РОДЕНА С МИСИЯТА ДА ОБИЧА И ДА БЪДЕ ОБИЧАНА

Юлия Караджова 05.06.2020

Евгения Йорданова – отгледана и възпитана в стар македонски род – на Дино Делев Кехайов

Тя е един от малкото щастливи хора, които не се оплакват от съдбата си, а я обичат, колкото и несправедлива да е за нея. Винаги се облича в бяло, защото обича чистотата и светлината в природата и в душите на хората. Родена е в Сливенския затвор на 9 април 1953 година. Прегрешението на 16 годишата й биологична майка е било, че е обичала един мъж, военен, който я е изоставил и е предизвикал обвинение срещу нея за неморално поведение, а то е, че го е обичала без да имат сключен граждански брак. На 40 години Евгения научава, че е осиновена от писмата, които намира в скрина на леля си. До осмия месец е живяла зад решетките. Майка й разбира, че няма да може да се грижи за нея и баба й я е завежда в Благоевград в дома на стария македоски род на Дино Делев Кехайов – бежанец от Кукуш. Родена е с името Венера, но осиновителите я кръстили Eвгения, за да бъде закриляна от светицата със същото име. С помощта на журналистка от Сливен, Евгения открива биологичната си майка, на която е благодарна, че я е родила, но е много повече благодарна на осиновителите Йорданка и Илия Илиеви, че са я отгледали. За стария македонски род на своите родители Евгения пише първата си книга „Спомени за моя род”, отпечатана през 1992 година. Изследването й започва от 1814 година, в която е роден Стойко Топузов от Крецово, Егейска Македония. Името идва от това, че някога Стойко и братята му ходили коледари с топузи. Стойко има двама сина: Дельо и Марко…..И след тях много от имената в рода ще се подновяват и повтарят, но за тях Евгения подробно е разказала в книгата си, за да могат потомците да знаят историята на своя род в дни на величие и падение. ”Човек трябва да живее с настоящето, но да се учи от грешките на миналото, за да бъде по-щедро към него бъдещето”, пише Евгения. В началото на книгата е завещала на поколенията своята мисъл: „Дори и да не получиш всичко, длъжен си да се опиташ да го вземеш!” За мото на книгата е сложила стихотворение на Райко Жинзифов :

”Македония, чудна страна,

нема да бидет гръчка она!

Шума и гора, и планина,

самий камен на тая страна,

птица и риба във Вардар река

живо, мъртво на свои крака

ке станат и ке дадат ответ

на цела Европа, на цел свет:

Я българка сум, булгарин сум я,

българе живеят в тая страна”.

Евгения е завършила „Българска филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работила е като учител по литература, методист в отдел „Просвета”, десет години като директор на Дома за деца, лишени от родителски грижи . От 7 години е в пенсионна възраст, но продължава да мисли и да действа в унисон с една известна мисъл на Ганди: „За да откриеш себе си, трябва да загубиш себе си в името на другите”. Тя е от най-обичаните писатели в Благоевград и областта. Автор е на книгите: „Спомени за моя род”, автобиографичния роман „ И да направиш добро”, ”Деца на сенките”, ”Законите на любовта”, ”Разговор за двама”, ”Най-щастливият ден”, ”Аз съм тук” – /разкази и пътеписи/. Книгите й са преведени на фински,гръцки и на други езици. Член е на Съюза на българските писатели. Отличена е със званието „Жена на годината” в Благоевград за 2008. Омъжена е за мореплавател.

И днес Евгения не престава да се грижи за всеки, който има нужда от нейната помощ и от нейното съдействие. Тя няма свои деца, но изоставените от родителите им,обича като свои. Помни всяко дете от дома и следи неговото развитие. И те не престават да я търсят. Приели са я за своя майка, споделят с нея, пишат й, доверяват й се… Отдавна Евгения е осъзнала, че човешкия живот е миг и затова всеки трябва да го осмисли колко се може по-позитивно. В звуковия файл ще чуете откровението на Евгения Йорданова.

Rate it

Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Вижте още

От един род

Без граници

МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН

Юлия Караджова 16.05.2020

Става дума за Коте Двоячки, роден през 1855 година в село Бистрица, махала Дъбово, Горноджумайско. Умира на 91 години на 2 септември 1946–та, облечен в най-бялата си кошуля на бял […]