Христина Маркова за песните, рецептите и духовното наследство на баба си Катерина от Кукуш

Христина Маркова е родена в Благоевград на 20 април 1969 година. През 1992 година завършва Югозападния университет „Неофит Рилски” , специалност предучилищна педагогика с профил музика. Хобито й да пее е отдавна и в града е известна по-скоро като певица на съвременни градски песни. Рисуването е другото й хоби. Известна е и с участията си в много благотворителни кампании и концерти. Тя е ученичка на известната фолколрна певица Татяна Сърбинска. Сама си подбира репертоара. Обича да пее песни по стихове на Георги Савеклиев, Катя Ерменкова, Катя Кирянова, Тодор Анастасов и др., а понякога сама пише текста и музиката на песните си Има издадени 3 самостоятелни албума. Предстои да излезе последният, който е с работно заглавие „От обич ме боли”. Два дни след дипломирането си печели награда за най-очарователен изпълнител на фестивала „Пирин фест” и голямата награда – десет дневна екскурзия до Норвегия. Професията си започва да упражнява 26 години след своето дипломиране и сега е педагог в детска градина „Вечерница” . Омъжена е за бизнесмена Димитър Димитров, който 10 години бе зам.председател на Съюза за стопанска инициатива в България. Имат двама сина Михаил и Никола. Срещата ни с Христина Маркова бе по повод вълнуващия й разказ за нейния родословен корен:

Катерина Васкова, която е баба на Христина по майчина линия, е с потекло от град Кукуш, Егейска Македония. Родена е през 1921 година в Горна Джумая, но никога не забравя корена си. Преди няколко години, заедно със свои приятелки, Христина посещава Кукуш, който днес се нарича Килкис в Гърция. Отиват и до манастира „Свети Георги” , разположен на най-високото място в околността и единственият, оцелял при опожаряването на града през юни 1913 година. Оттам хората, които успели да се спасят, гледали как гори родния им град Кукуш и се молили на Бога за оцеляване. Христина там научава от екскурзовода какво се е случило три дни преди пожара и пише разказ по този спомен, за да знаят корените си и нейните деца. От баба си Катерина, която я е отгледала, Христина наследява любовта към християнската вяра, към семейството,към стремежа да бъде добър човек и да радва хората около себе си. Наследява и любовта към готварството.

Преди години решава да събере всички рецепти, които баба й е описвала в една тетрадка и издава книга: „Горноджумайски рецепти” . В предговора на книгата разказва и за останалите предци от Кукушкия род. Избира камбанарията на храма „Въведение Богородично” в Благоевград за корица на книгата си, защото баба й Катерина е пяла в църковния хор и е била част от черковното настоятелство. Когато Христина отива да снима камбанарията ,мислено попитала баба си дали ще й хареса тази корица и тогава ѝ се случва нещо, което за нея е знак за добре замисленото й дело. Едно момче се спира при нея и я заговаря. Поискал да го снима през хубавата черква. Представя й се с името Гавраил от Македония. Попитала го дали знае за манастира „Архангел Михаил” и за село Панчарево, което се намира наблизо до този храм, откъдето е баба й по майчина линия. И той й споделя, че и неговата майка е от село Панчарево. А в това село всички се смятат за роднини, най-малко за сватове. И оттогава това момче нарича Христина „сестро „,а от 2016 година Христина си има брат в село Панчарево- Гавраил.

Малкият си син Христина кръщава на прадядо си Никола от Кукуш.Той е бил каварелист,стражавал се е в Балканската война и веднага след това се заселва в Горна Джумая. Когато се е връща с коня от войната, минава през македонското село Панчарево, където се запознава с попа на селото Атанас . И по-късно му става зет, взел за своя жена хубавата му дъщеря Гроздена. Тя е прабатата на Христина, която е родила баба й Катерина. Като младо момиче Гроздена се влюбва в даскалчето на село Панчарево, но той бил болен от нелечима болест и баща й, поп Атанас, не й разрешава да се омъжи за него.Тя събрала моминския си чеиз и рано сутринта избягала по кози пътеки в единствения девически манастир „Архангел Михаил” , който сега е близо до град Берово. Помолила калугерките и монахините да я приемат и да стане една от тях, защото е смятала, че след тази любов не иска да даде душата си на друг, освен на Бог. Тогава игуменката, която познавала баща й,тъй като село Панчарево се намира близо до Берово, успяла да го уведоми къде се намира дъщеря му.Той отишъл с магаренцето да си я прибере ,но чеиза, който занесла, дарили на манастира. Една година по-късно, дядо Никола, връщайки се от войната, остава да пренощува у попа на селото,заедно с приятелите си,единият от които бил тежко ранен. Тогава Никола се влюбил в Гроздена и обещал да я заведе в Горна Джумая. Тя се съгласила да тръгне с него,защото там имала близка,с която споделяла всичко в живота си. Но починала млада, веднага след раждането и оставила единственото си дете Катерина да живее с втората жена на Никола. Христина всяка година посещава този храм,за да се моли за светлина на душата на своята прабаба Гроздена. Там разказала на игуменката и на монихините нейната история. А те, развълнувани от този разказ и от дарението, което Христина направила на манастира, извадили от стар сандък две красиви избродирани с цветя бели пердета и една калъфка за възглавница от същия комплект, и я изпратили с този подарък. Христина подреди 100 годишните пердета, карето и възгланиците като фон в Истоическия музей в Благоевград при представяне на своята книга „Горноджумайски рецепти”,защото вярва,че са част от чеиза на нейната прабаба Гроздена. Днес й напомнят не само за родовата история, но и за силата на любовта,за която време,пространство и граници няма.