ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите

Учените доказаха, че водата има способността да помни, и ако тези чешми, строени от войниците по време на българските военни кампании можеха да говорят, нямаше да има забравени имена и съдби, пожертвали живота си в името на свободата и светлото бъдеще. А днес все още ги издирваме.

За чешмите – военни паметници, строени от българските войници по време на войните, ме помоли да разкажа Красимир Генов от Благоевград, който отдавна живее и работи във Вашингтон и редовно следи публикациите в сайта „Споделено знание – без граници”.

Потърсих Биляна Карадакова – уредник в Регионалния исторически музей в Благоевград, която служебно и по родова линия е изследвала единствения храм-паметник на Втора българска армия в село Левуново, което се намира на 12 км от град Сандански. По време на Първата световна война – 1915–1918 година в селото е настанен щабът на Втора българска армия с командир генерал Георги Тодоров. Чешмата в центъра на селото е свързана с историческите събития през 1916 година. Между водните чучури – 8 на брой, можем да прочетем стихът на Иван Вазов:

„Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

и твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.”

Черквата „Свети Георги Победоносец” е изградена през 1874 година, когато местния войвода Кочо Лютата е донесъл ферман за построяването й, но тя е опожарена по време на Балканската война. Войниците и офицерите от Втора армия я възстановяват и по молба на местните хора построяват чешма като знак за героизма на българските войници по време на битките. Черквата е осветена от Струмишкия митрополит Герасим. На вътрешните й стени са поставени паметни плочи с имената на загиналите войни от различни дивизии в този край. Там откриваме и името на поета Димчо Дебелянов, убит край село Горно Караджово, Серско на 2.10.1916 г. Тук, в с. Левуново е първият паметен знак с неговото име. И си припомняме скритите вопли на печалния странник, напразно спомнил майка и родина – завръщането към вечния дом, там, „където вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща, да приласкае скръбни и нещастни.” Тук звучи черната песен на една светла душа :„Аз отивам да изпълня патриотичния си дълг и зная, че няма да се върна, ще блесна като звезда и ще угасна”… Ние познаваме Димчо Дебелянов, но колко незнайни герои са оставили костите си по тези земи. Хубавото е, че специалисти от Историческите музеи в региона, от Областните структури на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, от Държавния архив, от Областната администрация, събират имената на всички загинали, за които все още има кой да си спомни. Важно е в тяхна памет и като преклонение пред подвига, имената им да бъдат вградени в подобни паметни плочи.

черквата „Свети Георги Победоносец” в с.Левуново

Имената на загиналите с името на Димчо Дебелянов Черквата „Свети Георги победоносец” в село Левуново и голямата чешма са включени в националния регистър „Военни паметници на културата” .

Биляна Карадакова разказва и за чешмата на д-р Борис Проевски – в памет на падналите борци от 12 рота, 64 полк през 1915 година, която за съжаление не знаят къде точно се намира. Само една снимка документира нейното съществуване. Д-р Проевски е роден на 1 февруари 1879 г.в село Янковец, Ресенско. Прекъсва образованието си в Одеса, където учи медицина, за да се включи като доброволец в Македоно-Одринското опълчение. Има много ордени и медали като медик и като войн. След войните завършва образованието си. Той е забележителен лекар в Горноджумайската гимназия с принос в детското здравеопазване.

Биляна си спомни и за черквата „Свети Иван Рилски” в град Кресна, строена през 1939 – 41 година, в която има съхранен саркофаг с костите на загиналите във войните и чешма в двора. Продължава кампанията за издирване на участниците във войните за национално освобождение и обединение, за да могат имената на загиналите да бъдат вградени в паметни плочи. Екипът на сайта „Споделено знание – без граници” ще съдейства за попълване на този регистър и за запазване на националната памет.

Биляна Карадакова е родена на 23 ноември 1972 година в Благоевград. Средното си образование завършва в Националната хуманитарна гимназия „Св.Св.Кирил и Методий – бивша Солунска”, а висшето в Югозападния университет „Неофит Рилски” – първия випуск със специалност „История”. Работила е като учител по история, а от 2016 година е уредник в Регионалния исторически музей в отдел „Нова и най-нова история”. Занимава се с научна дейност. Докторската си степен защитава с докторат на тема „Девическите манастири в България”. Има издадена книга – първият исторически очерк „Село Горно Хърсово и храмът „Свето Възнесение Господне” /Свети Спас/”. Коренът на баща й е от древното село Левуново, Санданско, а на майка й – от село Виногради, Мелнишко.

Tagged as: Военни паметници на културата, д-р Борис Проевски, черквата „Свети Иван Рилски” в Кресна, Регионален исторически музей Благоевград, Първа световна война, село Левуново, Биляна Карадакова, черква "Свети Георги Победоносец", Димчо Дебелянов.