Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното

Паулиана Новакова 30.06.2020

В Сандански времето и пространството имат други измерения. Сякаш хронологическият континуум престава да съществува и човек има шанс да преживее и усети едновременно всички епохи, всички пластове на историята, оставили следи по тези земи. Особено ако попадне на място, което подсказва възможност за пътешествие във времето, като Вила Синтика например. От една страна туристически обект, от друга магическа врата към пътешествие в историята… Защото името, избрано не случайно, има за цел да свърже миналото с днешния ден. Да те поведе към древния град Хераклея Синтика, град на тракийското племе синти, произвеждали виното си от същата широка мелнишка лоза, от чийто гроздов сок правим вино и днес.

А за Хераклея Синтика малко се знае, защото обектът е открит 2007-а година, официално 2009-а, и е все още е археологическа новост, така да се каже. Градът, който 150 години археолози от цял свят са мечтаели да намерят, се оказва на 15 км от Сандански, в землището на Рупите, община Петрич и представлява удивителна историческа находка от в 4-и-5-и век пр.новата ера, която пази паметта за Александър Македонски, но най-вече разказва за богатата култура по тези земи.

Пренесла ли се е тази култура през времето, дала ли е своя принос за характера и духа на мястото, каква приемственост подсказва, какво чувство за принадлежност създава?

В Сандански съм да търся родови истории. Които в този град, както казват, всеки втори може да ти разкаже – истории за бурните времена на национално самоопределение, за национално-освободителните борби, за бежанските съдби, за оцеляването въпреки всичко.

Но можем ли да надзърнем и по-назад във впемето, да потърсим естественото преплитане на множеството култури в генетичния код, създал жилавия, борбен, устойчив на изпитания, правдолюбив и честен характер на хората по тия места?

Отговора ще намерите ако се вслушате в разказа на Иван Гиздавков, един от собствениците на винарна Синтика за родовата му памет и за пряката връзка на историята с виното.

Родът на Иван Гиздавков е от Крушево, днес село в дем Синтика, в Гърция. Гиздава е била бабата, дала име на рода. След войните семейството е прогонено, едвам се спасяват от преследване и убийство, заселват се първо в Мелник, дядото кметува в няколко села, произвежда и вино и предава занаята на своя внук, който пък завършва агрономство.

„Логично беше, като откриха обекта, да свъжем винопроизводството с древните траки, и избрахме това име, да има приемственост с древните синти, древните меди – от които произлиза Спартак.“-казва Иван Гиздявков. „Така че искаме да предадем тази история на хората и те да научат за нея, и да си пият виното..“

А виното, което се пие тук и което става все по-световно известно, е от същата широка мелнишка лоза, от чийто гроздов сок са създали своето божествено питие древните траки по тия места. Така че „истината е във виното“- тук не е просто метафора за наслада от живота. Истината е, че виното тук е живата памет и връзка с древната история.
А историята продължава, защото и днес широката мелнишка лоза е тази, която създава генетическия материал за нови, съвременни сортове.

Самата винарна също не е изникнала от нищото, наследила е сградите на съществуващата опитна станция, превърната в прекрасен хотелски комплекс днес.

https://villasintica.com/sightseeing-april/

Свързани материали:

ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край

Да възкресим родовата и историческата си памет

Tagged as: Крушево, Хераклея Синтика, Мелник, вино, мелник 55, широка мелнишка лоза, траки, Александър Македонски.

Rate it

Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013).  Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Вижте още

От един род

2478

Без граници

Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./

Юлия Караджова 29.06.2020

Все още има хора в община Сандански, които са чували хубави думи за кмета на Свети Врач Влайчо Караиванов /1934-37 г./, а по-късно и адвокат в този град. Кметът, заради […]