„Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет

„Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.
Световните злини, тревоги са далеч –
за тях е тя стена до небеса турила –
Духът ми се цери след жизнената битва…“

Великолепното стихотворение „В лоното на Рила“ на Иван Вазов изразява това, което всеки от нас чувства, посещавайки Рилския манастир, тази обител на българския дух. Съчетанието на невероятната природа с осезаемия досег на многовековната история, съхранявана от поколения духовни будители, самият духовен завет на св. Йоан Рилски, са въплъщение сякаш на томленията на народа ни за добруване и смислен живот.

Красотите на природата са описани не само от Иван Вазов и българските писатели, но и в пътеписите на много пътешественици, като например дубровчанина Иван Холич от 19-и в.:

“Най-голям и най-значим сред българските манастири е Рилският манастир. Както със своята история и славно минало, така и с необичайната си архитектура и местоположение… Особено красиви изглеждат върховете на околните планини, заобикалящи като венец Рила планина…
За да бъде картината още по-красива и по-пълна – потоци се вият, бистри и бързи, мамейки със своето ромолене уморения пътник – да седне, да си почине, и да се наслади на омайната красота, с която Създателят е надарил така обилно този планински край. Тя е подтикнала старите българи да си спомнят думите на Апостола: „Господи, колко е добре да бъдеш тук“ и да изградят голям манастир тук, на границата на българските Мизия, Тракия и Македония.“*`
(Иван Холич „Княжество България)

Ако искате все пак да не останете просто туристи, а да научите повече каква роля в историята на България е играл манастира, как е пренесъл през вековете духовното ни наследство, ако искате да се запознаете и осмислите житейския път на св. Иван Рилски, небесен закрилник и покровител на българския народ, посетете непременно музея.

Св.Иван Рилски (876-946), основател на манастира, е роден в бобошевското село Скрино, живее по времето на цар Симеон и цар Петър I-ви. С други думи, започва своята боголюбива дейност малко след покръстването на България. Бил пастир до 25-тата си година, но високата ерудираност, проявена впоследствие като духовник, дава основание в някои легенди да се твърди, че той всъщност, е самият цар Симеон, оттеглил се в късни години от светската суета и заживял като праведник.

Житията на светеца са много, най-популярно е това, на Патриарх Евтимий, както и т.н.”народно житие”, в което в традициите на народностната агиорафия се описват неговите чудеса. Там е разказът и за начина, по който се срещат цар и духовник: свети Иван и цар Петър.

Всъщност двамата не са се видели, а срещата протекла по следния начин: Св. Иван запалил огън на единия връх, цар Петър разпънал шатрата си на другия – така единият видял дима, а другият шатрата. Царят бил изпратил чаша с пари на св. Иван, но светията запазил чашата за спомен, а върнал парите, за да ги раздаде царят на бедните. Посланието от този вдъхновяващ разказ е директно повторено в нравствените заръки на светеца от неговия Завет:

„Не търсете да бъдете познавани и обичани от царе и князе, нито се надявайте на тях, като оставяте Небесния Цар, Комуто се записахте да бъдете войни и да воювате не против плът и кръв, а против миродържеца на тъмата…“

Хрисовулът на цар Иван Шишман , издаден  на 21 септември 1378 година, с който  се осигурява самоиздръжката на манастира, или неговата независимост,  като му  се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им.

За пръв път е издаден от Петър Берон през 1845 година.

Хрельовата кула, тук могат да се видят уникални стенописи от 15-и век. На последния, пети етаж има малък параклис “Преображение Господне”
Кулата е издигната от протосеваст Хрельо Драговол, за да охранява манастира от разбойници в 1335 година.

Битието на манастира във времето сякаш следва  заветите на създателя си, като през вековната си история се превръща в духовно средище и хранилище на българския дух. След падането на България под османско владичество, тук се е пренесла българската книжовната школа, тук се коват устоите на Възраждането , тук Неофит Бозвели пише първата българска граматика, тук впоследствие борците за освобождение на Македония търсят и намират подслон.

Сред тях е и легендарният Ильо Войвода, „последният хайдутин“ както го наричат, дядо Ильо Малашевски, които е бил и пандурин – пазител в манастира. Неговото снаряжение и вещи също могат да бъдат видени.

Рафаиловият кръст, или кръстът на Рафаил, е известен резбован напрестолен дървен кръст в Рилския манастир.  Считан е за връх на миниатюрната резба, шедьовър на дърворезбата в България. Зографисан е от монах на име Рафаил, използвайки фино длето, игла и увеличителни лещи. Пресъздал е 36 религиозни сцени с повече от 600 миниатюрни фигури. Работата по това произведение на изкуството е продължила 12 години и е завършена през 1802 г., след което монахът ослепял.

През 1974 има опит кръста да бъде изнесен без документи за изложба в Париж но френските власти го арестуват.

За най-интересните моменти от историята на манастира разказва Мария Златкова, главен уредник на музея. Самата тя е автор на книгата “Рилският манастир в най-ново време (1944-2019). Политика, идеология, вяра.“

Мария Златкова е завършила история в СУ „Климент Охридски“ през 1979 г. Работила е 39 години в Националния исторически музей, където е участвала в подготовката и реализацията на редица изложби. В книгата й са представени репресиите срещу несъгласни с новата политика монаси, лишаването на обителта от икономическа самостоятелност, одържавяването на обителта през 1961 г. и изгонването на монасите, връщането на част от тях през 1968 г. и конфликтното им съжителство с новосъздадения Национален музей. Мария Златкова е автор и на книгите „Богдан Филов. Живот между науката и политиката“ (2007) и „Пощенски картички от периода 1878-1944 г”

Като историк тя изразява огромно съжаление за не дотам проучените периоди от историята на манастира, които чакат своите изследователи. А това са както архива на Неофит Бозвели, старите ръкописи и старопечатни книги, така и епохата от времето на македонските борби за освобождение.

„И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед към вечното въздаяние, което Бог е приготвил за онези, които Го възлюбиха.“

“Ако ли пък се намери някой измежду вас, който да сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага извадете изсред вашето събрание, за да не се обърне на живеница,  по думите на Апостола, та да не се разхространи злото между добрите…”
(из Завет на Преподобния и Богоносен наш отец Йоан Рилски Чудотворец)

Манастирът е бил любимо място на кореспондента на в. „Таймс” Джеймс Баучър, който е голям приятел на България. Той завещава да бъде погребан на три минути път от манастира сред борова гора с изглед към Царев връх. Баучър умира през 1920 г. и завещанието му е изпълнено.

Tagged as: Завет на св. Иван Рилски, Второ българско царство, Хрисовул на цар Иват Шишман, Българско Възраждане, Неофит Бозвели, борби за освобождение на Македония, последният войвода Ильо Малашевски, Рафаиловият кръст, Рилският манастир през социализма, Мария Златкова, Рилски манастир, история и туризъм.