КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка

Валери Тодоров 09.07.2020

Художничката Калина Тасева е знаково име за българското изобразително изкуство. Родена е през 1927 г., завършва живопис в Националната художествена академия при Дечко Узунов и Илия Петров. Баща й – Петър Тасев, е журналист от Битоля, а майка й Славка е потомка на рода Харизанови от с. Влахи. Дадо й – Любомир Харизанов, съпровожда четата на Яне Сандански и изпраща дописки до вестниците в София.

Макар и на 94 години, Калина Тасева не изоставя рисуването или по-скоро вдъхновението не я изоставя. Става все по-трудно, признава тя, защото подготовката на една картина изисква усилия, които през последната година й костват много. Питам я как идва картината при нея – в самия процес на рисуване, като моментно усещане…Обикновено си подготвям план, казва художничката. В нейните картини има много натюрморти, пейзажи – обиколила е цялата страна, но и много портрети. Образите, които избира, изглеждат сурови, силни, контрастни. В тях има силно изразен драматизъм, те носят и мига, и вечното, усещането за дълбочина във времето, емоцията.

В произведенията й неслучайно има много комити, войводи – патриотичната тема е нейната връзка с миналото, с Македония, откъдето са корените й по бащина и майчина линия. Роднина на Яне Сандански и Димитър Димов, тя носи онзи естествен неподправен патриотизъм, който е част от нейния поглед към света и преживянато, като опора, като мотивация и като светоусещане. Най-известното й платно с исторически сюжет е „Левски пред съда“.

Пътят на рода към България започва от прадядото Тодор Дзилянов, търговец в Цариград, който решава, че семейството трябва да търси пътя към България и дава напътствие на жена си „Ленко, вземи децата и тръгни към София“. Друг път те не са виждали, освен към корените, разказва Калина Тасева. И никой от тях никога не е говорил с македонски диалект, отбелязва тя, като признава, че не разбира този създаден македонски език, който се говори в Скопие.

Яне Сандански е влюбен в своя братовчедка, но връзка между тях е невъзможна. А и несъвместима с каузата на войводата. Той смята, че Илинденското въстание е недостатъчно подготвено и след разгрома му се отдава на просветителска дейност. Открива училища, читалища. Яне е знаел, че хората на царя искат да го убият, но въпреки това отказва охрана, когато тръгва към Роженския манастир. На 5-ма души са дадени по 1000 златни лири, за да го убият, разказва Калина Тасева.

Дядото на Калина Тасева и майката на Яне Сандански са брат и сестра. Иван Харизанов има четири деца. Едно от тях е Веса Харизанова – майка на писателя Димитър Димов. Бащата на художничката – Петър Тасев, е журналист, който работи и известно време е главен редактор на вестник “Мир” на Тодор Буров. По време на Втората световна война семейството е евакуирано в Етрополе и там Калина слуша новините на Радио Лондон. С карфица по картата отбелязва настъплението на Червената армия. Тя признава, че има основание в Северна Македония да говорят за окупация. “Германците предприеха хитър ход – върнаха ни нашата земя ние да си я управляваме”, разказва художничката Калина Тасева. Затова се създава Окупационният корпус, който действа в Гърция и Македония.

(Следва продължение)

Калина Тасева си спомня какви личности има България, сред които са и нейните преподаватели в Националната художествена академия проф. Дечко Узунов и проф. Илия Петров. Две ярки личности с различен творчески почерк и характери. Тя разказва как е създадена картината “Левски пред съда”, за Яне Сандански, за когото е запазила уникален снимков архив, за своите герои и модели.

Художничката Калина Тасева е дълги години в ръководството на Съюза на българските художници, има над 20 самостоятелни и групови изложби, от които с особено вълнение отбелязва общата изложба в Благоевград, посветена на Илинденско-Преображенското въстание.

Tagged as: село Влахи, Ванче Михайлов, цар Борис III, Цар Фердинанд, Илинденско въстание, Яне Сандански, Атанас Буров, Битоля.

Rate it

Автор

Валери Тодоров

ВАЛЕРИ (Й) ТОДОРОВ, журналист, международен коментатор, издател, генерален директор на БНР (2007 -2013 г.), радиоводещ и ръководител на вечерните екипи на новините и обзорни политически предавания, директор на програма „Хоризонт“, директор на Радио Благоевград, „Радиоразпръскване“ на БНР, завеждащ Кореспондентските пунктове на БНР и БНТ в Москва (1993 – 1997, 1999 – 2006 г.). valeriytodorov@gmail.com

Вижте още

От един род

Без граници

Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното

Паулиана Новакова 30.06.2020

В Сандански времето и пространството имат други измерения. Сякаш хронологическият континуум престава да съществува и човек има шанс да преживее и усети едновременно всички епохи, всички пластове на историята, оставили […]