“Живеем в езика, който ни събира” Разговор с професор Боян Биолчев за повестта „Преселението“, за времето отразено в нас и за днешния ни ден Паулиана Новакова
play_arrow
„Крепост не пада никога отвън, тя пада само отвътре“- проф. д.и.н. Лизбет Любенова за уроците на историята Паулиана Новакова
play_arrow
ПРЕМЪЛЧАНИТЕ ИСТИНИ: Цанко Серафимов за “Синята тетрадка” на Иван Михайлов и “Пет кървави изповеди” от Асен Аврамов на издателство Орбел Паулиана Новакова
play_arrow
„ОТВЪД СВЕТА“-ЛЕГЕНДАТА КОВАЧЕВИЦА. Болярски и костурски родове ли са я създавали? Фотографът Косьо Косев разказва Паулиана Новакова
play_arrow
„Към езерото“-Човешката география на Балканите отвъд политическите граници -разговор с Капка Касабова Паулиана Новакова
play_arrow
Цанко Серафимов: Иван Михайлов, познатият непознат Паулиана Новакова
play_arrow
„Ум царува, ум робува“, или защо толкова малко знаем за Георги Раковски – проф. Кирил Топалов Паулиана Новакова
play_arrow
„Баничанската Богородица“ на Цанко Серафимов, като завещание за нравственост Паулиана Новакова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Спомените на Васил Гърков от Кукуш Юлия Караджова
play_arrow
Банските корени в магическия реализъм на акварелите на Атанас Мацурев Паулиана Новакова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Кешлъко гори!!! Юлия Караджова
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Валентин Караманчев: С една риза на гърба и една гола душа в гърдите… Валери Тодоров
play_arrow
Водици в Добърско Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
“Гърция и Югославия се карат за Македония, която е българска” Юлия Караджова
play_arrow
Старчевата в Разлог – назад към древността Юлия Караджова
play_arrow
Петя Хантова – “В усмивката на Зарово звучи напева тих на родовата песен” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
“Наш дълг е да възстановим обективния образ на собствената си история! Наш дълг е да кажем цялата истина за българите в Македония!” Юлия Караджова
play_arrow
Петър Мутафчиев: Можем заедно да се гордеем с много неща…. Валери Тодоров
play_arrow
В КРАЯ НА ЛЯТОТО, НА ВЪРХА НА ЕСЕНТА, А ЗИМАТА ЩЕ ПРЕЛЕТЯ НАД СНЕГОВЕТЕ И ЩЕ СЕ ВЪРНА НЕРЪЖДЯСАЛ В КОРЕНА НА ПРОЛЕТТА! Юлия Караджова
play_arrow
Кръстена на Света Екатерина Юлия Караджова
play_arrow
„Да опознаем съседите, за да се обикнем“- Културен център АРИСТЕА Паулиана Новакова
play_arrow
Българско гражданство получи Драгана Лазарова от Босилеград като подарък за рождения си ден Юлия Караджова
play_arrow
Елисавета Багряна: пресечни точки с Македония Паулиана Новакова
play_arrow
Юра Константинова – Българите в османския Солун Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
Един Шапкарев никога не влиза през задния вход! Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
120 години от рождението на проф. Асен Василиев: “Не съм преживял живота си напразно” Юлия Караджова
play_arrow
Гутенберговата революция и българите Паулиана Новакова
play_arrow
Недооценената история: 150 години от създаването на Българската Екзархия. Проф. д-р Лизбет Любенова, директор на научния архив на БАН Паулиана Новакова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
play_arrow
45 години куклен театър Благоевград Юлия Караджова
В Градската художествена галерия в Благоевград подредиха изложба в памет на известния график, художник и дългогодишен преподавател по рисуване, графика и графични техники в Югозападния университет „Неофит Рилски“ доцент Атанас Дафинов. Атанас Дафинов е участвал в десетки художествени изложби в страната и чужбина и печелил множество отличия за своите графики.
Първоначално идеята на ръководството на Градската художествена галерия е в памет на Атанас Дафинов да бъдат представени негови картини в традиционната годишна изложба, която всяка година благоевградските художници организират по повод 24 май – Денят на славянската писменост и култура. Заради строгите мерки във връзка с разпространението на коронавируса, събитието е отменено. Сега в залите на галерията в общата изложба на Атанас Дафинов и негови ученици могат да се видят близо 50 авторски творби.
24 графики на Атанас Дафинов са представени в малката зала на благоевградската галерия, а в голямата зала публиката може да види картини на негови ученици.
„Атанас Дафинов ни напусна изненадващо, особено за тези, които го познаваха и общуваха с него всеки ден, след кратко боледуване“, с болка отбелязва директорът на Градската художествена галерия в Благоевград Иван Милушев. Изключителен график, добър човек и педагог – такъв го помнят близките му хора, приятели и почитатели на неговото изкуство.
Творби на Атанас Дафинов се намират в многобройни частни колекции, сбирки на приятели, както и във фонда на Художествената галерия в Благоевград. За да бъде представено многообразието на неговото наследство, както и всички периоди от изявите на художника се е наложило картините за изложбата да бъдат прецизно и внимателно издирени и подбрани, уточни директорът на галерията Иван Милушев. „Това е един човек, който безкрайно много уважаваше технологията и прецизността в технологичен аспект“ – така Иван Милушев определя най-характерната черта на художествения стил на Атанас Дафинов. Както и неговата изключително деликатна рисунка, нежността, с която изработва образа .
„Неговата черта е неповторимост на щриха, полет на вдъхновението и нещо, което аз не съм срещал в българската графика, а именно съчетанието на идеи които са вдъхновени по някакъв начин от друг род изкуства в неговото творчество. Бих отличил и прецизността която е много характерна за него, прецизност, тъй като преди три години мисля той преработи основно своите първи работи за да могат да бъдат във вида в който би го удовлетворил“ – каза зам.-ректорът на ЮЗУ „Неофит Рилски“ проф. д-р Йордан Гошев при откриването на изложбата „Атанас Дафинов и ученици“ .
Ивайло Гогов – ученик на Атанас Дафинов разказва за уроците на своя учител, които винаги ще помни. „Той беше човек, който умееше да предава инерция към конкретни идеи, към конкретни търсения и така успяваше да предаде заряд на всеки един от учениците, който самостоятелно да продължи собствените си търсения и съответно да достигне до някакъв резултат“.
Изложбата „Атанас Дафинов и ученици“ може да се види до края на месец септември в Градската художествена галерия в Благоевград.
Родена през 1959 година в град Мелник. Учила в Основно училище „Емануил Васкидович” – град Мелник, средното си образование получава в Политехническа гимназия „Св.св. Кирил и Методий” /бивша Солунска/ - Благоевград. Магистър по история, философия и социология. От 1990 година работи като журналист. Щатен кореспондент на в. „Пиринско дело” и в. „Струма” от Сандански. Главен редактор на новините, след това изпълнителен директор на КТБ – Благоевград. От 2000 година е организатор „Реклама” в Канал „Пирин”, а от 2011 година – репортер и редактор в БНТ – Благоевград.
Този стогодишен летопис драматургът Елена Илиева започва да пише още с пристигането си на щат в Благоевградския драматичен театър през 1982 година. През есента на 1919 година актьорът Петър […]
Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.