КОСТАДИН ФИЛИПОВ: “ПО ПРОИЗХОД СЪМ БЪЛГАРИН ОТ МАКЕДОНИЯ”…

Освен родословното ни дърво, няма запазени никакви  документи. Дядо ми е бил 21-годишен, когато бяга от родното си село Струмица в Сърбия.

“ПО ПРОИЗХОД СЪМ БЪЛГАРИН ОТ МАКЕДОНИЯ”,

казва за себе си големият български журналист КОСТАДИН ФИЛИПОВ,  който дълги години беше кореспондент на БНТ в Скопие в интервю за подкаст радиото “Споделено знание – без граници”, взето от ВАЛЕРИ ТОДОРОВ.

Работата му, животът и произходът му са изцяло свързани с Македония, а историята на неговия род повтаря много други сходни съдби…Бежанци, отишли си от този свят с надеждата, че все някога ще се завърнат по родните места. За рода на Коста Филипов по бащина линия родното място е Струмица, но разклоненията на рода след прекрояването на границите днес са в три посоки – България, Гърция, Северна Македония. Струмица, впрочем, е родното място и на баба Ванга, Вангелия Гущерова, която също като дядото и бабата на Коста се преселва в най-близкото селище от другата страна на границата  – Петрич. Само на 19 километра от родното място, което се оказва много, много далеч. Увлекателен разказ за времето и обстоятелствата, които нямат обратен ход…

След споразумението Моллов – Кафандарис * през 1928 г. става ясно, че за рода никъде няма обратен път.  Все още запазените някъде еднакви имена на селищата от двете страни на границите с Гърция и Сърбия напомнят за това трагичното разделение…

Костадин Филипов си спомня как за първи път през 1958 г. отварят границата с Югославия. Това са и първите срещи на разделените фамилии. Дядо му не дочаква това време. Едва през 1961 – 62 г. родителите му за първи път успяват да отидат в Република Македония, тогава Югославия. А когато през 70-те години открито започва да се говори за миналото, разбира колко познати и приятели от Петрич са негови братовчеди. С емоцията на журналист той разказва за земетресението в Скопие през юли 1963 г., когато негови роднини заминават натам. Никой не знае нищо за тях. И тогава баба му отива при Баба Ванга, която им казва: Оти се косиш, живи са, виждам ги да се разхождат и описва как са облечени и кой ги придружава. А предсказанието на Ванга е точно до детайли. Оказва се, че по щастлива случайност, земетресението заварва роднините им по пътя…Костадин Филипов разказва и за новото поколение на Република Северна Македония, което завършва висше образование тук и успешно се интегрира и за тях историята и споровете остават надалеч.

——————————————————-

*Спогодбата Моллов – Кафандарис е подписана на 8 декември 1927 г. между България и Гърция, одобрена от Съвета на Обществото на народите на 12 януари 1928 г. Носи името на финансовите министри на двете страни. Тя урежда окончателно ликвидирането на българските имоти в Гърция и на гръцките в Бългрия.

НА КАКЪВ ЕЗИК СИ ГОВОРЯТ ДНЕС РОДНИНИТЕ?

Разказва КОСТАДИН ФИЛИПОВ, журналист- международник, потомък на бежански род от Струмица, днес в Република Северна Македония.

Разбират ли се днес роднините от двете страни на границата между България и Република Северна Македония? На какъв език си говорят? Какво е днес македонският език?

Погледнато от историческа гледна точка, няма никакво съмнение, че това е български език с неговото югозападно наречие, казва  КОСТАДИН ФИЛИПОВ. Аз съм израснал в среда, в която баба ми от Струмица, която живееше с нас дълго време, говореше на някакъв странен български език, но всичко й се разбираше. Сега напълно разбирам онези наши колеги журналисти, които пишат за Македония и казват – Коста, аз не мога да разбера какво ми говорят. Колкото и да изглежда един и същ, македонският език също е много различен – например в Струмица, която е близо до България и в Куманово. Най-бюрократичен и неразбираем е той в Скопие. Наблюдавал съм интересен феномен – албанците често говорят по-добре езика, защото го учат като чужд. Трите езикови комисии – през 1944 и 1945 г., разбраха едно – няма  как да се промени синтаксисът така че да се получат два езика. Но в същото време на политическо ниво се води масирана пропаганда. По времето на Никола Груевски бяха издадени на македонски език 140 тома литература и поезия. Откъде се намериха толкова писатели и поети в тази страна с кратка биография не знам, но те бяха предадени на библиотеката на американския Конгрес и  библиотеката на ООН. И преведени на всички езици. На всички официални срещи винаги присъства преводач – те са няколко, ние ги знаем, за да се подчертае, че това са два различни езика, казва Костадин Филипов.

Неотдавна работихме по един проект съвместно с колеги от Северна Македония. Предварително се разбрахме: никакви преводачи, нито дума за история и няма да се правим на политически аватари на Бойко Борисов и Зоран Заев. Прекрасно работихме, никакъв проблем.

Ние се позоваве на историята, на неоспорими научни доказателства, но езикът в Северна Македония системно и преднамерено се “обогатява” със сърбизми, чужди думи, а същевременно и българският език се развива.

Костадин Филипов е известен журналист и коментатор. Дългогодишен кореспондент на БНТ, БНР и БТА в Скопие.Бил е главен редактор на в-к“Народна младеж“, директор на програма „Хоризонт“ на БНР.

Tagged as: Валери Тодоров, Костадин Филипов, Струмица, Петрич, македонският език, Сърбия, Гърция.