ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО

Юлия Караджова 09.06.2020 4

Провокирах я да си спомни детството преди 80 години, когато 5 годишна се видя на улицата с филия в ръка, филия, намазана с лютеница, която понякога споделяла с другите деца от Владишката махала. Евелина Динова – това е бащината й фамилия. Астинова е по мъж. Родена е през 1935 година в Горна Джумая. Родителите й са Иван и Райна Динови. Има още една сестра Калина, която отдавна е починала и брат Христо. Дядо й –бащата на нейния баща, е Христо, но му викали Ичко. Той е бежанец от село Стояково, Гевгелийско. За него Ева си спомня, че е бил 200 кила, седял е на два стола и го е запомнила с книга в ръка. Казвал й: „Ти докато си на училище, яз ке я свършам”. Бил е секретар на един от македонските четници. Когато са бягали от Македония, се преоблякъл като жена, с руси коси, с начервени бузи и с гердан от пендари на шията, които му взели граничарите. Дошли в Горна Джумая и почнали от половин стотинка, разказва Ева. Израснала е заедно с Любомир Шарланджиев – известния кинорежисьор, който е роден в Горна Джумая през 1931 г. и искал Ева да му казва батко. С него са братовчеди. Нейния баща Иван и майката на Любчо – Мария, са брат и сестра. Любчо е бил 6-тото дете в семейството на Марика, което оцелява, защото всички преди него не успяват да се родят живи. Затова е приемал Ева , сестра й и брат й за най-близки. А и те, и децата им, и техните деца, много го обичат и отдавна имат идея да внесат подписка в Община Благоевград – една от улиците на града да носи неговото име.

Шарлето, както наричат всички Любчо Шарланджиев, завършва ВИТИЗ през 1956 г. при Желчо Мандаджиев. По-късно специализира кинематография при известния руски режисьор Михаил Ром в Москва. Умира на 22 юли 1979 година на снимачната площадка, докато режисира филма „Трите смъртни гряха”, но преди това успява да убеди съпругата си Невена Коканова да довърши филма. Тя изпълнява последното му желание, въпреки че никога не се е занимавала с режисура. Филмът е по сценарий на Димитър Вълев и се реализира, след като Шарланджиев вече е режисирал филмите :”Хроника на чувствата” , ”Веригата”, ”Години за любов”, ”Карамбол”, ”Прокурорът”, ”С дъх на бадеми”, „Най-добрият човек, когото познавам”, ”Спомен за близначката”. Съвместно с Неделчо Чернев, Любомир Шарланджиев участва и в реализацията на телевизионния сериал „На всеки километър”. През 1980 година получава посмъртно голямата награда „Златна камера” на Съюза на българските филмови дейци за значителен принос в българското кино.

Всяка община би се гордяла с такава личност, смятат те, и екипът на сайта „Споделено знание – без граници” ги подкрепя в благородната идея.

Невена Коканова и Любомир Шарланджиев 1959г.

Ева разказа, че Любчо е харесал Невена Коканова по време на един конкурс, когато са търсили подходяща актриса от провенциалните театри за роля във филм. Двамата сключват брак на връх Столетов /Шипка/ – пред свидетели – колеги на режисьора Любомир Шарланджиев. Преди да започнат снимките във филма „Тютюн”, Невена Коканова забременява, но нейната майка Елеонора – потомка на аристократичната австрийска фамилия Фон Хелденберг, я съветва да махне детето, за да не изпусне ролята на Ирина. След това Невена вече не може да има свои деца и заедно с Любчо осиновяват Теодора.

Евелина завършва фармация и е разпределена на работа в Разлог, където среща своя съпруг Любен Астинов – лекар.

Преместват се да живеят в София, където не им е било лесно по квартирите. За да спечелят пари за свой дом, отиват на работа в Етиопия. Днес още са заедно – Ева е на 85, а съпругът й Любен – на 92.

Най-важното в живота, казва Ева, е да запазиш доброто си отношение към другите хора и да си честен, а в семейството важно е да се научиш да премълчаваш, когато си гневен и да премислиш преди да действаш. Това е нейното златно правило в изкуството да живеем.

Синът на Евелина е Рони, така го наричаме в махалата до Владишкия дом, защото и аз израснах там. Днес доц. инж. Иларио Астинов е преподавател в Техническия университет в София, ръководи лаборатория, която се занимава с развойна дейност за водеща индустрия в Европа. Ръководи също факултетен център за дистанционно електронно обучение. През 2014, 2015 година той се грижеше за всички Ротари клубове в България в ролята си на „дистрикт гуверньор”, а сега вече е президент на първия електронен Ротари клуб в страната.

В звуковия файл Иларио Астинов разказва своите спомени за Любомир Шарланджиев и Невена Коканова.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

От един род

Без граници

РОДЕНА С МИСИЯТА ДА ОБИЧА И ДА БЪДЕ ОБИЧАНА

Юлия Караджова 05.06.2020

Евгения Йорданова – отгледана и възпитана в стар македонски род – на Дино Делев Кехайов Тя е един от малкото щастливи хора, които не се оплакват от съдбата си, а […]