playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Кръстена на Света Екатерина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Юра Константинова – Българите в османския Солун
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Един Шапкарев никога не влиза през задния вход!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Гутенберговата революция и българите
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    45 години куклен театър Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Къде действително е роден „Патриархът на българските книжници и учители“, Неофит Рилски? Член кор. проф. Румяна Радкова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    1948: КРЪСТОСАНИ СЪДБИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Искаме историята да вдъхновява
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Що мъка се е преживело, чедо… но никога не предадохме Бога!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Цената на независимостта – Победата на капитаните, храбростта на един български княз и игрите на големите през погледа на един италиански военен писател от края на 19 век
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Духът на времето и енергията на Калина Тасева усетиха хората на изложбата в Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Всички ние сме порасли с много заблуди“ МИЛЧО МАНЧЕВСКИ и филмът му „Върба“ откриха София Филм Фест
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    В търсене на българската Сафо: „Александър Балабанов и Яна Язова: Двуединството на духа “: нова книга на проф. Дора Колева
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Времето на цар Самуил – виртуална реалност
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Проф. Десислава Минчева: Тези картини не можеш да ги сбъркаш…
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

Новини и събития

21 ноември – храмов празник на благоевградския храм “Свето Въведение Богородично”

Без граници 21.11.2020


Background
share close

В деня на Християнското семейство, своя храмов празник отбелязва черквата „Свето Въведение Богородично” в Благоевград. Построена е през 1844 година с доброволен труд на 200 български православни християнски семейства, населявали възрожденския квартал „Вароша” на града. Издига се върху основите на  по-стар храм ,към който е имало метох на Рилския манастир и килийно училище от преди 1800 година. През 1965 година черквата е обогатена с нартекс, който в южната част на двора завършва с камбанария. По изследвания на проф. Асен Василиев   имената на строителите на трикорабната черква  са   Андон и Христо от малешевското село Смоймирово. Храмът е забележителен със своя иконостас , открояващ се с майсторски изработена  резба. Един от самоковските майстори – Стойчо Фандъков,е направил архиерейския трон, амвона, двата малки иконостаса, резбата около северната олтарна врата.

Централната част на иконостаса е дело на неизвестни майстори. Предполага се, че са били  от Дебърската школа. Иконостасът е висок 7 метра и широк 12 метра и представлява фасадата на рая , затова в него откриваме розата, нарциса, лалетата , ружи, маргаритки,  всички те,  майсторски вплетени в цялостния растителен свят. Иконостасните икони са дело на Никола Доспевски – сина на Димитър Зограф, брат на прочутия Станислав Доспевски, който рисува през 1954-1956 година. Иконите са нарисувани с голямо майсторство, характерно за Самоковската живописна школа. Повечето празнични икони са дело на майстори от Банската живописна школа: Димитър Молеров, Симеон Молеров, Михалко Голев и Димитър Сирлещов.

Стенописите са рисувани много по-късно –през 1888 година от банските живописци. За съжаление, днес стенописите са  опушени толкова много, че не е възможно да се видят. Всички се надяват на добра реставрация, за да може храмът да светне в целия му блясък. Забележителен е подът на черквата с розетите, с колоритно разположените мраморни плочи, които се вписват хармонично в украсата на храма. Черквата „Въведение Богородично” в Благоевград е паметник на културата с национално значение. Днес  миряните, макар и в пандемична обстановка, не пропуснаха да запалят свещи за здраве в семействата си и да се помолят за по-добри времена за хората по света.

Tagged as: , , , .

Rate it
Вижте още
Споделено знание
close
  • 4

Без граници

Василка Сумева: Докато дишам

Без граници 19.11.2020

Актрисата от Дупница Василка Сумева издаде вече трета поетична книга. Тя се нарича „Докато дишам“. Подписана е отново с литературния й псевдоним Калина Влади. Първата си стихосбирка – „Бодлива нежност“, […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.