playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Влатко Стефановски на живо в София: за общатата история, която можем да разказваме с общата ни музика – ексклузивно интервю преди концерта
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЛЕТНИ ОПЕРНИ ВЕЧЕРИ НА ОТКРИТО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    12 ЮНИ – ДЕН НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    РУМЯНА ХАЛАЧЕВА ГОСТУВА В БЛАГОЕВГРАД С РОМАНА СИ „ДЪЛБИНИТЕ НА ДРЕВНОСТТА”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    проф. АНГЕЛ ДИМИТРОВ: ИСТОРИЯТА ОБЩА, ИЛИ СПОДЕЛЕНА?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    РОДЕНА С МИСИЯТА ДА ОБИЧА И ДА БЪДЕ ОБИЧАНА
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ДИМИТЪР ТАЛЕВ: „ЧУДНА И ТОЛКОВА ХУБАВА БЪРКОТИЯ Е ЖИВОТЪТ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ДВАМА БРАТЯ КОСТАДИН И НИКОЛА ПАНТУШЕВИ ОТ СЕЛО БАНИЦА ПОГРЕБВАТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СЛЕД УБИЙСТВОТО МУ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ И ХАРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН – ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БУКОВСКИ
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    „ОТ РАННИ МЛАДИНИ ОБИЧАХ И ТЪРСЕХ БОГА И БОЖЕСТВЕНОТО ВЪВ ВСИЧКО…” – МИТРОПОЛИТ БОРИС НЕВРОКОПСКИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЕТЪР СЕМЕРДЖИЕВ – ЗАЩО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НЕДОЛЮБВА РОДА ВАПЦАРОВИ?
    Валери Тодоров

play_arrow

Без граници

АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО

Паулиана Новакова 05.05.2020


Background
share close

Една история като на филм. Само че в два плана. Единият е разказът за македонската българка баба Райна, бабата на Андрей Райчев по бащина линия. Другият е разказът на социолога за времето, през което преминава животът на баба Райна. С препратки към днешното ни битие. Като цяло се е получил един общ, народопсихологически опус, в който има и смях, и мъдрост, и разбиране…

Баба Райна е родена в Горни Порой, Егейска Македония, китно село в полите на Беласица. В едно характерно за Възраждането средностатистическо възмогващо се многолюдно семейство, по времето, когато българите по тия земи стават все по-богати от турците, защото са предприемчиви, защото се образоват. На фона на западащата  империя, логично процъфтяват и идеите за политическка независимост. Идва времето на освободителните борби. Бащата, Иван Липошлиев, завършил първия випуск на Солунската гимназия, той е от тези първи поборници за народна свобода, лежал в турски затвор, активист на ВМОРО.

Идва и времето на войните, краха на илюзиите за национално обединение.
Семейството на баба Райна е прогонено от родните места и става част от с бежанската вълна, потърсила спасение в свободна България.

Разказът е пълен с живи и забавни картини, които фамилната памет е претворила в притчи за поука  и за забавление. Като например тази история, как женската част на фамилията, предвождана от гъркинята баба  Славка, (какво е да вземеш гъркиня в българско село ще научите от аудиоразказа) напускайки Порой, забравя да вземе заровеното злато, но не забравя модните чадърчета, купени от таткото в Солун  за си челяд.

Подобни и други детайли са своеобразен пример, как в паметта за лично преживяното, по някакъв начин се оглежда и голямата история…

По нататък баба Райна среща и доброто и лошото, но преминва живота си сякаш  непокътната през времето.

Доброто е, че България посреща македонските си сънародници като им подава ръка. Семейството получава земя, и започвайки от нулата, бързо стъпва на крака. Баба Райна става учителка.

През годините преминават нови социални бури и вихри, идва времето на комунистическите борби, които заменят македонските, настъпва и социализма, идват застойни времена, потомците на баба Райна търсят спасение на идеите си в затворените си интелигентски кръгове..

Баба Райна, си остава баба Райна. Продължава да подрежда нещата по своя си начин, според собствените си разбирания, а така също да мери  хората според собствения си аршин. Класово разделение. Му вика Андрей Райчев.

Аз мисля, че баба Райна е олицетворение на корена. На балканския ни здрав корен. Заради който оцеляваме тук, по тия земи които толкова харесваме.
И не само защото няма по-по красиви гледки и жени…

А защото, както казва Андрей, като седнем на една маса, като във филма на Кустурица „Ъндърграунд“, забравяме враждите, поне за малко.

Пък кой знае, един ден можем и да престанем да се гледаме под око.

Tagged as: , , , , , , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически остаж в Българското национално радио, Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“, (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар.(2009-2013) 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 114

Без граници

КИРИЛ ИКОНОМОВ: НЕ МОЖЕМ ДА УГОДИМ НА ИСТОРИЯТА И ИСТОРИЦИТЕ

Валери Тодоров 22.04.2020

  Родът му гради църква, читалища, пази вярата. Оттук и фамилията Икономови, дадена им от българския екзарх. Нишките на историята водят към Левски и Раковски, Стоян войвода, Пейо Яворов. Най-голямата […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.