„Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет

Паулиана Новакова 26.08.2020

За научния си труд „Следистория на българския език: български език на Балканите, спомени за българското минало, противоречиво и динамично настояще“ доц. д-р Валентин Гешев от СУ „Климент Охридски“ е отличен с първа награда по езикознание на фонд „Академик Владимир Георгиев“ от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ на БАН и Национален дарителски фонд „13 века България“.

Тази книга обаче, може да бъде ценна не само за изследователите, но и като литература, с която всеки българин би могъл да се запознае и научи повече както за своите сънародници, останали извън пределите на съвременна България, така и за своите корени, за езика и културата, съхранени въпреки историческите превратности отвъд пределите на България.

Паметта се пази в езика. Чрез езика. Чрез него се е предават историята, обичаите, самосъзнанието за народностност. Съхраняването на езика в неговите прастари лексика и форми, също носи познание за култура и идентичност. Като тази красива позабравена дума „сполай ти“, с която българите от Корчанско изразяват благодарността си за направено добро до ден днешен. Редно е и ние да им кажем едно сърдечно „Сполай ви“, че не са забравили, а са опазили българския си корен. В песните, обичаите, съхранените архиви и краеведски материали.

Първоначалният интерес на езиковеда Валентин Гешев да се включи в големия проект „Културно-историческо и езиково наследство на „съседна България“ е бил да разбере останали ли са някакви следи от българите там. Отиването на място в Корчанско, както сам казва, се оказва изключително преживяване. „Имах чувството, че от една страна се връщам в собственото си минало, от друга, че съм попаднал на някакво екзотично място“.

Защото разказът за живота на езика в неговото следисторично битие се оказва разказ за хората, които са го опазили с цената на всичко. Превърнал се е в лична биография на хора, запазили езика не само чрез устното общуване, но посветили време да издирват и записват думи, обичаи, истории, за да ги предадат на поколенията след тях.

А за Бобощица, където Валентин Гешев е работил най-вече, казва, че е показателна за целта на големия проект. Защото олицетворява устойчивостта на езиковата и културната памет.

В своя труд доц. Гешев прави и исторически обзор на проблемните области в оцеляването на езика, на сложността на политическите взаимоотношения, влияели във времето върху езиковото развитие.

Слава Богу, казва той, в Албания проблемът с македонизма не е оказвал влияние. По отношение на споровете – един народ; два народа и един език; два езика – както са и озаглавени отделни глави в неговия труд, той казва:

„Важно е как хората възприемат нещата. За да установим историческата истина трябва, да уважаваме мнението на всеки и да приемем, че има и противно на нашето мнение. Тогава можем да постигнем равновесие между историята и съвремието.“

Успехът на книгата си той обяснява именно с факта, че показва дори когато политиката има амбиции да разделя народите, създавайки отделни нации, тя не успява напълно в това.

Красноречив факт за значението, което имат подобни изследователски трудове не само за науката, но и за политиците и институциите е фактът, че по време на провеждането на изследването, българското малцинство в Албания още не е било официално признато. В последствие това се случва.

Tagged as: език и историческа памет, Бобощица, Корчанско, българско малцинство в Албания, "Следистория на българския език, български език на Балканите, спомени за бългаското минало, противоречиво и динамично настояще", доц. д-р Валентин Гешев, македонизъм, българският език на Балканите.

Rate it

Автор

Паулиана Новакова

Радиожурналист с 37 години журналистически стаж в Българското национално радио. Дългогодишен радиоводещ на публицистичното предаване „Добър ден“ (1983-2007). Директор на програмата за култура на БНР „Христо Ботев“ (2007-2009), директор на първото радио от ново поколение, Интернет радио Бинар (2009-2013).  Главен редактор на сайт за медии и култура www.obache.bg. Сайтът е носител на наградата "Златоно перо“ на СБЖ pauliana.novakova@gmail.com

Вижте още

Споделено знание

1605

Без граници

Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика

Радомира Михова 21.08.2020

Южното Черноморие. Село Лозенец. Месец август. Разгара на летните отпуски. Луксозни автомобили, известни лица, модерни заведения, шум, суета. Преди 100 години на мястото на днешните лъскави хотели обаче, е имало […]