Искаме историята да вдъхновява

„Историята може да бъде полезна, дори да учите физика“, казва Марио Мишев, един от създателите на „Сдружение „Българска история“.

Който, заедно с Иван Кънчев и свои съмишленици, са се посветили на каузата да превърнат историята в начин на мислене, за да вдъхновява младите им връстници.

Те нямат 30 години. Десетина млади хора, повечето завършили френската гимназия, които още в 12-и клас, подготвяйки се за изпитите си в Университета, решили и да направят фейсбук страница на историческа тема. Защото, независимо от избраните различни хуманитарни специалности, историята, общ предмет при кандидадстване, им била станала страст. Заради любим учител – Никола Дюлгеров, който така им я преподавал, че те завинаги се влюбили в нея. И не само се влюбили, но и им се родила идеята да накарат и други техни връстници да я заобичат. И, взели, че превърнали Историята в своя кауза. „Да вдъхнем нов живот на българската история“

Чак да не повярваш. Че сухият и недолюбван предмет в училище в новия дигитален свят може да стане привлекателна област на познание за младите хора.

Но ето, че след като създават сайта „Българската история“, той вече има 350 000 последователи. И ако го отворите, ще разберете, защо е толкова популярен. Защото с размах разбива мита за скучната и трудно усвояема дисциплина „история“, тайните на която ревниво се пазят от строги недостъпни учени-жреци.

Сайтът ви вкарва в един изкусителен свят на интригуващи загадки и любопитно поднесени факти, свят, в който се чувстваш сам откривател и не можеш да се спреш да искаш да научаваш още.

Сдружението има издателство. Библиотека „Българска история“ съществува от 2018-а, като политиката й също е да издирва и предлага на книжния пазар рядко печатани издания, да открива автори и теми, които дават друг поглед към историята. Стремежът е да се търси научно-популярния подход, за да се стигне до масовия читател, но без компромис с научното знание.

Предстои да излязат спомените на Димитър Пешев, основният инициатор за спасяването на българските евреи, по ирония на съдбата осъден от т.н. „Народен съд“ за “антисемитизъм“.
„Трагичен и прекрасен урок от миналото., ярък пример за това”,– казва Марио, “ колко несправедливи могат да бъдат времената, и колко от нас зависи да не ги превръщаме в такива..“

Разбира се в полето на историографията и литературната история, особено що се отнася до новооткрити текстове, има очертани и оградени изследователски територии и младите хора успяха да „нагазят“ в една оттях. Издадоха втората част на романа на Яна Язова „Война“, текст излязъл вече в пълен обем под заглавие „Соленият залив“, под редакцията на Петър Величков.

Те признават правото на най-добър иследовател на творчеството на Яна Язова на Петър Величков, разчел и редактирал пълния текст, признават, че неговото издание в литературно отношение е по-доброто, но са категорични, че са спазили всички изисквания на закона. И договорите им с Министерството на културата са изрядни. „И въпреки, че изданието се изчерпи за 20 дни няма да го преиздаваме“, допълва Марио.

Сдружение „Българска история“ непрекъснато разширява дейността си. Една от новите форми на комуникация с новите аудитории е подкастът. Засега започват с 15 епизода, водещ е Иван Кънчев, който ще кани различни гости по различни теми. Отново ще търсят увлекателния разказ за историята.

Имат и настолни игри, с които може да се забавлява цялото семейство.

Имат и продукция на документален филм, който е олицетворение на техния подход към историята – става дума за извадения от забвение образ на един швейцарец – Луи Айер, воювал в три войни за България. Режисьор е Мартин Стаматов.

И други смели мечти имат, за да осъществят каузата си, да покажат тази гледна точка към исторята, която може да вдъхновява. За да опровергаят обвиненията, че младите не се интересуват от миналото си, защото са глобалисти. Но отношението към историята трябва да се промени, са категорични младите.

„Хората се вълнуват от личното, вълнуват се от това, да осъзнаят, че самите те са част от историята“

„Аз познавам моя прадядо, който е загинал в Първата световна война, и това цял живот ме е вълнувало, но скоро намерих една негова снимка и това е един от най-щастливите моменти, които съм преживял. И като видях че един такъв снажен, хубав, пък загинал, наистина се натъжих и наистина усетих драмата във всяко едно семейство през този период. Всеки един от нас има в рода си участник в тази война. Много малко семейства знаят името на този човек. Затова, като се срещаме с млади хора, казваме, разровете, питайте, научете за тези хора. И това работи. Хората се привързват към историята по този начин. Историята като начин на мислене трябва да присъства в семейството. Да се възпитава в семейството, смята Марио, Да присъства в семейния разказ за рода, да присъства в общуването. Когато пътуваш със своето дете или просто се разхождаш по улицата, да можеш да разкажеш увлекателно за мястото, за сградите, които виждате заедно. Това правеше баща ми“.

Тези лични разкази свързват поколенията и създават чувството за общност. Чуйте разговора с Марио Мишев и се заразете с вдъхновяващата идея да превърнем историята в начин на мислене.

Tagged as: Луи Айер, родова памет, съвременен поглед към историята, историческо познание и дигитален свят, Сдружение Българска история, Марио Мишев, Иван Кънчев, Димитър Пешев.