“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
Една история като на филм. Само че в два плана. Единият е разказът за македонската българка баба Райна, бабата на Андрей Райчев по бащина линия. Другият е разказът на социолога за времето, през което преминава животът на баба Райна. С препратки към днешното ни битие. Като цяло се е получил един общ, народопсихологически опус, в който има и смях, и мъдрост, и разбиране…
Баба Райна е родена в Горни Порой, Егейска Македония, китно село в полите на Беласица. В едно характерно за Възраждането средностатистическо възмогващо се многолюдно семейство, по времето, когато българите по тия земи стават все по-богати от турците, защото са предприемчиви, защото се образоват. На фона на западащата империя, логично процъфтяват и идеите за политическка независимост. Идва времето на освободителните борби. Бащата, Иван Липошлиев, завършил първия випуск на Солунската гимназия, той е от тези първи поборници за народна свобода, лежал в турски затвор, активист на ВМОРО.
Идва и времето на войните, краха на илюзиите за национално обединение.
Семейството на баба Райна е прогонено от родните места и става част от с бежанската вълна, потърсила спасение в свободна България.
Разказът е пълен с живи и забавни картини, които фамилната памет е претворила в притчи за поука и за забавление. Като например тази история, как женската част на фамилията, предвождана от гъркинята баба Славка, (какво е да вземеш гъркиня в българско село ще научите от аудиоразказа) напускайки Порой, забравя да вземе заровеното злато, но не забравя модните чадърчета, купени от таткото в Солун за си челяд.
Подобни и други детайли са своеобразен пример, как в паметта за лично преживяното, по някакъв начин се оглежда и голямата история…
По нататък баба Райна среща и доброто и лошото, но преминва живота си сякаш непокътната през времето.
Доброто е, че България посреща македонските си сънародници като им подава ръка. Семейството получава земя, и започвайки от нулата, бързо стъпва на крака. Баба Райна става учителка.
През годините преминават нови социални бури и вихри, идва времето на комунистическите борби, които заменят македонските, настъпва и социализма, идват застойни времена, потомците на баба Райна търсят спасение на идеите си в затворените си интелигентски кръгове..
Баба Райна, си остава баба Райна. Продължава да подрежда нещата по своя си начин, според собствените си разбирания, а така също да мери хората според собствения си аршин. Класово разделение. Му вика Андрей Райчев.
Аз мисля, че баба Райна е олицетворение на корена. На балканския ни здрав корен. Заради който оцеляваме тук, по тия земи които толкова харесваме.
И не само защото няма по-по красиви гледки и жени…
А защото, както казва Андрей, като седнем на една маса, като във филма на Кустурица „Ъндърграунд“, забравяме враждите, поне за малко.
Пък кой знае, един ден можем и да престанем да се гледаме под око.
Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ
pauliana.novakova@gmail.com
Родът му гради църква, читалища, пази вярата. Оттук и фамилията Икономови, дадена им от българския екзарх. Нишките на историята водят към Левски и Раковски, Стоян войвода, Пейо Яворов. Най-голямата […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.