playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Македония в творчеството на Иван Вазов
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влатко Стефановски на живо в София: за общатата история, която можем да разказваме с общата ни музика – ексклузивно интервю преди концерта
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА- наследството на историята, което можем да превърнем в съвременен разказ с щастлив край
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Ничии между две държави
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Иван Гиздавков, родовата памет и паметта на виното
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Влайчо Караиванов – кмет на Свети Врач и добър стопанин на града /1934 – 1937 г./
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ТЕАТЪР В ПАРКА – ДТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ-БЛАГОЕВГРАД
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    ТЕАТЪР В ПАРКА – ДТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ-БЛАГОЕВГРАД
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Икона на Богородица с младенеца
    Без граници

  • cover play_arrow

    Седми фолклорен фестивал “Лазарица”
    Без граници

  • cover play_arrow

    БЪДИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЧОВЕК!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    КЪДЕ Е ГРОБЪТ НА МЕТОДИЙ И КОЛКО ОЩЕ НЕЩА НЕ ЗНАЕМ ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ?
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    СПОМЕНИ ОТ ПРЕДИ 93 ГОДИНИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЗА ЕТНИЧЕСКИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИЯ МАКЕДОНИЗЪМ-продължение на разговора с професор Ангел Димитров въз основа на книгата му „Македония между югославизма и национализма. Раждането на една нова държава“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЕДИН НАРОД – ДВЕ ДЪРЖАВИ
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЛЕТНИ ОПЕРНИ ВЕЧЕРИ НА ОТКРИТО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    12 ЮНИ – ДЕН НА ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО В БЛАГОЕВГРАД
    Юлия Караджова

play_arrow

Акцент

Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание

Паулиана Новакова 31.07.2020


Background
share close

В Англия излезе от печат книгата д-р Петър Кържилов „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите“, от която научаваме, че първите български кинокадри, заснети от двамата британци, възстановяват Илинденското въстание, а първата цветна кинолента заснема Балканската война. Какво още можем да научим от Петър Кърджилов, дедектив-изследовател на ранното българско кино?

Д-р Петър Кърджилов е прословут с със своите задълбочени изследвания и с начина, по който с истинска дедетктивска страст проучва белите петна в ранната българска киноистория. Доказателствата му за точната година на производство на „Българан е галант“- първият български филм, за който самият режисьор, Васил Гендов дава объркващи сведения, е забележително дело. Трудовете му, 20 на брой, сред които: „Загадките на филма „Балканската война“, „Пристигането на киното“, „Световете на Илинден“, „Озарения в полите на Витоша“, „Загадките и времената на „Българан е галант“ са истински енциклопедии, но същевременно безкрайно увлекателни четива за всички кинолюбители.

 

 

Петър Кърджилов всъщност прави една документална реконструкция, която обхваща ранен и сравнително слабо изследван период от историята на киното. Благодарение на дългогодишни проучвания и умелото използване на историческите извори и богатия фактологически материал, открити от автора в периодичния и специализирания печат, в рекламни филмови каталози, архивни документи и административни протоколи, в мемоари и лична кореспонденция, изданието проследява пътя на Чарлс Нобъл и Джон Маккензи в България; съдбата на заснетите от тях кинокадри, показани първоначално в Лондон (театър „Алхамбра” и клуба на Кралското научно дружество), а след това и в Западна Европа, Щатите и България; отзивите в печата за тези филми, отразяващи отношението на обществото към тях…

Не на последно място книгата разкрива симбиозата между кинопроизводството на развитите западноевропейски страни и филморазпространението в балканските държави, влиянието, което британското кино оказва върху по-сетнешното възникване и развитие на източноевропейските кинематографии.

Освен всичко, благодарение на това изследване, се научава много за младата българска държава, за събития, влезли в „живите картини“ на първите дошли у нас от Великобритания кинематографи.

В началото на XX век американският филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил компанията си в Лондон, изпраща двама свои кинооператори на Балканите. Пръв пристига англичанинът Чарлс Райдър Нобъл със задача да заснеме кадри от Илинденското въстание. За жалост закъснява малко, бунтовете гаснат, затова пък, той успява да срещне четите, когато те се завръщат, четата на генерал Иван Цончев, например, и с тяхна помощ успява да реконструира мигове от самото въстание. Популярна практика за времето. В последствие Нобъл снима из цялата страна.

След него шотландецът Джон Маккензи пристига на Балканите и прекосява Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния… Така благодарение на двамата британци, през 1903–1905 на полуострова биват осъществени първите поредици от „живи картини”.

За жалост кадрите не са оцелели, но документацията за тях е напълно проучена и събрана, а самият Петър Кърджилов храни надежда, че някъде в някой семеен архив е възможно все още да бъдат открити и запазени оригинални кадри. Такива чудеса в изследователската практика на киноисториците са се случвали. (По същия начин се надяваме и лентата на „Българан е галант“ , първият български филм, чиято история също е изследвана и проучена от П. Кържилов в „Загадките и времената на „Българан е галант“, някъде да чака своя откривател..)

Важен момент от изследването на Петър Кърджилов представлява оценката на отзвука, който тези първи кинокадри са предизвикали във Великобритания и в Европа. Каквато е била и тяхната цел. България е била във фокуса на вниманието на големите британски вестници по това време благодарение именно на тези кино кадри.

След това чак Балканските войни предизвикват интереса към нашата страна. Този момент от българската киноистория също е добре проучен от Петър Кърджилов, който установява и един сензационен факт, а именно, че Войната на Балканите е първата „цветна“ война – тоест, първата, заснета на цветна кинолента.

Този слабо проучен досега период, в който започва историята на балканското кино, е осветлен благодарение на книгата на д.н. Петър Кърджилов. Разгледан е задълбочено, добросъвестно, подробно – само в първия том са цитирани над 570 информационни източника… Въпреки това книгата представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман.

За своята изследователска страст разказва самият автор:

Tagged as: , , , , , , , .

Rate it
Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013). 
Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Background
Вижте още
Споделено знание
close
  • 11

Без граници

Как се отключва късметът на Гергьовден в Долно Осеново

Без граници 30.07.2020

Село Долно Осеново се намира на 16 километра североизточно от град Симитли. Известно е с топлите си минерални извори с температура от 52 до 58.5 градуса, които лекуват ревматични, гинекологични […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.