Балканите 2025: Проектът “Сръбски свят” отдалечава Белград и Скопие от ЕС

Думата на 2025 г. в Сърбия, според журналиста Николай Кръстев,  беше „студенти“. Следващата – протести. Повече от една година след първи ноември 2024 година когато в западната ни съседка падна козирката на ж.п. гарата в Нови Сад, при който инцидент  загинаха 16 души, студентските протести дадоха ясен сигнал , че не само младите но и много други представители на обществото искат политическа промяна и слизането от власт на президента Александър Вучич и управляващата партия СНС. През изминаващата година Сърбия се превърна в заложник на отношенията между Вашингтон и Москва. Администрацията на президентът Доналд Тръмп въведе в сила санкциите срещу сръбската национална петролна компания НИС , която е собственост на руската Газпром и нейното дъщерно дружество Газпромнефт. Вашингтон смята, че по този начин намалява финансирането на водената от Русия войната в Украйна. Русия отказ(в)а  засега да продаде на Сърбия или друга страна своите 60% от НИС, което доведе и до спирането на работата на рафинерията в Панчево.

Президентът на Русия Владимир Путин по време на годишната си пресконференция изпрати ясен сигнал, че между Москва и Белград има договор по отношение на НИС и Сърбия трябва да го изпълнява. Опитът на сръбския президент  да бъде равен на САЩ и Русия и да се опитва директно да преговаря с едната страна за сметка на другата доведе до втвърдяването на позициите на Москва и Вашингтон.

Въпреки че Вучич през годината кокетираше с Брюксел, през декември отказа да участва в срещата на върха  ЕС- Западни Балкани, което се случва за първи път от 14 години, откакто Белград обяви за цел присъединяването си към ЕС. Това беше ясен сигнал, че Сърбия не е убедена по пътя към евроинтеграцията си, дали това ще продължи и през 2026 година предстои да видим, но подкрепящите сърби страната им да се присъедини към Брюксел остава около 40%.

През годината отношенията на Сърбия и Северна Македония се засилиха.                           Влиянието на Вучич и на Белград в македонската политика се виждаше и през действията на местния лидер на сърбите Иван Стойлкович, който е вицепремиер в правителството на Християн Мицкоски. Югозападната ни съседка все повече през 2025 година се отдалечаваше от целта си да започне преговори с ЕС, заради неизпълнението на Договора от 2022 година,  постигнат между Скопие и София по време на френското председателство на ЕС. Отказът да бъдат включени в македонската конституция местните българи продължава да се използва като основен проблем от пробелградската управляваща партия ВМРО-ДПМНЕ. Упоритостта  доведе до задънена улица страната.

ДПМНЕ обаче затвърди своето присъствие в местната власт, след като убедително спечели локалните избори. Премиерът Мицкоски започна да поставя условие на ЕС как да упражнява натиск върху България и да бъде спряна „бугаризациjaта“ на страната му с надеждата  да бъде променена преговорната рамка и да отпадне вкарването на македонските българи в конституцията и. Негативната политика на управляващите от ВМРО-ДПМНЕ спрямо България се изразяваше непрекъснато през изминалите 12 месеца.

Последният пример бе отказът от добронамереното предложение на България да предостави на балканската страна мазут след въведеното извънредно положение заради критичния дефицит на това гориво.  Министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Муцунски в не особено добронамерен тон коментира  предложението на България, цитиран от  местната ТВ24, че „ако Република България има нужда от такава или подобна помощ, Република Северна Македония е изцяло на разположение”.

Пример за задълбочаването на отношенията между Белград и Скопие бяха разговорите между  енергийните им министри Саня Божиновска на Северна Македония и сръбската министърка на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович, които обсъдиха ускореното изграждане на газовия интерконектор  между Северна Македония и Сърбия. Скопие през годината освен към България, изпращаше негативни сигнали и към Гърция. Последният пример беше изказването на Мицкоски , че на практика той е възстановил употребата на наименованието „Македония“ във вътрешен план.

Последва веднага реакция от гръцкото министерство  на външните работи, че конституционното име на Северна Македония е изрично определено в член 1 от Преспанското споразумение, по което Скопие е страна, и дадоха ясно да се разбере , че „всеки опит за подмяна или изменение на съдържанието на Споразумението никога няма да бъде приемлив за гръцката страна.“ Въпреки сложните отношения между Северна Македония и България техните вицепремиери и министри на транспорта Гроздан Караджов и Александър Николоски подписаха в граничния град Гюешево Споразумението за подготовката, изграждането и експлоатацията на трансграничен железопътен тунел между двете държави. Това стана в присъствието на представители на Европейската комисия, посланици на държавите от ЕС и НАТО в България, представители на Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка. По този начин с изграждането на трасе между двете съседни страни през трансграничният тунел от транспортния коридор “Западни Балкани – Източно Средиземноморие“ се превръща в ключов момент на свързаността. Неговата реализация ще осигури липсващата железопътна връзка между България и Република Северна Македония и ще подобри транспортния достъп между Черно море и Адриатика. Дължина на тунела е около 2,4 км, като половината от него се намира на територията на България. Целта на изграждането му е да подпомогне икономическото развитие на балканският регион и без съмнение ще засили интеграцията на транспортните мрежи на ниво ЕС и НАТО. София и Скопие са единствените две европейски столици, които все още не са свързани с ж.п линия и причините са колкото исторически толкова и политически, тъй като след Втората световна война Македония става част от титова Югославия, която не развива особенни транспортни отношения. Дори през темата Македония в двустранните отношения води антибългарска политика и отказа да има адекватна транспортна инфраструктура по тази част от границата на титова Югославия и България. Не, че днес повече от 30 години от както Македония е извън бивша Югославия , България използва ефективно този период за да навакса липсата на транспортна свързаност. Общата оценка на местните независими анализатори е че управляващите в Северна Македония водят Скопие към самоизолация и сближаване със Сърбия и нейният проект на Балканите „сръбски свят“.  Самоизолацията на Скопие може да върне страната в периода на национализма и водената политика на антиквизация от бившия премиер Никола Груевски, но и да доведе напрежение с нейните съседи от ЕС и НАТО и да изостане значително пътя към ЕС от Албания, която е на път да влезе през 2030 година.

Авторът Николай Кръстев е български журналист, кореспондент на БНР за Западните Балкани в Белград в периода 2008 – 2011 г. Като специален пратеник е отразявал ключови събития на Балканите. През периода 2015 – 2017 г. е кореспондент на БНР в Москва. Професионалната си кариера започва през 1992 г. в Програма “Хоризонт” на БНР.

Tagged as: Николай Кръстев обзор Сърбия Северна Македония.