АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО

Паулиана Новакова 05.05.2020

Една история като на филм. Само че в два плана. Единият е разказът за македонската българка баба Райна, бабата на Андрей Райчев по бащина линия. Другият е разказът на социолога за времето, през което преминава животът на баба Райна. С препратки към днешното ни битие. Като цяло се е получил един общ, народопсихологически опус, в който има и смях, и мъдрост, и разбиране…

Баба Райна е родена в Горни Порой, Егейска Македония, китно село в полите на Беласица. В едно характерно за Възраждането средностатистическо възмогващо се многолюдно семейство, по времето, когато българите по тия земи стават все по-богати от турците, защото са предприемчиви, защото се образоват. На фона на западащата империя, логично процъфтяват и идеите за политическка независимост. Идва времето на освободителните борби. Бащата, Иван Липошлиев, завършил първия випуск на Солунската гимназия, той е от тези първи поборници за народна свобода, лежал в турски затвор, активист на ВМОРО.

Идва и времето на войните, краха на илюзиите за национално обединение.
Семейството на баба Райна е прогонено от родните места и става част от с бежанската вълна, потърсила спасение в свободна България.

Разказът е пълен с живи и забавни картини, които фамилната памет е претворила в притчи за поука и за забавление. Като например тази история, как женската част на фамилията, предвождана от гъркинята баба Славка, (какво е да вземеш гъркиня в българско село ще научите от аудиоразказа) напускайки Порой, забравя да вземе заровеното злато, но не забравя модните чадърчета, купени от таткото в Солун за си челяд.

Подобни и други детайли са своеобразен пример, как в паметта за лично преживяното, по някакъв начин се оглежда и голямата история…

По нататък баба Райна среща и доброто и лошото, но преминва живота си сякаш непокътната през времето.

Доброто е, че България посреща македонските си сънародници като им подава ръка. Семейството получава земя, и започвайки от нулата, бързо стъпва на крака. Баба Райна става учителка.

През годините преминават нови социални бури и вихри, идва времето на комунистическите борби, които заменят македонските, настъпва и социализма, идват застойни времена, потомците на баба Райна търсят спасение на идеите си в затворените си интелигентски кръгове..

Баба Райна, си остава баба Райна. Продължава да подрежда нещата по своя си начин, според собствените си разбирания, а така също да мери хората според собствения си аршин. Класово разделение. Му вика Андрей Райчев.

Аз мисля, че баба Райна е олицетворение на корена. На балканския ни здрав корен. Заради който оцеляваме тук, по тия земи които толкова харесваме.
И не само защото няма по-по красиви гледки и жени…

А защото, както казва Андрей, като седнем на една маса, като във филма на Кустурица „Ъндърграунд“, забравяме враждите, поне за малко.

Пък кой знае, един ден можем и да престанем да се гледаме под око.

Tagged as: Османска империя, Руска империя, ВМОРО, Иван Липошлиев, Беласица, Ситово, Емир Костурица, Андрей Райчев, народопсихология, Георги Андрейчин, Порой.

Rate it

Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013).  Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Вижте още

От един род

2337

Без граници

КИРИЛ ИКОНОМОВ: НЕ МОЖЕМ ДА УГОДИМ НА ИСТОРИЯТА И ИСТОРИЦИТЕ

Валери Тодоров 22.04.2020

Родът му гради църква, читалища, пази вярата. Оттук и фамилията Икономови, дадена им от българския екзарх. Нишките на историята водят към Левски и Раковски, Стоян войвода, Пейо Яворов. Най-голямата […]