playlist_play play_arrow

Подкаст радио "Без граници"

keyboard_arrow_right

skip_previous play_arrow skip_next
00:00 00:00
chevron_left
volume_up
chevron_left
  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Кючук Истанбул – така наричали Горни Порой, разположен на южния склон на Беласица планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    101 сезон на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград започва с премиера – „Тартюф” по Жан-Батист Молиер
    Без граници

  • cover play_arrow

    ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Банската художествена школа – майстори, почувствали сърцето на Бога
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Благоевград на 70 години
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Винаги горди юнаци, никога бити негодници!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    ЧЕШМИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИЦИ – в името на загиналите и за благото на живите
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Георги Чопов от Благоевград разказва за връзката си с рода на Гоце Делчев
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Потомка на архитектон Алекси Рилец
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „Сполай ви“, за съхраняването на българсия език и памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Лозенец – съдбата на източнотракийското село Велика
    Радомира Михова

  • cover play_arrow

    “С дядо си разговарям в сънищата”, казва поетът Румен Леонидов, правнук на войводата Леонид Янков, Лев Балкански
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Уникален стар ритуал „Въздигане на хляба – Панагия“ пазят хората от Кюстендилския край
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Приказка на отминалото време
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Владимир Каназирев: От Разлог до Сент Луис
    София Гълъбова

  • cover play_arrow

    „Господи, колко е добре да бъдеш тук“: Рилският манастир и съхраняването на българския дух и българската памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Летни маршрути в Рила планина
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Очите на детето гледат по един начин на света, на възрастния – по друг
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    „МАЛКАТА МАРКИЗА“ или „Великобългарската мъченица“, Фани Попова-Мутафова
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Историята на българското кино започва с възстановка на кадри от Илинденското въстание
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Една кръв носим, а се питаме какви сме!
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    “Таа наша стара татковина”
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Илинден в народната памет
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Панайот Тасев – кметът, който започва модернизацията на Горна Джумая
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Порой от тъжни и радостни сълзи
    Юлия Караджова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Да възкресим родовата и историческата си памет
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    КАЛИНА ТАСЕВА: Никога не съм се замисляла дали съм българка или македонка
    Валери Тодоров

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    ВАЗОВАТА ЗАДРУГА. Катя Зографова за новата си книга: „Летопис на Вазовия род“
    Паулиана Новакова

  • cover play_arrow

    Македония в творчеството на Иван Вазов
    Юлия Караджова

play_arrow

Без граници

ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров” – Благоевград

Юлия Караджова 14.09.2020


Background
share close

 

Този стогодишен летопис драматургът Елена Илиева започва да пише още с пристигането си на щат в Благоевградския драматичен театър през 1982 година. През есента на 1919 година актьорът Петър Тодоров създава театрална трупа – Горноджумайски окръжен театър.

 

Войнишката театрална трупа на Петър Тодоров

През 1919 година започва да излиза „Македонска сълза” – първият вестник в Горна Джумая. На страниците му може да се прочетат истории за съдбата на бежанците, които преобладават в града след подписването на Ньойския договор, интересът им към проявите на театралната трупа, както и нейните постановки. Първата е „Лес” – комедия в пет действия от Александър Островски. В постановката участват актьорите : Димитър Христов, Георги Бръчков, Донче Падежки, Йордан Биров, Станко Стоицов, Сотир Мощански, Емануил Юруков, Магдалена Праматарова, Велика Чопова, Цанка Тодорова Кирова, Христо Елезов, Стоян Георгиев, Георги Захов и др.

През 1926 -1928 година се изгражда сградата на Читалище „Съгласие”, която ще приютява театъра до 1967 година. През 1943 година Горна Джумая става областен център и за областен директор е назначен племенникът на Димитър и Константин Миладинови – Христо Миладинов от Струга. Той създава първия държавно субсидиран театър в Горна Джумая. За директор е назначен режисьорът Никола Колушки, който е и създателя на радиотеатъра в България. На 29 септември 1944 година, преди премиерата на пиесата „Когато гръм удари” от Пейо Яворов отечественофронтовската власт спира финансирането на театъра и професионалните актьори напускат града. Остават местните актьори, които продължават дейността на театъра. Христо Миладинов подава оставка и оттогава следите му се губят. Елена Илиева е намерила в уикипедия едно изречение: „Убит от комунистите през 1944 година” и продължава проучването на неговата съдба.

В летописа авторката подробно описва имената на всички актьори, директори и на всички постановки, изиграни от началото до края на 2019.

Интересна е историята на театъра по време на така наречения период 1947 – 1948 г., когато от югославска страна, със съгласието на новото българско правителство, в Пиринския край се прави опит да бъде създадена така наречената „Македонска автономия” . Целият репертоар на обявения Областен македонски народен театър – Горна Джумая се изнася на неразбираемия за актьорите и за пубиката литературен македонски език. През втората половина на 1948 година новия печат вече е с надпис „Народен театър” – Горна Джумая. Театърът получава държавна субсидия и през 1952 година приема за свой патрон поета Никола Вапцаров, а през 1967 година има и собствена сграда. На една партийна конференция, Владимир Давчев тропнал с юмрук по време на своето исказване и казал, че този толкова търсен и успешен професионален театър трябва да има своя сграда.

За тази многофункционална сграда Елена Илева твърди, че е направена толкова професионално по проект на Витомир Габровски, че през годините се налагат само ремонти, които правят интериора още по-добър и удобен за актьори и публика.

среща между трупите на Благоевградски театър и на Македонския народен театър

 

В началото на 50-те години започва трайното творческо и приятелско сътрудничество между Драматичния театър „Никола Вапцаров” в Благоевград и трупата на Македонския народен театър.

 

 

 

На всички творци на Благоевградския драматичен театър в миналото и днес, Елена Илиева с любов посвещава тази книга и с благодарност, че е била свидетел на творческото му израстване и на младостта, която населява талантливо театъра в годината на нейния юбилей. Разговорът с Елена Илиева направих в навечерието на премиерата на книгата „ЛЕТОПИС 1919 – 2019 на Драматичен театър „Никола Вапцаров”, която ще се състои на 15 септември от 18 часа във фоайето на театъра в Благоевград

Елена Илиева е родена в Плевен през 1949 година. През 1978 година завършва „Театрознание и театрална критика” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Работила е в Плевенския театър, специализирала е в Унгария, но любовта към планините и кръвта я водят в Благоевградския драматичен театър „Никола Вапцаров” през 1982 година. Нейният родословен корен започва от Кавадарци от дядо хлебар. Корен, който си казва думата при определяне съдбата на драматурга Елена Илиева.

 

Tagged as: , .

Rate it
Автор

Юлия Караджова

Юлия Петрова Караджова - 42 години трудов стаж в Регионален телевизионен център –Благоевград-/ 1975 – 2017 /. Завършва специалността „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ . Работи като редактор, журналист , водещ в програмите на телевизионния център и на БНТ и като продуцент на телевизионните предавания „България днес” и „Добро утро с БНТ2”. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“ ,което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. Автор е на книгата „Пътуване към утрото“-2009 година на издателство „Захари Стоянов“. juliaizkustvo@abv.bg

Background
Вижте още
Споделено знание
close
  • 14

Без граници

След 40 години „Мера според мера“ отново на екран в дигитален формат

Без граници 13.09.2020

Дигиталната версия на филма с променена визия и звук ще бъде показана на два от престижните български кинофестивала – „Златна роза“ и „София филм фест“. Близо 40 години след появата […]

Read more trending_flat

Този сайт е създаден по проект BG16RFOP002-2.024-1897-C01 « Споделено знание - Без граници », Бенефициент: “Ню Мидиа Лайн ООД”. Сайтът е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.