестивали в Москва, Виена, Хелзинки (1962), където е отличен със златен медал като солист.                                                                                      През 1960 г., когато с отличие завършва висшето си художествено образование, му предлагат договор за работа в Операта в Берлин и той се подготвя да замине. По това време Гюзелев се среща с оперния певец и музикален педагог Христо Бръмбаров и взима решение да остане в България и да учи пеене при него. Завинаги остава благодарен на учителя си, за когото през целия си живот говори с много обич и почитание.През 1960 г. Гюзелев става стажант в Софийската народна опера. Година и половина по-късно – на 27 юни 1961 г. дебютира в ролята на Тимур в премиерния спектакъл на “Турандот”. През 1961 г. става и редовен артист в Народната опера. Следват ролите на Миха от “Продадена невеста” и отец Гавраил от операта на Константин Илиев “Боянският майстор”.                                                                                                                                       През 1963 г. в ролята на Филип II от “Дон Карлос” Гюзелев печели Първа награда и Златен медал на втория Международен конкурс за млади оперни певци в София. Успехът идва само след 2 сезона на професионалната сцена. През 1968 г. той за пръв път стъпва на сцената на театър “Реджо” в Парма, Италия, и грабва сърцата на публиката. Той изпълнява ролята на Атила от едноименната опера на Верди.

Успехът му е колосален.

Никола Гюзелев пее на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, Япония: “Ла Скала” – Милано, “Реджо” – Парма и Торино, “Сан Карло” – Неапол, “Щатсопер” – Виена, “Щатсопер” и „Дойче Опер“- Берлин, “Ковънт Гардън” – Лондон, “Гранд Опера” – Париж, “Болшой театър” – Москва, “Метрополитън опера” – Ню Йорк, “Колон” – Буeнос Айрес, Сидней Опера и много други.Негови партньори на сцената са били Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Елена Образцова, Франко Корели, Джоан Съдърланд, Лучано Паваротти, Пласидо Доминго, Пиеро Капучили, Ренато Брузон, Катя Ричарели, Грейс Бъмбри, Лео Нучи, Райна Кабаиванска и много други.

Никола Гюзелев е носител на най-високи отличия на България, Италия и целия оперен свят. През 1994-1996 г. е официалното начало на неговата педагогическа дейност, когато Никола Гюзелев е Директор на Българската Академията за култура в Рим на името на ‘’Борис Христов’’ и подготвя два курса млади талантливи певци, които сега са на българските и на световните оперни сцени.                                                                                                                                                      Той продължи да предава своя опит на младите почти до края на земния си път.                                    Неговите последни изпълнения на голямата сцена са в Италия, на Арената в гр.Мачерата с ролите на Филип II и Великия Инквизитор от ‘’Дон Карлос’’ на Верди през лятото на 2005 г., в Прага – Концерт в прочутата концертна зала ‘’Рудолфинум’’през декември 2008г.,  в Софийска Опера на Коледния концерт по случай удостояването му със званието Доктор Хонорис Кауза на БАН  през декември 2009г.

И неговата публика го запомни винаги на върха!                                                                                              През 2021г. се чества неговата 85-годишнина и 60 г.от дебюта му на сцената на Софийска опера, заедно с други събития в негова памет в Рим, Страсбург, Павликени. През 2024 г. за 10-годишнината от смъртта му има няколко събития в негова памет в София, Рим, Сполето, а през 2026 г. за 90-годишнината от рождението на Маестро Никола Гюзелев са предвидени много възпоменателни събития в София, Павликени, Рим, Виена и Париж.

Press:  Фондация ‘’Никола Гюзелев’’ и  Biennale ”Artemidia” Roma

Tagged as: Изложба в памет на Никола Гюзелев в галерия Средец в София на 3 декември.