playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Влатко Стефановски на живо в София: за общатата история, която можем да разказваме с общата ни музика – ексклузивно интервю преди концерта
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЛЕТНИ ОПЕРНИ ВЕЧЕРИ НА ОТКРИТО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    12 ЮНИ – ДЕН НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    РУМЯНА ХАЛАЧЕВА ГОСТУВА В БЛАГОЕВГРАД С РОМАНА СИ „ДЪЛБИНИТЕ НА ДРЕВНОСТТА”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕВЕЛИНА ДИНОВА И ЛЮБОМИР ШАРЛАНДЖИЕВ – ДЕЦА ОТ ЕДИН РОД – НА БЕЖАНЦИ ОТ ГЕВГЕЛИЙСКО
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    проф. АНГЕЛ ДИМИТРОВ: ИСТОРИЯТА ОБЩА, ИЛИ СПОДЕЛЕНА?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    РОДЕНА С МИСИЯТА ДА ОБИЧА И ДА БЪДЕ ОБИЧАНА
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ПРОФ. НИКОЛАЙ ОВЧАРОВ: БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ – ЕДИН НАРОД ИЛИ ДВА НАРОДА, ЕДИН ОБЩ ЕЗИК ИЛИ ДВА РАЗЛИЧНИ ЕЗИКА?
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ДИМИТЪР ТАЛЕВ: „ЧУДНА И ТОЛКОВА ХУБАВА БЪРКОТИЯ Е ЖИВОТЪТ”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    „БЪЛГАРСКАТА ПЕПЕЛЯШКА“ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ИТАЛИАНСКИЯ ЖУРНАЛИСТ ДЖУЗЕПЕ МОДРИЧ
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ФОТОИЗЛОЖБА „СОЛУНСКАТА АЛМА МАТЕР”
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СВЕТЪТ НА ЩЪРКЕЛОВ. „ Ако България изчезне, можем само по творбите на Щъркелов да я възстановим“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ДВАМА БРАТЯ КОСТАДИН И НИКОЛА ПАНТУШЕВИ ОТ СЕЛО БАНИЦА ПОГРЕБВАТ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ СЛЕД УБИЙСТВОТО МУ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ДОЙРАНСКАТА ЕПОПЕЯ И ХАРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОИН – ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО БУКОВСКИ
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    „ОТ РАННИ МЛАДИНИ ОБИЧАХ И ТЪРСЕХ БОГА И БОЖЕСТВЕНОТО ВЪВ ВСИЧКО…” – МИТРОПОЛИТ БОРИС НЕВРОКОПСКИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НА ГЕРГЬОВДЕН С ГЕОРГИ ГОЦЕВ И НЕГОВИТЕ НАСЛЕДНИЦИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    АНДРЕЙ РАЙЧЕВ, БАБА РАЙНА И ВРЕМЕТО
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    НЕЗАБРАВКА ИКОНОМОВА ЗА БАЩАТА НА БАНСКАТА ПЕСЕН, ИВАН МАЦУРЕВ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ПЕТЪР СЕМЕРДЖИЕВ – ЗАЩО КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НЕДОЛЮБВА РОДА ВАПЦАРОВИ?
    Валери Тодоров

play_arrow

Без граници

РОДЕНА С МИСИЯТА ДА ОБИЧА И ДА БЪДЕ ОБИЧАНА

Юлия Караджова 05.06.2020


Background
share close

Евгения Йорданова – отгледана и възпитана в стар македонски род – на Дино Делев Кехайов

Йорданка и Илия Илиеви

Тя е един от малкото щастливи хора, които не се оплакват от съдбата си, а я обичат, колкото и несправедлива да е за нея. Винаги се облича в бяло, защото обича чистотата и светлината в природата и в душите на хората. Родена е в Сливенския затвор на 9 април 1953 година. Прегрешението на 16 годишата й биологична майка е било, че е обичала един мъж, военен, който я е изоставил и е предизвикал обвинение срещу нея за неморално поведение, а то е, че го е обичала без да имат сключен граждански брак. На 40 години Евгения научава, че е осиновена от писмата, които намира в скрина на леля си. До осмия месец е живяла зад решетките. Майка й разбира, че няма да може да се грижи за нея и баба й я е завежда в Благоевград в дома на стария македоски род на Дино Делев Кехайов – бежанец от Кукуш. Родена е с името Венера, но осиновителите я кръстили Eвгения, за да бъде закриляна от светицата със същото име. С помощта на журналистка от Сливен, Евгения открива биологичната си майка, на която е благодарна, че я е родила, но е много повече благодарна на осиновителите Йорданка и Илия Илиеви, че са я отгледали. За стария македонски род на своите родители Евгения пише първата си книга „Спомени за моя род”, отпечатана през 1992 година. Изследването й започва от 1814 година, в която е роден Стойко Топузов от Крецово, Егейска Македония. Името идва от това, че някога Стойко и братята му ходили коледари с топузи. Стойко има двама сина: Дельо и Марко…..И след тях много от имената в рода ще се подновяват и повтарят, но за тях Евгения подробно е разказала в книгата си, за да могат потомците да знаят историята на своя род в дни на величие и падение. ”Човек трябва да живее с настоящето, но да се учи от грешките на миналото, за да бъде по-щедро към него бъдещето”, пише Евгения. В началото на книгата е завещала на поколенията своята мисъл: „Дори и да не получиш всичко, длъжен си да се опиташ да го вземеш!” За мото на книгата е сложила стихотворение на Райко Жинзифов :

”Македония, чудна страна,

нема да бидет гръчка она!

Шума и гора, и планина,

самий камен на тая страна,

птица и риба във Вардар река

живо, мъртво на свои крака

ке станат и ке дадат ответ

на цела Европа, на цел свет:

Я българка сум, булгарин сум я,

българе живеят в тая страна”.

Евгения е завършила „Българска филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Работила е като учител по литература, методист в отдел „Просвета”, десет години като директор на Дома за деца, лишени от родителски грижи . От 7 години е в пенсионна възраст, но продължава да мисли и да действа в унисон с една известна мисъл на Ганди: „За да откриеш себе си, трябва да загубиш себе си в името на другите”. Тя е от най-обичаните писатели в Благоевград и областта. Автор е на книгите: „Спомени за моя род”, автобиографичния роман „ И да направиш добро”, ”Деца на сенките”, ”Законите на любовта”, ”Разговор за двама”, ”Най-щастливият ден”, ”Аз съм тук” – /разкази и пътеписи/. Книгите й са преведени на фински,гръцки и на други езици. Член е на Съюза на българските писатели. Отличена е със званието „Жена на годината” в Благоевград за 2008. Омъжена е за мореплавател.

И днес Евгения не престава да се грижи за всеки, който има нужда от нейната помощ и от нейното съдействие. Тя няма свои деца, но изоставените от родителите им,обича като свои. Помни всяко дете от дома и следи неговото развитие. И те не престават да я търсят. Приели са я за своя майка, споделят с нея, пишат й, доверяват й се… Отдавна Евгения е осъзнала, че човешкия живот е миг и затова всеки трябва да го осмисли колко се може по-позитивно. В звуковия файл ще чуете откровението на Евгения Йорданова.

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
От един род
play_arrow
share playlist_add
close
  • 261

Без граници

МОЯТ ДЕДО БЕШЕ МНОГО ЧУЕН

Юлия Караджова 16.05.2020

Става дума за Коте Двоячки, роден през 1855 година в село Бистрица, махала Дъбово, Горноджумайско. Умира на 91 години на 2 септември 1946–та, облечен в най-бялата си кошуля на бял […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.