playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    „Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Спомените на Васил Гърков от Кукуш
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кешлъко гори!!!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Водици в Добърско
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Старчевата в Разлог – назад към древността
    Юлия Караджова

  • play_arrow

    Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща….
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

Акцент

1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ

Юлия Караджова 16.10.2020 5


Background
share close

Така нарече книгата на живота си журналистката Лалка Бенгюзова. Замислена като дълг към баща й – Лефтер Бенгюзов, тя се превръща в книга, която разказва за малко известни лица и събития, случили се в родния й край през 1948 година. В продължение на 27 години Лалка събира спомени, документи, снимки за организатори, ръководители, членове и помагачи на нелегалната група на Герасим Тодоров от село Влахи против тоталитарната власт в Пирин.

От детските си години Лалка слуша разказите на своя баща за стихийния бунт на смелите, сред които той е бил най-младия бунтовник и чиято революционна дейност срещу комунистическия режим е белязала живота на цялото ѝ семейство, както и съдбата на останалите, за които разказва в тази книга. Преплетени са съдбите на стотици участници и членове на техните семейства. Наследници на част от пострадалите фамилии бяха дошли на премиерата на книгата в Благоевград с благодарност към авторката, която е отделила много време и усилия да опише живота и дейността на близките им така, както никой досега не го е направил.

От дългогодишния си труд по тази книга Лалка смята за най-ценни спомените на близките на пострадалите и загиналите. „Въпреки че са субективен извор за историята – пише в предговора на книгата тя – без тях никоя история не струва, защото само те са в състояние да ни потопят в атмосферата на миналото, да чуем народния говор, народните вярвания, понякога заблуди. Изповедите вълнуват, натъжават, но и предизвикват разбиране и одобрение”. Особено скъпи са ѝ спомените на леля Цана Солунова Манчева от с. Влахи, чийто баща Солун Георгиев Ташев е един от четиримата безследно изчезнали. Той е един от най-будните жители на селото и от главните ятаци. В спомените си леля Цана описва как баща ѝ бил изтезаван – вързан с въже за един джип и се мятал като топка след него. До днес никой не знае къде е гробът им.

На срещата свои мисли за книгата споделиха Лора Тополигова от Петрич, дъщеря на осъдения на смърт Георги Тополигов – бивш околийски управител на Свети Врач, виден деец на БЗНС на Никола Петков. Лора е била на 2 година, когато екзекутират баща ѝ.

 

И други близки потомци на жертви и пострадали чу публиката. Борислав Джолев, дългогодишен учител по история, ексдепутат от СДС (1997-2001) сподели думи за своя баща Иван Джолев – родом от с. Голешово, в продължение на десет години свещеник в с. Влахи, един от най-приближените на Герасим Тодоров опозиционери. Като очевидец на драматичните събития от 1948 година журналиститът и краевед Борис Сандански от град Кресна разказа лични спомени за блокадата. Валентина Драчева-Атанасова – треньор по плуване и внучка на безследно изчезналия Асен Драчев, нарече тази премиера празнуване в името на тези, които са се жертвали ненапразно, а за по-добър живот на децата си, празнуване и в името на живите, които никога няма да забравят жертвата на близките си.

 

Наследниците на мъчениците от 1948 г.: Лора Тополигова, Борислав Джолев, Борис Сандански, Валентина Драчева-Атанасова

Лалка отказва да използва термина „горяни”, защото нейният баща и неговите съратници никога не са изричали тази дума, а ги нарича както и местните хора – комити. В Пиринска Македония съпротивата срещу комунистическата диктатура и терора, срещу политическите репресии, срещу насилственото отнемане на собствеността и на земята, срещу ширещата се следвоенна мизерия и несправедливост е най-силна през 1947-1948 година. Четата се ръководи от Герасим Тодоров, която от десетина души в края на януари до средата на март нараства над 40 души. Тоталитарната държава в лицето на Държавна сигурност организира мощна блокада от милиция и армия, която плътно огражда селата Брежани, Ощава и Влахи с многобройните им махали, Гара Пирин, Горна Градешница. Две седмици жителите от махалите са събрани в купното село и отиват да хранят животните си под стража, за да бъдат лишени четниците от поддръжката на ятаците. Арестувани са над 140 души. Държавна сигурност въздейства с принуда върху местните хора и с тяхна помощ голяма част от комитите са заловени, други се предават сами. Водачът на групата Герасим Тодоров се укрива в плевня на махала Въчковци, предаден е и се самоубива. Самоубива се и вторият човек след него – Петър Гърков.

Както всеки бунт и този тръгва от искра, която е дълбоко лична за всеки поотделно” – пише Лалка Бенгюзова. За част от жертвите тя разказва подробно документално и чрез разкази на техните близки: Герасим Тодоров, Петър Гърков, Солун Ташев, Асен Драчев, Иван Танчев Иванов, за други данните ѝ са по-оскъдни: Васил Адамов, Димитър Сучев, Петър Донков, Андрея Куртишев. При структурирането на книгата в началото са описани организаторите и ръоводителите, след тях – безследно изчезналите невинни жертви с неизвестен гроб; следва съдебният процес със 77 обвиняеми; по една глава е отделена за осъдените на смърт и за осъдените на различен срок затвор. За своя баща Лефтер Бенгюзов разказва в края на книгата в отделна глава.

Името му произхожда от гръцката дума елефтерия и означава свобода. Ражда се на 18 ноември 1930 година в махала Мичовци – Езерец, село Ощава. Той е първородният дългоочакван син на Гюргя и Петър Бенгюзови. И само на 17 години попада в лапите на Държавна сигурност. В присъдата на Горноджумайския областен съд пише: „Признава подсъдимия Лефтер Петров Николов – на 17 г. р. Ощава, живущ в Горна Градешница, македонец, неженен, грамотен, неосъждан ,земеделец, ВИНОВЕН,че през януари 1948 година е членувал в организация, или група, поставила си за цел събарянето, подравянето, или отслабването на установената власт в държавата чрез бунт, преврат, метеж, терористични действия или общоопасни престъпления – осъжда на 5 години строг тъмничен затвор и конфискация на 20 хил. лева.

Тази книга е за живите, за да научат и помнят истината за събития, които дълго време бяха табу в обществото ни. На тази среща имаше наследници, които за първи път чуха факти за свои близки. А спомените в книгата са потресаващи с данни и чувства, които няма как да бъдат разказани.

Снимки от премиерата на книгата с публиката и част от изказващите се.

 

Лалка Бенгюзова е родена на 19 август 1960 година в град Кресна. Завършва гимназия в град Сандански и българска филология в Софийския университет. Работи като журналистка в регионални вестници и в Радио Благоевград. Има и двегодишен трудов стаж в Държавния архив на града. Автор е на документалните книги „Сбогуване със „свещената тайна” (2012), „Ванга в народната памет” – поредица в 6 части (2013-2019), „1948: Кръстосани съдби” (2020) и на сборниците разкази „Жрицата от Нейне” (2019) и „Видения от Отвъдното” (2020).Член е на СБЖ и секретар на едно от дружествата в Благоевград, главен редактор е на литературния алманах „Огнище” към Народно читалище „Никола Вапцаров-1866”.

Tagged as: , , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
Споделено знание
close
  • 32

Без граници

Античният храм край Микрево – паметник на възхода на християнството по долината на Струма

София Гълъбова 12.10.2020

Раннохристиянската епископска базилика в местността  Долно градище в село Микрево е разкрита през 1996 година. Първите археологически проучвания започват, след като  от ученици информират специалистите от Археологическия музей в град […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.