“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
В двете зали на Градската художествена галерия – Благоевград Даян Грант представя юбилейната си самостоятелна изложба „Пластове на идентичността“, която обобщава десет години последователни художествени търсения. Експозицията обединява живопис, рисунка, керамика и авторски мебели, създадени в различни творчески цикли, но свързани от единен пластически език.
“Невеста”
В основата на изложбата стои разбирането за идентичността като процес на натрупване, трансформация и преосмисляне. Материята, релефът, текстурата и напластяването се превръщат в носители на памет, а живописта, скулптурата и дизайнът влизат в органичен диалог помежду си.
На снимката: Камелия Гърнчарова и Даян Грант – майка и дъщеря
Авторските мебели от циклите „Вибрации“ и „Кабинет на чудесата на XXI век“ се превръщат от функционални предмети в самостоятелни скулптурни обекти. Изработени от гипс върху метална конструкция, те съчетават исторически алюзии с органични форми и съвременна пластическа чувствителност.
“Лампа и рисунка”
Керамичните серии „Археология“, „Менини“ и „Вавилонски кули“ изследват паметта на цивилизациите, архитектурата и историята на изкуството. Вазата е освободена от утилитарната си функция и се превръща в скулптурен обект и носител на културна памет.
“Авторска маса с ваза”
В „Абстрактни пейзажи с хоризонт“ и „Пейзажи с релефи“ природата е сведена до хоризонт, материя и пластична структура. Пейзажът престава да бъде изображение на конкретно място и се превръща в пространство на съзерцание, памет и време.
“Омагьосаната гора”
„Атлас на органичните форми“ представя рисунки, вдъхновени от хербарии и ботанически наблюдения. Органичните форми са трансформирани в автономни знаци и ритми, които съчетават научната наблюдателност с художествената интуиция.
Серията „Херцогини“ се обръща към една от най-личните теми в творчеството на художничката – идентичността на жената. Вдъхновени от аристократичния портрет на XVII и XVIII век, образите се превръщат в съвременни женски архетипи и поставят въпроси за социалната роля, присъствието и вътрешния свят на жената.
Най-новият цикъл „Етнографски мотиви“ преосмисля традиционните български орнаментални структури чрез езика на съвременната пластика. Традицията тук не е цитат от миналото, а жива културна материя, която продължава да се преобразява и да изгражда съвременната идентичност.
„Моето образование по история на изкуството ми дава един визуален речник, в който аз непрекъснато търся не думи, а образи или елементи, които съчетавам по свой собствен начин“, споделя Даян Грант.
„Пластове на идентичността“ е не просто равносметка на едно десетилетие, а художествено изследване на паметта, културното наследство и начина, по който личното и колективното се наслагват и преобразяват. Именно в това взаимодействие между материя, история и съвременност Даян Грант изгражда своя разпознаваем художествен свят.
“Нишки”
Даян Грант е родена през 1975 г. в Благоевград. Завършва История на изкуството в Университет „Пол Валери“ – Монпелие, Франция. Професионалният ѝ път е свързан с Франция, където работи в областта на културното наследство и европейското декоративно изкуство, а по-късно създава собствена галерия в Монпелие.
От 2011 г. се посвещава изцяло на художествената си практика. Работи в областта на живописта, керамиката, скулптурата и авторския дизайн. От 2024 г. е член на Съюза на българските художници. Има самостоятелни изложби в България и Франция, включително в Cité internationale des arts – Париж, а нейни произведения се намират в частни колекции в Европа и Съединените щати.
Звуков файл : интервю с Даян Грант – за самостоятелната й изложба „Пластове на идентичността” ,която включва живопис, керамика,рисунки и авторски мебели.
Изложбата „Пластове на идентичността” откри Иван Милушев – директор на ГХГ в Благоевград, за която сподели :
Звуков файл: – Интервю с Иван Милушев – директор на ГХГ -Благоевград
Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“.
juliaizkustvo@abv.bg
Доц. д-р Веселина Вачкова представи пред благоевградската публика в Регионалната библиотека „Димитър Талев” книгата си „Духова могила: дотам и нататък” . След 10-годишно проучване тя прави своето голямо откритие, а […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.