Летни маршрути в Рила планина

Един от най-популярните летни маршрути в Рила планина е

Благоевград – курортната местност „Бодрост” – хижа „Македония”.

БОДРОСТ

Със сигурност никой не знае точната дата, когато започва своя живот курорта “Бодрост”, но мнозина все още си спомнят, че началото са първите 30 години на миналия век. Няколко семейства построяват една до друга залепени стаи от дърво, камък и кал и ги обитават през летните месеци. Част от първите заселници е и семейството на композитора Марин Големинов. Дори твърдят, че неговата майка е дала името на местността, защото винаги е казвала, че тук се чувства бодра. На поляната, около която сега са съвременните вили, е имало много трупи, които горските работници свличали от горите и с трупчийски коли ги транспортирали до дъскорезницата в Горна Джумая. Голяма част от почиващите с трупчийските коли на ДАП са стигали от града до вилите си.

В средата на поляната е имало голям дъб, под който извирала вода. По-късно част от първите заселници тук са каптирали този извор и са направили чешма, която се поддържа всяка година и мястото около нея се облагородява с доброволния труд и средства на ентусиазирани виладжии. Преди години изворната вода е изследвана и се установява, че е от така наречените топлици – с постоянна температура 6 градуса през всички сезони на годината. Много е полезна за бъбречни заболявания. Тази вода до ден днешен е предпочитана не само от почиващите в курорта „Бодрост”, но и от хората от целия Благоевградски регион.

В началото на 90 –те години на миналия век голяма част от старите вили бяха подновени и покрай тях бяха построени и доста нови без да имат необходимото строително разрешение. В началото тази местност е била горски фонд, но по-късно се прехвърля на Община Благоевград. С активното съдействие на зам. кмета по строителството Антоанета Робева вилите бяха узаконени. Голяма част от собствениците на вили, използвайки водоизточниците в планината, прокараха вода до вилите си. Много преди това газените лампи, които днес са сувенири от миналото, бяха заменени с електрическа енергия. Хората пренесоха изискванията си за съвременен живот и в планината. Само на 28 километра от Благоевград, в курорта „Бодрост” могат да живеят на чист въздух, да пият изворна вода и да се наслаждават на широколистната високостъблена гора, в която има бук, явор, трепетлика има и иглолистни дървета като ела и смърч; да пият горски чай от мащерка, жълт кантарион, ригън; да ядат диви малини и боровинки и да се будят от невероятния хор на птиците.

Един от собствениците на вили Кирил Митрински продаде вилата си, за да започне строителството на параклис, единствения в курорта „Бодрост”. Той бе завършен след неговата смърт, през 2006 година, и днес се поддържа от неговата дъщеря Силвия Митринска и Съби Дашев, които дават курбан за здраве на храмовия празник на параклиса „Успение на Свети Иван Рилски”, който се отбелязва на 18 август. Параклисът събира всички почиващи в курортните местности в Рила планина: „Бодрост”, ”Здравец”, „Карталска поляна”, ”Добро поле”, ”Септемврийче”

Ето какво разказват сестрите Магдалена Киркорова и Юлия Машова, които всяко лято почиват на вилата си в местността „Бодрост”. Техният баща Артин Киркоров е един от първите заселници в този курорт.

От дума на дума стигнахме и до историята на родовия корен на сестрите Магдалена Киркорова и Юлия Машова. Тяхната баба по майчина линия Магделина е родена в село Зарово, Солунско. По-късно става прочута като учителка в горноджумайско, където среща своя съпруг арменеца Киркор.

Бащата на Магделина Илия Праматаров е пренасял оръжие за Солунските атентатори и заедно с тях попада в солунския затвор –„Беяз куле”, откъдето успява да избяга. Там един турски затворник му предава своите лечителски дарби и знания, и Илия Праматоров ги прилагал до края на живота си на хората, които търсили помощта му. Доживял 99 годишна възраст.

Много поколения са минали през курорта „Бодрост”. Наследниците им и днес се радват на красивата природа, на звездните водопади през лятото и на нощните огньове, които събират обитателите на вилите и туристите. И всяко поколение си има своите традиции около огъня, своите приказки и песни. За какво си говорят, как се забавляват децата, техните родители, баби и дядовци край вечерния огън на балкана? Голяма част от внуците имат една лятна ваканция, за да понаучат българския език и да не забравят родовия корен. Защото повечето от тях вече са родени и живеят зад граница или. както казва Филип Мендес : майка ми е българка от Благоевград, баща ми е испанец, аз съм германец, защо съм роден и живея в Германия. И български език учи през лятото, когато идва при баба Благородна и дядо Спас на вилата в „Бодрост”. Родословният му корен ще събере света в клоните на едно дърво, ако някой ден реши да проучи откъде идват прадедите му.

От 10 години Курорта „Бодрост” предлага условия за приключенски лагер с училище по планинарство, организиран от Туристическото дружество „Айгидик”. Децата придобиват опит при работа с карта и компас, движение по маркировки, овладяват техники за придвижване в трудни терени, научават се да използват алпийски инвентар, да връзват възли, да строят биваци, да разпъват палатки, да палят огън безопасно в гората. Откриват тайните на скалното катере и начините за оцеляване в дивата природа и най-важното, научават се да живеят заедно и да се съобразяват с изискванията на хората до тях. Днес това е единствения лагер в Рила планина, който замести съществуващите в миналото „Гимназиален лагер” и „Септемврийче”.

Два от дните на този планинарски лагер организаторите посвещават на хижа Македония. От курорта „Бодрост”, през местността „Картала” до хижа „Македония” децата вървят повече от 3 часа и остават на хижата с преспиване. Много хижи има по нашите красиви планини, но една е „Македония”. Тя е от малкото най-високоразположените хижи на Балканския полуостров и гледките от там не могат да се опишат с думи, може само да се усетят: небоустремени върхове, простор, тишина и величие на 2166 метра надморска височина. Хижата е разположена в седловината между Голям и Малък Мечи връх в Югозападния дял на Рила планина, в така наречения Мечи проход. Първото име на хижата е било избрано от местността, където се намира – Айгидик. Турската дума в превод означава пролука, проход и оттам – Мечи проход. Съществуват и хипотези на историци, че името Айгидик е с тракийски произход. Думата Ай е една от първичните думи на древните траки за небе, или по-точно – небесен участък. Като добри астрономи траките са слагали имена на много географски обекти в свещинните за тях планини Рила и Пирин, според „поведението им” спрямо небесните светила. В седловината между Голям и Малък Айгидик, през нощта слиза и минава зад хоризонта съзвездието „Голяма мечка”. Оттук идва предположението, че „Айгидик” е запазено през хилядолетията тракийско наименование и означава „небесен проход”. След 9 септември 1944 година хижата се нарича „Станой Крекмански” – член на партизански отряд от региона. От 1980 година до днес носи името „Македония”.

Потърсихме факти за историята на хижа Македония от Димитър Тюлеков, изтъкнат историк и член на Македонския научен институт. Той сподели, че имат идея за създаване на планинарска секция към института, с цел изследване и визуализиране на комитските маршрути и отразяване на паметни места в планините, свързани с нашето революционно минало. От него научаваме кои са историческите предпоставки за изграждането на хижа Македония.

Строителството й започва през 1933 година по идея на ВМРО, която тогава се ръководи от Иван Михайлов. След осмия конгрес на организацията започва мащабно строителство в региона. Идеята е била тогавашния Петрички окръг да бъде част от една бъдеща, свободна, независима самостоятелна Македония и да бъде притегателен център за останалите райони.Това е пряко свързано и с времето на Тодор Александров, когато се създава спомагателната организация, тъй като населението в този край – бежанци и местни хора, трябвало да дават мило и драго за своите сънародници в Егейска и Вардарска Македония, но да се привличат и чужденци. Да се каже, че Петрички окръг е Македонския Пиемонт, както в Италианското освободително движение има една област Пиемонт, около която се обединява Италия и се създава модерната италианска държава след 1870 година. Димитър Тюлеков е намерил документ, според който Италия има идея да помогне с финанси и с няколко малки бойни аероплана, защото в югозападна посока от хижа „Македония” –по посока Царев връх , има плато, много подходящо за кацане на самолети . Имали са идея това плато да играе ролята на летище. Но 19-то майския преврат през 1934 година осуетява всичко. А идеята е била подобно на Пиемонт в Итлия, и в този район да се стигне до обединението на останалите части на Македония, защото след 1913 година географската област Македония е разделена. Македонският въпрос става геополитически, още по-сложен, още по-заплетен, още по-труден за разрешаване. И за да се укрепи разклатения авторитет на организацията, започва масово строителство, включително и на хижи: Освен хижа „Македония”, по това време се строят хижа „Яворов” в Разложкия край и хижа „Велибит”, днешната хижа „Пирин”. ВМРО не разполага с много средства, но има съмишленици в държавната администрация, които й помагат да започне това строителство. След превратът на 19 май хижата е довършена от горноджумайската общественост и с доброволния труд на ентусиазирани туристи. През 70-те години на миналия век е изградена турбина за захранване на сградата с електричество.

Има период след демократичните промени у нас, в който хижа „Македония” е занемарена и има опасност да рухне. Възраждането й започва през зимата на 2006 г. и отново благодарение на ентусиазма на група планинари от Благоевград. През април 2009 г. членовете на Туристическото дружество „Айгидик” си избират нов председател Иван Големеев. Новото ръководство започва активна дейност за набиране на средства и още през лятото на 2009–а се захваща с ремонт на хижата. Само за няколко месеца възвръщат блясъка на „Перлата на Югозападна Рила”, както обичат да наричат хижа „Македония”.

От Хижа „Македония” могат да се направят много преходи – до Рилския манастир, до Чакалица, Семково, Добърско, Рибни езера, Предел, Грънчар… все места, които чакат някой да разкаже за тях .

Tagged as: рила, ВМРО, Благоевград, курорт "Бодрост", Марин Големинов, хижа "Македония", параклис „Успение на Свети Иван Рилски”, Туристическото дружество „Айгидик”.