1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ

Така нарече книгата на живота си журналистката Лалка Бенгюзова. Замислена като дълг към баща й – Лефтер Бенгюзов, тя се превръща в книга, която разказва за малко известни лица и събития, случили се в родния й край през 1948 година. В продължение на 27 години Лалка събира спомени, документи, снимки за организатори, ръководители, членове и помагачи на нелегалната група на Герасим Тодоров от село Влахи против тоталитарната власт в Пирин.

От детските си години Лалка слуша разказите на своя баща за стихийния бунт на смелите, сред които той е бил най-младия бунтовник и чиято революционна дейност срещу комунистическия режим е белязала живота на цялото ѝ семейство, както и съдбата на останалите, за които разказва в тази книга. Преплетени са съдбите на стотици участници и членове на техните семейства. Наследници на част от пострадалите фамилии бяха дошли на премиерата на книгата в Благоевград с благодарност към авторката, която е отделила много време и усилия да опише живота и дейността на близките им така, както никой досега не го е направил.

От дългогодишния си труд по тази книга Лалка смята за най-ценни спомените на близките на пострадалите и загиналите. „Въпреки че са субективен извор за историята – пише в предговора на книгата тя – без тях никоя история не струва, защото само те са в състояние да ни потопят в атмосферата на миналото, да чуем народния говор, народните вярвания, понякога заблуди. Изповедите вълнуват, натъжават, но и предизвикват разбиране и одобрение”. Особено скъпи са ѝ спомените на леля Цана Солунова Манчева от с. Влахи, чийто баща Солун Георгиев Ташев е един от четиримата безследно изчезнали. Той е един от най-будните жители на селото и от главните ятаци. В спомените си леля Цана описва как баща ѝ бил изтезаван – вързан с въже за един джип и се мятал като топка след него. До днес никой не знае къде е гробът им.

На срещата свои мисли за книгата споделиха Лора Тополигова от Петрич, дъщеря на осъдения на смърт Георги Тополигов – бивш околийски управител на Свети Врач, виден деец на БЗНС на Никола Петков. Лора е била на 2 година, когато екзекутират баща ѝ.

И други близки потомци на жертви и пострадали чу публиката. Борислав Джолев, дългогодишен учител по история, ексдепутат от СДС (1997-2001) сподели думи за своя баща Иван Джолев – родом от с. Голешово, в продължение на десет години свещеник в с. Влахи, един от най-приближените на Герасим Тодоров опозиционери. Като очевидец на драматичните събития от 1948 година журналиститът и краевед Борис Сандански от град Кресна разказа лични спомени за блокадата. Валентина Драчева-Атанасова – треньор по плуване и внучка на безследно изчезналия Асен Драчев, нарече тази премиера празнуване в името на тези, които са се жертвали ненапразно, а за по-добър живот на децата си, празнуване и в името на живите, които никога няма да забравят жертвата на близките си.

Наследниците на мъчениците от 1948 г.: Лора Тополигова, Борислав Джолев, Борис Сандански, Валентина Драчева-Атанасова

Лалка отказва да използва термина „горяни”, защото нейният баща и неговите съратници никога не са изричали тази дума, а ги нарича както и местните хора – комити. В Пиринска Македония съпротивата срещу комунистическата диктатура и терора, срещу политическите репресии, срещу насилственото отнемане на собствеността и на земята, срещу ширещата се следвоенна мизерия и несправедливост е най-силна през 1947-1948 година. Четата се ръководи от Герасим Тодоров, която от десетина души в края на януари до средата на март нараства над 40 души. Тоталитарната държава в лицето на Държавна сигурност организира мощна блокада от милиция и армия, която плътно огражда селата Брежани, Ощава и Влахи с многобройните им махали, Гара Пирин, Горна Градешница. Две седмици жителите от махалите са събрани в купното село и отиват да хранят животните си под стража, за да бъдат лишени четниците от поддръжката на ятаците. Арестувани са над 140 души. Държавна сигурност въздейства с принуда върху местните хора и с тяхна помощ голяма част от комитите са заловени, други се предават сами. Водачът на групата Герасим Тодоров се укрива в плевня на махала Въчковци, предаден е и се самоубива. Самоубива се и вторият човек след него – Петър Гърков.

„Както всеки бунт и този тръгва от искра, която е дълбоко лична за всеки поотделно” – пише Лалка Бенгюзова. За част от жертвите тя разказва подробно документално и чрез разкази на техните близки: Герасим Тодоров, Петър Гърков, Солун Ташев, Асен Драчев, Иван Танчев Иванов, за други данните ѝ са по-оскъдни: Васил Адамов, Димитър Сучев, Петър Донков, Андрея Куртишев. При структурирането на книгата в началото са описани организаторите и ръоводителите, след тях – безследно изчезналите невинни жертви с неизвестен гроб; следва съдебният процес със 77 обвиняеми; по една глава е отделена за осъдените на смърт и за осъдените на различен срок затвор. За своя баща Лефтер Бенгюзов разказва в края на книгата в отделна глава.

„Името му произхожда от гръцката дума елефтерия и означава свобода. Ражда се на 18 ноември 1930 година в махала Мичовци – Езерец, село Ощава. Той е първородният дългоочакван син на Гюргя и Петър Бенгюзови. И само на 17 години попада в лапите на Държавна сигурност. В присъдата на Горноджумайския областен съд пише: „Признава подсъдимия Лефтер Петров Николов – на 17 г. р. Ощава, живущ в Горна Градешница, македонец, неженен, грамотен, неосъждан ,земеделец, ВИНОВЕН,че през януари 1948 година е членувал в организация, или група, поставила си за цел събарянето, подравянето, или отслабването на установената власт в държавата чрез бунт, преврат, метеж, терористични действия или общоопасни престъпления – осъжда на 5 години строг тъмничен затвор и конфискация на 20 хил. лева.”

Тази книга е за живите, за да научат и помнят истината за събития, които дълго време бяха табу в обществото ни. На тази среща имаше наследници, които за първи път чуха факти за свои близки. А спомените в книгата са потресаващи с данни и чувства, които няма как да бъдат разказани.

Снимки от премиерата на книгата с публиката и част от изказващите се.

Лалка Бенгюзова е родена на 19 август 1960 година в град Кресна. Завършва гимназия в град Сандански и българска филология в Софийския университет. Работи като журналистка в регионални вестници и в Радио Благоевград. Има и двегодишен трудов стаж в Държавния архив на града. Автор е на документалните книги „Сбогуване със „свещената тайна” (2012), „Ванга в народната памет” – поредица в 6 части (2013-2019), „1948: Кръстосани съдби” (2020) и на сборниците разкази „Жрицата от Нейне” (2019) и „Видения от Отвъдното” (2020).Член е на СБЖ и секретар на едно от дружествата в Благоевград, главен редактор е на литературния алманах „Огнище” към Народно читалище „Никола Вапцаров-1866”.

Tagged as: село Влахи, Лалка Бенгюзова книга, Герасим Тодоров.