„МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова

Паулиана Новакова 04.08.2020 5

Поколения наред са били лишавани от възможността да опознаят българската история по най-увлекателния и запомнящ се начин, чрез романите на Фани Попова-Мутфова. наречена „Малката маркиза“ от собствения й съпруг, забележителния ерудит, литературен критик, Чавдар Мутафов.

Днес екип от млади хора, сценаристите Теодора Дончева, Елица Гоцева и продуцентите Павлина Желева и Георги Чолаков, работят по създаването на филм, който да възкреси паметта за незаслужено пренебрегваната писателка.

А Фани Попова-Мутафова е истински феномен за времето си. Тя е само на 28 години, когато излиза „Солунският чудотворец“, първата част от тетралогията за Второто българско царство, за рода Асеневци: “Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна”,“Йоан Асен II“, „Последният Асеневец“ („Боянският майстор“).
И когато се появява на литературната сцена, вестниците пишат възторжено: “Вазов е достигнат“.

За тази нейна изключителна епическа дарба, можем да търсим обяснение донякъде в особеностите на времето, в което писателката твори, годините след Балканските войни и Първата световна война. Време, в което страната преживява горчилката на националните си катастрофи и самосъзнанието на българина има нужда от презареждане с енергията на националния си идеал.

Можем да търсим обяснение и в цялостната духовна атмосфера на културния живот у нас, граден от един невероятен културен елит, част от който са Фани Попова-Мутафова и нейният съпруг. Това са плеядата поети, художници, архитекти, музиканти, творци от това време, които са сякаш призвани да изградят духовните устои на новата Българска държава.

Фани Попова, Чавдар Мутафов и Николай Лилиев

Трябва да се знае обаче, че тези романи, в които Фани Мутафова възкресява българското минало, макар и заредени с романтизъм, са създадени на базата на дълбоки научни познания и вярно пресъздаване на историческата истина.

Тези книги, многократно преиздавани в големи тиражи до 1944 година, след 9- ти септември влизат в забранените списъци и са унищожавани. А самата Фани Попова-Мутафова е единствената жена, осъдена от Народния съд. Поради тежка астма 7-те години са намалени, но много скоро тя отново се оказва следствена по нелепото обвинение на някаква позната, че е инициатор на тайна организация, „Васил Левски“. Този път парадоксално, я спасява агентката с агентурното име Буряна, която я следи, защото не укрива доказателства в нейна полза.

Така или иначе, животът на Фани Попова-Мутафова е разбит, перото й секва, а тя заживява като в гоголевски роман, както образно се изразява Катя Зографова, в абсурдни ограничения и постоянно следене. Вманиачената практика на ДС по това време стига дотам, че самият Чавдар Мутафов, нейният съпруг, се води по документи следен три години след неговата кончина. Затова и собственият й син я нарича „великобългарска“ мъченица.

Катя Зографова, литературен изследовател и писател, дългогодишен директор на Литературния музей, директор на Къща музей “Никола Вапцаров” в София е автор на многобройни трудове, чрез които възкресява паметта за незаслужено забравени, зачеркнати от историческата памет по идеологически причини, творци. Във „Възкресението на Дилетанта” (2001) изследва и живота и творчеството на Чавдар Мутафов, а в „Знаменити, забравени, забранени“ – разказва и за съдбата на Фани Попова Мутафова.

Елица Гоцева, Катя Зографова и Теодора Дончева

Сега тя е консултант на документалния филм „Малката маркиза“, посветен на Фани Попова-Мутафова.
Защо е необходимо днес да възкресим паметта на незаслужено забравената писателка, да чуем аргументите на Катя Зографова:

Tagged as: исторически романи, забранени книги, Чавдар Мутафов, Народен Съд, Фани Попова-Мутафова.

Rate it

Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013).  Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Вижте още

Споделено знание

Акцент

Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание

Паулиана Новакова 31.07.2020

В Англия излезе от печат книгата д-р Петър Кържилов „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите“, от която научаваме, че първите български кинокадри, заснети от двамата […]