Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание

В Англия излезе от печат книгата д-р Петър Кържилов „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите“, от която научаваме, че първите български кинокадри, заснети от двамата британци, възстановяват Илинденското въстание, а първата цветна кинолента заснема Балканската война. Какво още можем да научим от Петър Кърджилов, дедектив-изследовател на ранното българско кино?

Д-р Петър Кърджилов е прословут с със своите задълбочени изследвания и с начина, по който с истинска дедетктивска страст проучва белите петна в ранната българска киноистория. Доказателствата му за точната година на производство на „Българан е галант“- първият български филм, за който самият режисьор, Васил Гендов дава объркващи сведения, е забележително дело. Трудовете му, 20 на брой, сред които: „Загадките на филма „Балканската война“, „Пристигането на киното“, „Световете на Илинден“, „Озарения в полите на Витоша“, „Загадките и времената на „Българан е галант“ са истински енциклопедии, но същевременно безкрайно увлекателни четива за всички кинолюбители.

Петър Кърджилов всъщност прави една документална реконструкция, която обхваща ранен и сравнително слабо изследван период от историята на киното. Благодарение на дългогодишни проучвания и умелото използване на историческите извори и богатия фактологически материал, открити от автора в периодичния и специализирания печат, в рекламни филмови каталози, архивни документи и административни протоколи, в мемоари и лична кореспонденция, изданието проследява пътя на Чарлс Нобъл и Джон Маккензи в България; съдбата на заснетите от тях кинокадри, показани първоначално в Лондон (театър „Алхамбра” и клуба на Кралското научно дружество), а след това и в Западна Европа, Щатите и България; отзивите в печата за тези филми, отразяващи отношението на обществото към тях…

Не на последно място книгата разкрива симбиозата между кинопроизводството на развитите западноевропейски страни и филморазпространението в балканските държави, влиянието, което британското кино оказва върху по-сетнешното възникване и развитие на източноевропейските кинематографии.

Освен всичко, благодарение на това изследване, се научава много за младата българска държава, за събития, влезли в „живите картини“ на първите дошли у нас от Великобритания кинематографи.

В началото на XX век американският филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил компанията си в Лондон, изпраща двама свои кинооператори на Балканите. Пръв пристига англичанинът Чарлс Райдър Нобъл със задача да заснеме кадри от Илинденското въстание. За жалост закъснява малко, бунтовете гаснат, затова пък, той успява да срещне четите, когато те се завръщат, четата на генерал Иван Цончев, например, и с тяхна помощ успява да реконструира мигове от самото въстание. Популярна практика за времето. В последствие Нобъл снима из цялата страна.

След него шотландецът Джон Маккензи пристига на Балканите и прекосява Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния… Така благодарение на двамата британци, през 1903–1905 на полуострова биват осъществени първите поредици от „живи картини”.

За жалост кадрите не са оцелели, но документацията за тях е напълно проучена и събрана, а самият Петър Кърджилов храни надежда, че някъде в някой семеен архив е възможно все още да бъдат открити и запазени оригинални кадри. Такива чудеса в изследователската практика на киноисториците са се случвали. (По същия начин се надяваме и лентата на „Българан е галант“ , първият български филм, чиято история също е изследвана и проучена от П. Кържилов в „Загадките и времената на „Българан е галант“, някъде да чака своя откривател..)

Важен момент от изследването на Петър Кърджилов представлява оценката на отзвука, който тези първи кинокадри са предизвикали във Великобритания и в Европа. Каквато е била и тяхната цел. България е била във фокуса на вниманието на големите британски вестници по това време благодарение именно на тези кино кадри.

След това чак Балканските войни предизвикват интереса към нашата страна. Този момент от българската киноистория също е добре проучен от Петър Кърджилов, който установява и един сензационен факт, а именно, че Войната на Балканите е първата „цветна“ война – тоест, първата, заснета на цветна кинолента.

Този слабо проучен досега период, в който започва историята на балканското кино, е осветлен благодарение на книгата на д.н. Петър Кърджилов. Разгледан е задълбочено, добросъвестно, подробно – само в първия том са цитирани над 570 информационни източника… Въпреки това книгата представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман.

За своята изследователска страст разказва самият автор:

Tagged as: Чарлз Нобъл, Балкански войни, отразяване, Илинденско въстание, история на българското кино, първи кинокадри за България, Чарлз Ърбън, Джон Маккензи.